In memoriam – Отец Панайот Чакъров: Трябва да се почне от първата църква – домашната

– Отче, един въпрос, който може да ви се стори малко странен. Защо в творчеството на някои от големите ни писатели, като Елин Пелин и Чудомир, например, клирът е описан комично или иронично. Имате ли някакво обяснение за себе си?

– Вероятно и ние сме дали повод. Но вижте – ние не сме нещо отделно от народа си. Не може да очакваме да се появи нещо друго. И пак ще кажа  – въпрос на вяра е. Ако народът е невярващ, на това ниво ще му бъдат и управниците като качества, и духовниците, ако говорим за нещата в духовен план.

– На няколко пъти ви попитах, защо не се срещат миряните и свещениците там, където трябва – в душите си. Каква е все пак причината?

– В липсата на вяра. Не може в един румънски манастир да има по 300-400 монаси. Покажете ми един български манастир с поне 40 монаси. Дори в Рилския манастир има едва 14-15 монаси.

– Споменахте, че и в Света Гора нещата стоят лошо?

– Там сме на ръба да ни вземат манастира. В Света гора има закон и ако даден манастир падне под нужния брой монаси, републиката си прибира манастира. И го дава на други-по-достойни. Нашият народ не може да отдели 20-30-40 чада и да ги изпрати в Атон. За каква вяра тогава говорим?!

– Какви са вашите притеснения за бъдещето на България?

– Осланям се само на божията милост и помощ. Ако гледаме останалите фактори и тенденции, признаците за държавата ни са доста отчайващи. Не искам да обвинявам институциите, но ожесточението между тях ми е непонятно. Има простички неща, които българинът, не знам защо, не иска да ги разбере. Много прости са, обаче водят до резултат. За да бъде нашият народ вярваш, за да бъде малко от малко църковно грамотен, трябва да се почне от първата църква – домашната. След като тя е разрушена, как да намерят подрастващите информация, като няма кой да им каже – нито баба, нито дядо. Остава училището, за да дадем чрез него един минимум познание. За това ще помогнем и ние, духовниците, с нашата вяра, с нашето познание, с нашия пламък.

– Вероучението преди девети септември 1944 г. е било задължително дори в гимназиите…

– Да видим как е в Европа, към която сме се засилили. Там вероучението също го има. В Германия, например, си имат протестантски пастор, имат и католически, и в часа по религия се разделят децата, както е в часовете по езиците. Ние в България от девет дерета вода ще докараме как щели да се разделят децата, как щели да се бият. А нещата са открити и ясни. Аз разбирам родителите, те какво по-напред да правят, за да мислят и за религията. Но трябва постепенно да се възстанови първата, семейната църква.

Из интервю на Борислав Ненов с отец Чакъров през 2012 г.

Б. р. Снимката е от откриването на църквата в Аврена, едно от последните големи богослужения, в които участва отец Панайот