66 автори под покрива на арт галерия „Стойчев”

chelen 1Колко поема една художествена галерия, особено, когато прави изложба-базар, в дните преди Коледа? Щом името на галериста е Красимир Стойчев, един неистов в пристрастието си към изобразителното изкуство човек, може да поеме и 66 автори. Деветима от тях са дебютанти под покрива на единствената качествена частна арт галерия край Тунджа. Може да са дебютанти, ала са добри, и Стойчев не е сгрешил с поканата си към тях.

„Преди години аз търсех авторите, сега те ме търсят”, казва днес Красимир, докато, както обикновено, върши поне две неща едновременно. Има клиент, с който правят нещо от света на фотото, и се опитва да ми каже по нещо за авторите, които са акостирали преди Рождество Христово в галерията му. Някои от тия автори са почти класици, колкото и да е кофти тая дума – от класици преди години ни се повдигаше.

chelen 2Когато обаче имаш по стените платна на Владимир Пенев, или пък си приютил пластики на Сейдетин Шекеров, няма как да не отложиш шапката си. Краси Стойчев си стои в студиото-галерия с шапката – оная, широкополата, знак, поне за мен, че е във форма.

И този път, на изложбата-базар, е събрал и ямболски, и „чужди” автори. Стойчев шета по работа от години из родината и познатите му майстори на палитрата или на пластиката, се множат. За втори път виждам тук творби на Андрей Тодоров, за втори път виждам майсторът, „покрил” се в неговите платна. Този път с един чудесен пейзаж, назован „Пристан”, а и с две малки по формат работи, изработени обаче също квалитетно. Тодоров е потънал с боите си в един магично-романтичен „ракурс”, в който витае и мистика.

Магичното не е задължително да бъде мистично, може  и да се лъжа в тая преценка, разбира се.

Още един „чужд” автор, оказва се от Казанлък, Антон Антонов, хваща и окото, и онова (душа ли му казвахме?), с респектиращите си пейзажи. Тук е и Николай Маринов, със своите „Чаши”, една голяма по формат, и не само по формат, творба, която напомня колко много чаши, понякога горчиви, друг път карнавално светли, има в тоя наш окаян често живот.

Галерия „Стойчев” този път, или поне аз не помня, е „взела” и една творба на сливенския автор Веселин Дамянов – Вес. На 39 години е, но търси, и намира, в нещата си, които са една особена амалгама,  времето от преди Бог знае колко века. Може би преди два, или преди половин столетие, а може би това е просто вчера, а то да ни изглежда от преди милениума. Този сливенски автор е „само” с една миниатюрна  работа -„ Стария Пловдив”.

Страхотен град, дори след толкова лета ме навестява, макар че там май само провали съм имал. За Дамянов този ретро свят не е само Пловдив, той броди с тия свои „алхимични” графики из цяла България, а и в чужбина прави впечатление с тях. И има защо да лепне печат, на който пише:”Оригинал”.

Как са нашите, ямболските автори, в този красиво „разпилян” базар-изложба? Нашите дават също висота. И друг път съм писал, че един пейзаж на Калин Ангелов може да се конкурира с високи образци, хайде, летви да бъдат, да не се превземаме. Янчо Петров, може и да греша, е с един триптих, който вече съм виждал в галерията на Стойчев, но и сега, в това престижно общество, елховлията е много високо.

Има и талаш в изложбата-базар, надали е странно. Съжителството на отчайващите натюрморти на Анастасия Крушкова  с нейни „колеги” е дране на жива кожа, но пък всеки влак нали си имал пътници, стига да не са го спрели, както стана преди години с Ямбол-Елхово. Но пък нивото на града ни държат Диана Йорданова, Кольо Инджов, с един тъй светъл „Безистен”, та ти се иска да си го имаш. Е, когато там, от тотото, падне нещо…

Продължава радващото завръщане на Дончо Донев, Иван Пачев също пази ямболската чест, както и Дона Неделчева, Цветан Казанджиев, Боряна Чапърова.

66 художници в една сравнително малка галерия е и опасна операция. Погледът се зашеметява от различните почерци. Вероятно затова Атанас Далчев писа във Фрагментите си, че не обича общите изложби, понеже не можел да усети индивидуалното.

Далчев, Атанас, а не брат му Любомир, професорът, уточнявам, защото преди време в един ямболски сайт срещнах храброто твърдение, че именно поетът, а не брат му, забягнал някога на Запад, бил автор на една скулптура, която навремето е правена за Ямбол…

А вие не пропускайте – до края на януари в Галерия „Стойчев” може да видите много топлина и дълбока вода. Все пак трябва да влезете там,  творбите няма да ви дойдат на крака.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply