90 години от появата на кино „Светлина”

кино СветлинаИ била 1925 година, и бил месец август, и се появило второто кино край Тунджа, наречено „Светлина”. През август, ако се загледате в аналите на Ямбол, стават все големи работи, явно жегата действала по-скоро стимулиращо на някогашните ямболци.

Събрали се в оня августовски ден 15 души, които държали, такъв бил стилът на оная епоха, протокол, чрез чиито страници сега няма да гадаем кой и какво, а имаме да мислим върху защо и как.

Мястото на действието е сградата на Популярната банка, днес там е Регионалната библиотека, учредителите са: д-р Васил Бончев, Панайот Ковачев, Кръстьо Георгачев, Панайот Вълчанов, Иван и Асен Видеви, Стефан Апостолов, Никола Петков, Иван Сл. Керемедчиев, Христо Захариев, Петър Чолаков, Христо Панайотов, Атанас Гривов, Димитър Чаушев и Иван Попов. Да дадем думата за кратко на тях:…” се събрахме за основаване на производително кооперативно сдружение за кинематографически предприятия и електрическо осветление”.

С днешна дата на някои може да изглежда странно, та  чак и налудничаво, как едно частно сдружение ще осигури електричеството на цял град. Защото Ямбол не само не е малък град, със своите близо 25 000??? жители той е сред първите 11-12 селища в Третото Българско царство. И общината, въпреки че все още пресният кмет Стоян Митев бил амбициозен и оправен човек, няма на оня етап готовност да осигури топлина и светлина чрез „новите технологии”. С тая работа известно време се разправяло първото кино в Ямбол, „Модерен театър” на братя Качулеви. То обаче е строено много по-рано и не е имало мощности, за да направи по-модерни домовете на ямболци. А съществували ? и някои търкания между общината и Качулеви, така че новото предприятие имало, не на теория, а на практика, шанс да произвежда електроенергия.

Топлото и светлото по този „метод”, нямало да влезе в кой знае колко къщи. Заможните, както винаги, били на първа линия, както винаги, и властта щяла да ползва придобивката. Но да видим най-напред кога, и дали, Ямбол наистина ще има още един, нов пристан, на седмото изкуство.

В първото заседание на „Светлина” за кратко на председателското място седнал Кръстьо Георгачев. Така било редно, понеже той бил най-възрастният сред учредителите. Надали имал желание, а и сили, да се наеме с тая работа обаче, тъй като идеята била хубава, ала и главоболна. От протоколната книга на дружеството, не е ясно доколко в оня 19 август на 1925 година, която вече е белязана със страшно много кръв и трупове, дело на червения и белия терор, учредителите си дават сметка с какво точно се захващат. Има аромат на романтика, макар че сред пионерите са все хора,  по-скоро далеч от лириката.  Постоял Георгачев на председателския стол, сетне избрали Управителен съвет, който включвал д-р Васил Бончев, Петър Чолаков, Никола Петков, Христо Захариев, Асен Видев,  Христо Панайотов и Иван Попов

Всеки от основателите внася по 100 лева – нищо сума, но вероятно идеята е била  всеки от тях да се бръкне в джоба все пак, за да е ясно, че финикийски знаци ще са нужни. Често. И много. „Светлина” е дружество с ограничена отговорност, така че си е предприятие, думата кооперативно кино не бива да подлъгва. И първите, и изключително важни решения на УС , показват именно това. Най-първото е, че се взема на  концесия от Църковното настоятелство на „Свети Николай” мястото за срок от 17 години.  Мястото е на улица „Цар Симеон” – идеално място, на пъпа на Ямбол, на една въздишка от площад „Кобург”. И ”Модерен театър” не е в крайните квартали, тях всъщност още и ги няма, именно през тая 1925 година официално те ще се появят на светло, чрез решение на Общинския съвет. Единият, съставеният изцяло от бежанци от Одринска и Беломорска Тракия, наименуван Аврена. Пак през тая и странна, и трагична, 1925 г., „на мегдан” излиза и другият квартал – този в подножието на „Кърклар баир”, сетне, чак през 30-те години на миналия век, хълм „Боровец”. И там запушилите комини са на доста бежанци.

На тях изобщо не им е до електричество – гази ги мизерията, битката е да се хванат за сламката, наречена живот. И все пак, и от този район на града, особено пък сред тия къщи, построени по-рано, в близост до днешната болница, и до площад „Боровец”, ще има клиенти за другата продукция на „Светлина”. За филмите. Киното обаче още го няма, освен в мислите на учредителите му. Първата стъпка и към него, е направена – поръчан е в София проект за театрален салон, като с това се заема архитектът Н.Весов. С него, ако се доверим изцяло на протоколните книги, явно са водени предварителни разговори, защото още на 6 септември, броени дни след учредяването на „Светлина”,  УС възлага на Богослов Кръстев построяването на киносалона. Терминът, да, е театрален салон, но е пределно ясно, че в него ще се прожектират филми, че ще бъде пристан на седмото изкуството, а не на Мелпомена. Богослов Кръстев, на който се разчита да направи салона както трябва, е натрупал авторитет с построяването на Халите, в каквито се превръща вече Безистена. Кметът Стоян Митев иска да премахне веднъж и завинаги, лютият мирис на Ориента от Ямбол. И дава разпореждане месото да е под покрив. Дотогава адетът на ямболци бил от времето на Османската империя – месарите излагали стоката си на ченгели пред дюкяните, и мухите пищно се настанявали по агнешкото и каквото още имало за мющериите. А имало – и по селата, и в града се гледал много добитък.

Така че Богослав Кръстев щял да построи киносалона. Откъде ще дойде обаче електричеството? Учредителите на „Светлина”, името изобщо не е само поетично хрумване, влизат в преговори с кооперация „Предачка”, и приемат да откупят инсталацията й за ел.осветление. Това решение е взето още на 29 август, преди да се стигне до обсъждането за строеж на театрален салон.

„Дюшеме, гредоред, каменна и тухлена зидария, керемиден покрив, каратаван” – това искали от предприемача Кръстев учредителите на „Светлина”. Малко след Димитровден, те станали 22-ма, приети били в стопанската „завера” и Димитър Ангелов, Тодор Илков, Георги С. Момчев, Пани С. Момчев, Димитър Касабов и Владимир Ганев. Сред тях сякаш няма хора от стопанския каймак на Ямбол, но и това предстояло.

На 1 ноември „Светлина” провело Извънредно събрание, и взело решение да стане член на ямболската Популярна банка. И още едно вземане на решение станало, много важно и твърде опасно – 500 000 лева заем от същата тази банка. Мотивът бил формулиран така : ” за доизкарване постройката на салона и ел.мрежата”.

Започнало в „Светлина” да мирише на пари. На доста пари. /Следва/

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply