95 години от изграждането на село Атолово

Мария Качулева

РИМЛЯНИТЕ  СМЯТАЛИ,ЧЕ ВСЯКО НОВО НЕЩО Е ДОБРЕ  ЗАБРАВЕНО СТАРО, СКЛОННА СЪМ ДА СЕ СЪГЛАСЯ С ТЯХ

Две десетилетия след началото на 21 век Европа е уплашена от неспиращия поток хора към центъра на континента. Жалва се на света, че емигранти от размирните райони на вечната апокалиптична битка между сунити и шиити смущават спокойствието й, източват социалните й фондове и объркват подреденото й ежедневие. И строи високи телени огради, лагери от затворен тип и охраняеми зони за настаняване на мигранти. Постепенно заприличваме на концлагер.

Вайкаме се, че такова чудо невиждано никога не се е случвало.Но грешим, както обикновено, защото сме хора с къса историческа памет. Събитията се повтарят отново.

Мигрантските придвижвания в света са най-древният и най-устойчив процес, който формира едно общество. Какво, например, представлява  походът на Мойсей към Ханаанската земя? Или прекосяването на  океана с кораба „Мейфлауър” през 1620 г. и заселването на Дивия запад в  Америка? Нека да споменем и за заселването на бежанците от Тракия и Македония в България. Все  продължителни мигрантски процеси, които пораждат едни и същи проблеми както днес, така и някога. С тази разлика, че тогава никой не хленчи за финансова подкрепа пред никого и не се жалва колко страшно е това да живееш врата до врата с някого, когото априори си приел, че не трябва да харесваш.

Тази история е за хората, които вярват, че на мигрантите трябва да се помага и се опитват да облекчат живота им в един нов дом. Това е историята на село Атолово, община Стралджа, област Ямбол, България.

Благодетелят  на Атолово, митичният и щедър лорд Атол в завещанието си бил поискал да бъде построено село в негова памет. Сестра му и съпругата му възложили на Еглантин Джеб да го направи. С пари, които били  дарени от шотланския лорд, тя основала фондация „Спасете децата”, под чиято егида селото е изградено. Разположено в пресушеното Стралджанско блато, село Атолово е единственото в страната, което носи име на английски благородник и първото строено от чужда хуманитарна организация.

Отводняването на блатото  отнело години, два багера били докарани чак от Англия. Мястото започнало да се превръща от  дом  за пеликани, в дом за хора. За изграждането на жилища за бежанците от Беломорска и Одринска Тракия  през 1924 г. са доведени и английски строителни инженери.

В Централния държавен архив се пази документ, в който е записано:

„Фондацията е изразходвала около 6 милиона лева, като е построила жилища за 90 семейства, земите от блатото са приспособени за работна земя чрез два трактора, предоставени на селото от фондацията. Къщите се делят на два вида – едни за едно семейство и други за две семейства с отделни входове. Къщите посрещнали онези българи, които били прогонени от домовете си след Балканските войни.”

На 21 септември 1926 г. селото било осветено в присъствието на цар Борис III, министър – председателя Андрея Ляпчев и много чужди дипломати, но в отсъствието на дарителите. Не се споменава във вестниците по това време за присъствието на лорд Атол или членове на семейството му. Дори Еглантин Джеб отсъства. Но по-странното е, че любопитните по природа вестникари дори и тогава дума не обелват кой е лорд Атол и защо е направил жеста за непознатите  бежанци тракийци. Още по-труден е отговорът на въпроса защо наследниците на лорда по никакъв повод не проявяват ни най-малък интерес какво се  случва със селото, което носи името на техния род.

Не е известно и до днес точно с какви мотиви е финансирано изграждането на село Атолово в България. За да се изгради цялостната картина липсват  подробности, но все пак четейки между редовете, би могло да се сглоби поне рамката на историята и тя, според мен, засяга английското кралско семейство. Затова нека първо  да си припомним малко от английската история.

Английски крал по времето, когато започва изграждането на с. Атолово е Джорж V, роден  като принц Джордж Фредерик Ърнест Албърт Сакс-Кобург-Готта. Следователно, братовчед на цар Борис III. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира и младият български цар енергично търси подкрепата на английските си роднини. Но не много успешно. Тогава се обръща за съдействие към графиня Кей Мюър, родена Надежда Станчович, с която са връстници и са отраснали заедно от деца. Вече цар, Борис III  търси съдействието й за политически сондажи в Лондон. През 1921 г. прекарва една седмица в нейното имение в Шотландия в очакване на среща с Негово Английско Кралско Величество Джорж V и под претекст, че усвоява тежкия английски дворцов етикет. Единственият друг гост по време на престоя на българския цар в дома на Кей Мюър е лорд Атол, който е обозначен от Надежда Станчович в мемоарите й като съсед, собственик  на  близкото имение, но не  споменава кое. А то се оказва, че е Балморал, любима лятна резиденция на кралското семейство в Шотландия.

По това време домът на лорд и лейди Кей Мюър е известен като място за дискретни дипломатически срещи на високопоставени лица и присъствието на Борис III  там предполага два извода.

  1. Митичният лорд Атол през 1921 г., когато се започва с отводняването на Стралджанското блато, си е жив и здрав и няма защо да се изпълнява негово завещание;
  2. За едноседмичното съвместно гостуване на цар Борис III и лорд Атол може да има едно обяснение. Под името на лорд Атол се представя някой от английското кралско семейство.

Цар Борис III си тръгва след седмица от Англия без да повдигне повече въпроса за среща с  братовчед си Джорж V.

Лейди Кей Мюър, родена Надежда Станчович, е най-голямата дъщеря на наследника на богат свищовски род Димитър Станчович и графиня Анна дьо Грено. Владее осем езика и след Първата световна война става първата жена дипломат в света. Омъжва се за Александър Кей Мюър, наследил бизнес с индийски чай и памук, и изоставя дипломацията, за да се отдаде на благотворителност. През август 1927 г. тя уговаря за цар Борис III официално държавно посещение при Джорж V. И ето ти изненада! Срещата става в замъка Балморал. За лорд Атол никъде повече не се споменава нищо и след това посещение.

Следващото, трето посещение на българския цар  става  през 1936 г. , но то не е официално. Престолът на вече Обединеното кралство е овакантен и трябва да бъде зает от най-големия син на  Джорж V  – Едуард. Той обаче има куража пред короната да избере любовта. След като заявява, че ще се  ожени за  една разведена американка – мисис Уолис Симпсън и предизвиква инфарктен за семейството скандал, те заедно напускат Англия. И пристигат в България, в Сливен при Митрополит Никодим, състудент от Оксфорд, близък приятел и с него, и с  Борис  III. Много се изкушавам да се размисля по въпроса дали все пак българският цар не е помолен от Едуард или отец Никодим да посредничи за потушаване на скандала в английския кралски двор, но ще се въздържа. Факт е обаче, че абдикиралият крал и мисис Уолис Симпсън тръгват за САЩ направо от България. А Борис III и Джорж VI – по-малкият брат на принц Едуард, по-късно са свързани с трайно приятелство. Нека да си припомним и още нещо. Дъщеря му Елизабет II неизменно и с уважение приема Симеон II Сакс-Кобург-Готта при всяко важно събитие в кралския  си двор.

Почти век след онази знаменателна среща между Борис III и митичния лорд Атол в семейното имение на лорд и лейди Кей Мюър, можем да изброим още няколко факта в полза на една хипотеза за дискретното участие на английския кралски двор в изграждането на село Атолово край Ямбол.

Първите заселници, техните наследници и наследниците на техните наследници пътуват по света, живеят даже в Англия, а никой не се опитва да издири рода Атол. Не е възможно посланикът на Обединеното кралство по дипломатически канали да не може да помогне за това. Но едните се вайкат, че не знаят нищо за него, а другите мълчат. Ежегодно в Атолово, около датата на неговото освещаване – 21 септември –  се организира земляческа среща, на която не присъстват много често английски дипломатически лица. Странно! Може би някой някога  им е казал, че историята на лорд Атол е затворена страница.

Височайшото присъствие при освещаването на селото е необичайно. Цар Борис III, министър-председателят Андрея Ляпчев и  дипломатическият корпус пристигат на гара Стралджа с  царския влак. Никой от дарителите не е между тях. Колкото и да е бил отзивчив и сърдечен като човек Борис, все пак е български цар. Колкото и да е благодарен на фондация „Спасете децата” все пак става въпрос за едно дарение. Не мисля, че би нарушил протокола без основателна причина.

Другото ми предположение е, че само по силите на човек с много високо обществено положение и големи финансови възможности е прехвърлянето през Ламанша и половин Европа английски трактори и английски строителни  инженери, заради построяването на 80 кирпичени къщи и отводняването на едно  блато  на  Балканския полуостров.

А и защо на изпълнителите на завещанието на тайнствения лорд Атол им е било да отводняват блато при наличието на достатъчно свободна земя? Може би някой е очаквал там да бъде открито нещо ценно? Или го е открил?

Тук ще си позволя да направя едно обосновано предположение.

През 2005 г. на българския книжен пазар излезе историческата мистерия – „Пазителят  на монетния двор” от Филип Кер, в която е разказана една истинска история. През 1696 г. сър Исак Нютон е назначен за Пазител на Кралския монетен двор на Английското кралство. Днес, ако зададете въпроса кой е Исак Нютон, някой все пак  ще се досети за ябълката, която го пернала по главата, докато си седял под едно дърво, но ще се затрудни да обясни защо, друг може да се досети за неговата Теория за гравитацията, но едва ли някой ще знае за маниакалния му интерес към астрономията, философията, теологията, алхимията, шифрите и странните кодове, които използвал в ежедневната си работа. Абсолютно сигурна съм обаче, че никой няма да се досети, че Исак Нютон е бил илюминат и масон и силно се интересувал от наследството на тамплиерите, издирвайки го до смъртта си през 1727 г. В основата на историческата мистерия на Филип Кер е именно този факт и неговата дейност като пазител на Кралския монетен двор повече от четвърт век. На стр.125  там четем:

„През 1682 година посетих херцога на Йорк в Шотландия, където се запознах с херцога на Атол. Големият му син лорд Мъри заяви, че е привърженик на крал Уилям и се сражавал срещу виконт Дънди в битката при Киликранки през 1689 година. Дънди бил убит, а Мъри намерил Кръста на Ордена на тамплиерите на Сион на врата му и го взел.” *

Това са фактите. Анализът оставям за любопитните.

Защо точно е било финансирано създаването на село Атoлово в България от английска хуманитарна организация е тайна, покрита с мрак, и истината едва ли някога ще научим. Важно е, че селото, построено специално за бежанци от Одринска Тракия и Гръцка Македония, е било издигнато, наречено е Атолово и неговите жители с благодарност си спомнят, че някой се е погрижил да им осигури дом и препитание. И е пример за днешната неспокойна Европа, която вместо домове строи телени огради. 

*Годините в цитата са неточни, вероятно по недоглеждане на автора или на преводача. Сър Исак Нютон става пазител на Монетния двор през 1696 год., а битката при Киликранки, известна още като „Славната революция”, се случва през 1688/1689 г. Срещата на сър Нютон с херцога на Йорк вероятно е тази през 1698 г., когато той започва голямата подмяна на английските монети в обръщение и установява,че 20% от тях са фалшиви.        

About the Author :

Leave a reply