90 години от основаването на училище ”Георги Дражев”

1926791_763057000394488_5968692336671510262_nУчилищата са нашите детски спомени, детските ни спомени са нашият Ханаан, независимо дали си даваме сметка за това, или дълго, много дълго, сме безпаметни за дните, в които някой е държал ръката ни, за да усвоим магията на думите. И проклятието им.

Начално училище „Георги Дражев” се появява в Ямбол през 1925 година, за която най-вече знаем, че е била кървава. Веднъж, заради червения терор, чийто зловещ апогей е взривяването на черквата „Света Неделя” в София, втори път поради последвалите арести и убийства след това трагично събитие.

ямбол някогаВ летописната книга на Начално училище „Георги Дражев” за тия кошмарни дни и седмици няма нито ред. За голямо съжаление, няма нито дума и за първия учебен ден, за първите малчугани, прекрачили прага на школото. Едва през 1938 година, цели 13 лета след появата на това възлово училище, тогавашната главна учителка на „Георги Дражев”, Диана Чапърова, започва да хроникира училищния живот, и на нея дължим паметта за него, идваща чрез пунктуалната точност на този тип документи.

Все пак се знае, че при построяването му през 1925 година училището е само на един етаж и има всичко на всичко четири класни стаи. Дирекцията и учителската стая са заедно, има малка стая за прислужника. Учителите, които са имали грижата да научат децата от този ямболски квартал на четмо и писмо са: Димо Коруджиев, Гечо Кратунков, Тодорка Ковачева, Щилияна Кратункова и Мария Шишманова.

Кварталът днес се води по документите на общината в централната градска част, през 1925 година не е съвсем така, тъй като ямболци са все още основно в Каргона, наричан още Втори отдел на града, както и в Третия отдел, намиращ се близо до Балахурския мост, който днес не съществува.

Тогавашният Ямбол свършва не много далеч от старата автогара, според мнозина неговият край по онова време трябва да се търси в махалата, известна като Топрашката. За тази махала през годините тръгна приказката, че във всяка къща има поне по един музикант, оттам е и легендарният основател на рок група „Диана експрес” Митко Щерев, признат за най-добрия български автор на филмова музика през 20 век. Тамошните улици обаче са били с твърде разнороден социален състав – имало е богати хора, особено в близост до улица „Търговска”, и твърде бедни, те са обитавали периферията на този район. Топрашката махала с нейните безчислени музиканти, някои от които са с малко цигански тен, е именно в периферията.

Дали децата от този малък квартал са учили в построеното през 1925 година училище „Георги Дражев”  или са отивали да учат четмото и писмото в много по-старото училище „Св. Св. Кирил и Методий” е трудно да се прецени. При всички случаи обаче те са в едно от тези две училища. Няма къде другаде да са, защото  все още е рано за появата на училище „Страшимир Кринчев”, което ще хване първолаците от наскоро създадения бежански квартал Аврена. За появата пък на огромното като сграден фонд и зелени площи основно училище „Христо Смирненски” е прекалено рано.

Все пък сърцевината на новото училище „Георги Дражев” ще да е била от къщите и улиците, намиращи се или в непосредствена близост, каквато е „Опълченска”, например, и от другата страна на школото, част от „Стефан Караджа”. Улица „Стефан Караджа” е сред възловите за тоя район от града ни. Мнозина се учудват,че тя достига централната градска част, понеже са свикнали да мислят за нея, само като за улица, водеща към подстъпите на циганската махала. В тази територия, явяваща се сърцевина на начално училище „Георги Дражев”, са и улици като „Богомил”, „Страхил”, „Гаврил Кръстевич”, „Ангел Кънчев”,  използвам днешните им имена.

През 1938 година за главен учител на НУ ”Георги Дражев” е назначена Диана Чапърова, на която дължим съществуването на протоколната книга, даваща ни да добием известна представа за ставащото в началното школо. Нейните първи лета като главен учител са спокойни, но с наближаването на Втората световна война грижите стават все по-чест спътник.

Учебната 1940-1941 година носи проблеми още в първите месеци след отслужването на традиционния водосвет за първия школски ден – през ноември в Ямбол се разпространява масово скарлатината, което налага крути мерки от страна на санитарните власти. Проблемите не спират с това, защото настъпват студовете, а липсват достатъчно въглища и се налага училище ”Георги Дражев” да премине на полудневни занятия.

Още по-сложни са нещата през 1941-1942 г., когато пък край Тунджа се появява детският паралич, и вместо на 15 септември, учебните занятия почват едва на 3 ноември. Докато влязат учители и ученици в ритъм, докато се реши как да се навакса пропуснатия материал, пак идва зимата, която е люта и от 23 януари до 1 февруари се налага отново прекъсване. Във военното време горивото все повече се превръща в лукс и от 5 февруари  пак се минава на учене на половин ден, което всъщност означавало пет часа (май излиза, че всичко ново е добре забравено старо, защото в днешна България отскоро се заговори за целодневно обучение, а в Царска България това си е била обичайна практика).

Следващата учебна година преминава далеч по-кротко, ако се доверим на протоколната книга на началното училище, докато през 1943-1944 г. нещата са съвсем други. Смъртта на цар Борис Трети на 28 август преобръща живота на страната за известно време и това достига даже до малчуганите. Новата учебна година почва с траур, след това, на 14 септември, на именния ден на новия цар – Симеон Втори, всички ученици са заведени на църква, където е отслужен молебен, след който началникът на ямболския гарнизон поздравява войсковите части и учениците.

Месец декември е също бурен за азбукарчетата от НУ ”Георги Дражев” – на 7 декември училището е заето от военни части и това налага занятията да се прехвърлят в най-близкото школо – „Св. Св. Кирил и Методий”. Това съвместно учение продължава кратко – до 18 декември, а коледната ваканция се оказва най-дългата в историята на школото: започва на 30 декември и едва на 7 март отново детска глъч оглася двора на училището.

И това обаче не е всичко от премеждията за тази учебна година, защото нейният край децата посрещат в трето училище – „Отец Паисий”, то е било доста далече от района, за който е построено Начално училище „Георги Дражев”… /Следва/

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply