Не зная друг път към успеха, освен образованието
Емил Карлов, математик, носител на Голямата награда на Ямбол:
Роден е на 14 май 1953 г. в Ямбол. Средно образование завършва в Реална гимназия „ Васил Левски”, в първата математическа паралелка , а висше в Софийския университет, специалност „Математика”.
В периода 2002-2005 г. е директор на Математическа гимназия „Атанас Радев”. Има 34 години педагогически стаж. Съавтор е на учебници по математика, един от преподавателите, подготвящи националните отбори на България.
Носител на Голямата награда на община Ямбол за 2013 г.
Семеен, с две деца.
-Г-н Карлов, зная, че имате много интересен род. Все пак кои са най-интересните личности в него?
-Мисля, че най-интересен е прадядо ми Михал, който след Освобождението е бил изпратен от държавата да се учи на оръжейно майсторство в Прага. Там е в продължение на четири години, бил е млад, решава да се задоми. Предложил на една пражанка, по-точно поскал от родителите й да се оженят. И се върнал в Ямбол с жена чехкиня. Тя му родила четири деца. Едното е тях е моят дядо Карло. Той е и причината да нося чешко име. Това става наша фамилия, понеже баща ми харесал по-късно това име за фамилно.
-Този ваш прадядо, Михал, е бил за известно време кмет на Ямбол, нали?
-Да, но за кратко време. Тогава не е имало местни избори и партията, която печели парламентарните избори, е назначавала кметовете. Така, както сега се назначават областните управители. Прадядо ми е бил назначен от д-р Васил Радославов-лидерът на неговата партия. Около две-три години е бил кмет на Ямбол.
-Е, не е за толкова кратко време.Всъщност до 10 ноември 1989 г. в България кметовете никога не са се избирали пряко от населението. Те или са били назначавани, или са избирани, но не директно, а от общинските съвети. Имате и доста интересни дядовци?
-Eдиният от дядовците ми, Карло, син на Михал, е бил банков чиновник. Сравнително високо е бил в йерархията на Популярната банка. Така се е завъртяла работата, че по време на атентата в църквата „Света Неделя” през 1925 г., той е работел близо до църквата. И е бил арестуван. Около един месец е в ареста, тогава те са били пълни.
-Дори препълнени, доколкото съм запознат.
-Да, препълнени, затова са използвали за арестуваните сградите на училищата. До скоро, докато паднаха от атентата кулите близнаци в Ню Йорк, атентатът в „Света Неделя” държеше световния рекорд по убити и ранени. Около 150 човека, и то отбрано общество, са загинали там. Царят се е спасил, защото е закъснял за поклонението, което е трябвало да се извърши там. Та дядо ми Карло е бил арестуван и е лежал в едно от софийските училища един до друг с Васил Карагьозов.
-Те са се познавали като ямболлии, нали?
-Да, знаели са се. На Васил Карагьозов това са последните му дни, една вечер са го взели от ареста и повече не се е върнал. Даже палтото на Карагьозов е останало у дядо ми и той после го е върнал в Ямбол.
-Става дума за дядо ви Карл Виолетов, познат още като поет…
-Той през целия си живот пише стихове и една от причините да бъде арестуван е, че е помествал в левия печат стихове на работническа тема. И това се е възприело като комунистически уклон.
-Виолетов е, разбира се, неговият псевдоним?
-Така е-истинските му имена са Карл Михайлов Иванов. Избира си този псевдоним и през свободното си време е пишел. Особено след като се е пенсионирал. Има от него разкази, романи, стихове. Аз съм чел доста от неговите неща, не всички обаче. Не съм особено впечатлен от творбите му. Приятни текстове, но не е голям литератор.
-Аз също имам известна представа за произведенията му и съм на едно мнение с вас. Все пак е бил автор, познат навремето на литературна България. Друг въпрос е доколко е бил голям талантът му. Но е влязъл в полезрението на някои от критиците. Другият ви дядо също е бил колоритна фигура?
-Той е бил сирак, но успял с трудолюбие и постоянство да се замогне. Бил е собственик на част от фабриката „Олио прима”. Няколко собственици е имало предприятието, но той, всъщност, е единственият действащ, той е движел работата. За тази фабрика са внесли от Германия възможно най-добрата техника. Имал е и няколко магазина за бакалски стоки на едро. Най-интересното за мен като малък бе това, че е имал 150 камили, с които е пренасял стоките от Тополовград.
-Някои в града ни възприемат тези неща за камилите, които са истина, аз също съм запознат с този „транспорт”, като виц, но не е така, разбира се.
-Не, това е истина. За мен като дете бе много странно, но майка ми го разказваше като нещо обичайно. Дълго време след като той почина, каруцари и други хора са идвали у дома, за да питат за него, да разказват спомени за общата им работа.
-Доста „пъстри” роднини имате. Чувал съм за майка ви, че е завършила в Германия?
Нещо, което й създава след това огромни проблеми…
Причината тя да отиде в Германия е дядо ми. Той почива много рано, става дума за Панайот, който е бил един от собствениците на „Олио прима”. Рано умира, но оставя доста пари, с които майка ми, баба ми и леля ми успяват да живеят доста време. И имат средства, за да изпълнят желанието на дядо ми бъдещата ми майка да завърши в Берлин архитектура.
-Това обаче се оказва за нея в известна степен фатално…
-Да, защото когато се завръща, тя е прибрана в лагера Белене. Освобождават я , ала не и признават дипломата за архитект и тя работеше като строителен техник, въпреки солидното образование, което всъщност имаше.
-Да отидем вече към вашия живот. Вие сте от първата математическа паралелка в Ямбол. Кои учители оставиха най-силни спомени у вас?
-Аз имах чудесни учители. Преди всичко в морално отношение, те бяха изключително честни и почтени. Такива бяха и моите родители. Лошото е, че ние като техни последователи много трудно постигаме височината на техния морал. Мой класен ръководител бе Христо Колев, той по-късно стана кмет на Ямбол. Парушева ни бе учител по физика , имах много силна учителка, Маврова, по български език и литература. Изобщо – имах чудесни учители. За всеки от тях мога да кажа само хубави неща. И мисля, че каквото успях да науча на гимназиално равнище, се дължеше на тях. Аз бях много любознателен, любопитен, старателен и взех всичко, което мога да взема от тях. Ако по нещо не мога да ги догоня, това е високата им морална летва, която те поставиха навремето.
-Това е наистина трудно да се достигне. А по-интересните ви съученици в гимназията? Сашо Дончев ли е най-голямата фигура?
-Той е най-известната фигура. Страхувам се да не пропусна някой от моите съученици. Имах много добри съученици – добри като момчета, добри после като мъже. Моята съпруга също ми е съученичка.
-Вие с нея ученическа любов ли сте?
-Познавам се с нея още от девети клас, но по-късно дойде любовта, малко след гимназията.
-Та казвате, г-н Карлов, Сашо Дончев е най-интересният?
-Той е много известен, много популярен. Имаше и други много умни момчета, но не успяха да се реализират. Аз имам много добри впечатления от Дончев, той помогна на Математическата гимназия в периода, когато аз бях неин директор. Сашо Дончев даде рамо да отворим паралелки от пети клас още.
-Не знаех, че той е участвал в тази сложна операция. Тези ранни паралелки навремето бяха разбунили в известна степен духовете в Ямбол. Дори имаха и скандална слава.
-Да, имаше и такива реакции по онова време.
-Прави ми впечатление, че вие имате много силна страст към изкуството. Откъде идва тая страст? Дядо ви, Карл Виолетов, е писал стихове, но вие се увличате доста по театъра всъщност?
-Така е, имам слабост към театъра. Дядо ми имаше много голяма библиотека. И първите книги, които съм прочел, бяха точно от тази библиотека. Той ми ги даваше, после говорехме върху тях. Той бе пенсионер, имаше време да общува с мен. После, когато почти загуби зрението си, аз му четях на глас. А за театъра – това стана някак си случайно. Ямболският театър имаше голяма слава и голяма сила.Тогава все още нямаше и телевизия, защото говоря за периода 1958-1962 г. После затвориха театъра за няколко години, после пак се отвори, ала вече не можа да достигне тази височина, която имаше. В нашия театър имаше един директор, който бе от национална величина – Емил Кьостебеков, преди него Въжаров. Тогава бях съвсем малък и не можех да ги оценя, но след години те станаха имена от солиден мащаб. Кьостебеков почна да работи с Константин Илиев. Той постави за първи път „Босилек за Драгинко”, това бе в Благоевградския театър. Тогава той пое голям риск за мястото си. Имаше тогава в Ямбол и артисти от сравнително голяма височина, пристигаха от Сливенския театър. Много често идваха в къщата ни. Майка ми и баща ми бяха свързани с тях, и всяка вечер пристигаха. От тогава ми остана това влечение към театъра. Когато се прибирах от София, почнах понякога да ходя и в други градове да гледам представления.
-Вие сте имали и леки колебания кой път да хванете – дали да следвате математика, дали да се насочите към изкуството?
-Не, не. Като бях малък, участвах в някои пиеси. Поставяха се тук и пиеси на Георги Джагаров. В една от тях участвах – стана случайно. Той няколко пъти бе идвал у нас и каза: ”Стане ли време за следване, само трябва да дойдеш да ми се обадиш”. Той беше, знаете, голям фактор. Но вече в 10-11 клас реших, че не ми е призванието в театъра и реших , че е най-добре да кандидатствам математика.
-Не зная дали театърът нещо е загубил, но математиката е спечелила във ваше лице един много добър специалист. Вие сте от малкото българи, които са публикували задача в световноизвестното списание за математика „Квант”. А вече от доста време подготвяте състезателите и от националните отбори на България. Вие получихте голямата награда на община Ямбол. Нещата сякаш си идват на мястото?
-Аз съм много трогнат от тази награда. Практически аз не съм бил награждаван с нищо. Всъщност, преди много години, мисля, че бе през 1982 г., получих „Ради Иванов Колесов” – втора степен. Тогава Роман Хайнацки получи първа степен. И от тогава никой не се е сещал за мен. Когато съм бил предлаган за международни награди-отпадах, имаше значение това, че нямам национални награди.
-Какво е положението сега в училищата? Учениците накъде вървят?
-Учениците все по-малко четат. Все по-малко учат, липсва им и старание. А аз поне не зная друг път към успеха, освен учението и старанието.
Интервю на:
Борислав Ненов