Галерия „Стойчев” представи изложба на Кольо Костов

В галерия „Стойчев” бе открита самостоятелната изложба „Наследство” на художника Кольо Костов от 53 творби рисунка и живопис. Скулпторът Петко Йорданов, директор на галерия „Жорж Папазов” откри изложбата: „Тази експозиция може би е експеримент, етап от творческото търсене на самия себе си, но със сигурност авторът, макар и твърде млад, иска да сподели значими философски и човешки проблеми с нас. От на пръв поглед аморфния композиционен строеж на творбите кристализират идеи и философски обобщения, толкова важни и значими за нас. Идеи, за които сетивата ни са  притъпени и които забравяме, че съществуват. Но авторът, млад и поривист, търси отговори на много въпроси.” Йорданов направи паралел между картините на Костов и романа на братя Стругацки „Пикник край пътя”, песента „Welcome to the Machine” на „Пинк Флойд” и търсенията на Жорж Папазов. „Кольо Костов отново ни демонстрира оригинално мислене и професионално отношение към изкуството. Композициите му са смели, акцентът тук е тази светла, елегантна и ритмична линия, цветът е лирично хармоничен, може би, за да засили тази асоциация за безграничност и свръхреалност. Запечатан е бавният момент на случването. Вътрешният смисъл на творбите акцентира върху отговорността на свободата на избора, отговорността пред вътрешното „аз” и заобикалящия свят в перспективата на времето, често подценявана и пропускана от краткия миг на настоящето. В посланието, което авторът отправя, всеки един от нас сам за себе си ще открие ключ към човешката същност и идеята за прераждането на новия ден, изпълнен с живот, за да имаме шанс да оставим нещо след себе си,” каза още в поетичното си изложение Петко Йорданов. Той нарече галериста-фотограф Красимир Стойчев „ревностен пазител на изкуството, един „тамплиер” на тази толкова благородна кауза, зад която всички ние заставаме.” Кольо Костов каза на присъстващите: „Тази изложба е може би изненадваща, но това не е нещо толкова различно за мен. Първите ми работи са в стилистиката на сюрреализма. Сюрреализмът от началото на 20-ти век е моето вдъхновение. В началото нямаше тема, която да обединява работите. Верен на този подход на сюрреалистите да търсят интуитивно в своите картини, аз търсих образност, стилистика, начин да се изразя и впоследствие видях, че тези картини могат да се обединят около това заглавие – „Наследство”. Идеята беше да акцентирам на това, че нищо не започва и не свършва с нас, че всички имаме минало, имаме и бъдеще.”

Георги Русев