20 години без Невена Коканова

„Заставам днес пред сградата на ямболския театър и ходилата ми изгарят от спомена. През август каменните стълби на входа са като жарава. Изкачих ги боса и боса стъпих на сцената. В нашата работа става лесно, след като дълги години е било трудно. Много важно за младия човек е да попадне в ръцете на добри учители. Моите първи педагози бяха Крюгер Николов и Янаки Стоянов. Единият „водеше” час по дисциплина и творческа отговорност, другият-по всеотдайност и жертви. Най-чиста, синовна благодарност пазя в сърцето си към тези двама, които ме откриха и закърмиха с любов към изкуството.”

Това са думите на Невена Коканова за първите й стъпки на ямболска сцена в далечната 1956-та година. Тогава тя е само на осемнайсет, а ролята, която й поверяват е Фениса от „Хитроумната влюбена” на Лопе де Вега. Младостта и талантът й така завладяват публиката, че двамата й учители без колебание решават – следващото заглавие ще бъде „Ромео и Жулиета”! Невена е прекрасна в своята вълнуваща и очарователна Жулиета, а изборът да я изиграе така, както за първи път е стъпила на сцената, запленява ямболската публика и остава в паметта им завинаги, като тяхната „босонога Жулиета”.

Спомените й за началото са записани през 1988-ма, когато се връща отново в ямболския театър, този път на гастрол, за да участва в пиесата „Любов под брястовете” от Юджийн О Нийл. Спектакълът се играе с огромен успех и има над 150 представления, както в Ямбол, така и по всички сцени на България. Публиката на премиерата още помни как след поклона, Невена коленичи, целува сцената и казва: „Оттук ми тръгна всичко”.

На своите ежегодни Театрални празници ДТ „Невена Коканова” връчваше почетен приз „Босоногата Жулиета” на всички актриси, които за първи път стъпваха на ямболска сцена. Тази година, по разбираеми причини Празниците няма да се състоят, но днес (3.06.2020г.), когато се навършват 20 години, откакто Невена Коканова вече не е между нас, спомените за пътя й в изкуството, за следите, които остави в сърцата на хората с всеотдайността и неповторимото си обаяние още продължават да парят.

 

 

About the Author :

7 Comments to “20 години без Невена Коканова”
  • Атанас Атанасов
    June 3, 2020 - Reply

    РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ЯМБОЛ
    Изх. №1760/2019 г. Дата 01.07.2019 г.
    ПОСТАНОВЛЕНИЕ
    ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
    гр. Ямбол, 01.07.2019 г.
    Мариана Никова – прокурор при РП – Ямбол, след като се запознах с материалите по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП
    УСТАНОВИХ:
    Преписката е образувана по депозирана в ЯРП жалба от Атанас Петров Атанасов от гр. Ямбол, в която се сочело, че в ДТ „Невена Коканова” – Ямбол били наложени незаконови култови практики.
    В хода на проверката е било установено следното. В жалбата си Атанас Атанасов е заявил, че директорът на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол е въвел „странни и нерегламентирани” от законова гледна точка практики и действия, задължаващи работещите там и посещаващите театъра зрители да отдават почит към патрона на театъра Невена Коканова. По идея на директора Михаил Лазаров бил създаден „химн” в чест на актрисата, който се изпълнявал по време на театралните празници на гр. Ямбол, провеждани през м.юни. Преди началото на представленията, по време на „химна” зрителите се задължавали да стоят прави и да се вторачват към сцената, където „висяло нещо като икона” с образа на Невена Коканова. Според Атанасов наложената практика била незаконна и от гледна точка на Конституцията на Р. България, според която единствените символи, на които трябвало да се отдават почести били националното знаме, герба и националния химн. Измислянето на нови култове, кумири и създаването на обекти за преклонение би било нещо безобидно, ако касаело само директора на театъра и не излизало извън рамките на неговия личен живот. Атанасов е заявил в писменото си сведение, че неведнъж е влизал в пререкания с Михаил Лазаров по този повод. Според него, Лазаров имал мания да боготвори Невена Коканова и стигал до крайности, като боготворял дори дрехите й и ги превръщал в предмети на преклонение, което според него било вид сексуално разстройство. През м. март 2017 г. Атанасов и Лазаров спорили по този въпрос и Атанасов категорично отказал да изнася манекени, облечени с дрехите на Невена Коканова в коридорите на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Атанасов препоръчал на Лазаров да се лекува и да не намесва подчинените си в своите личностни „мании и сексуални разстройства”. Думите на Атанасов били: „Ако е имал някакви лични отношения с актрисата, нека да си ги изживява сам и да не намесва други хора”.
    Снето е сведение от Михаил Лазаров Лазаров, директор на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Същият е заявил, че написаното в жалбата на Атанас Атанасов не отговаряло на истината. Според Лазаров една голяма българска актриса като Невена Коканова, която е и патрон на техния театър заслужавала този поклон пред таланта й. Лазаров е уточнил, че не е принуждавал никой от състава на театъра, още по-малко от публиката, да се прекланя пред когото и да било. Музикалната пиеса написана от композитора Борис Карадимчев се изпълнявала само по време на театралните празници „Невена Коканова” или на големи кръгли годишнини на театъра. Зрителите са я кръстили „химн” в знак на почит и преклонение към театъра и неговия патрон. Ставането на крака от зрителите по време на изпълнението на музикалната творба било вследствие на вълнението и емоцията, която изпитвали. Никой не им налагал да стават прави по време на изпълнението. Според Лазаров, за пореден път имало депозирана недействителна жалба срещу театъра и него, което уронвало престижа на един „70-годишен културен институт”.
    Видно от събраните по преписката материали не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, конкретно за това по чл.165, ал.1 и ал.2 от НК. Няма данни гражданин на Р България да отдава почит към покойната актриса Невена Коканова, като става прав, докато се изпълнява музикалната композиция, създадена в нейна чест от композитора Борис Карадимчев. Посоченото действие не представлява религиозен обред или служба, в които някой да е бил принуждаван да участва, за да се обсъжда изобщо наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на НК.
    Предвид изложеното и на основание чл.213, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК
    ПОСТАНОВИХ:
    ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
    Препис от постановлението да се изпрати на Атанас Атанасов от гр. Ямбол.
    Настоящото постановление подлежи на обжалване пред ЯОП.
    ПРОКУРОР: М. НИКОВА

  • Атанас Атанасов
    July 22, 2020 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА” (1)
    Театърът в Ямбол носи името на Невена Коканова. Директорът Михаил Лазаров много държи да се произнася името на актрисата, защото хората все още не са свикнали с това име. Първата им реакция е учудване – „Ама така ли се казва театърът? Не знаех.” – и това много го дразни. Не му е приятно и това, че и друг театър – в Дупница, носи същото име. Казва, че те, за разлика от нас, били общински театър, едва ли не самодейци и не са били на нашето професионално ниво, т. е. от яд, че някой му е отнел името “Невена Коканова”, той всячески се стреми да принизи и омаловажи дейността на колегите от Дупница.
    Организирал е една агресивна рекламна кампания, където навсякъде се старае да набива в очите на хората името и образа на Невена Коканова. Те трябва задължително да свързват ямболския театър с това име. Това му е нещо като фикс идея. Измисля си разни поводи и поводчета, фестивали и фестивалчета, празници, награди с името на Невена Коканова… книжки, рекламни материали, статуетки, „босоноги Жулиети”, разни „стъпки на Невена” и пр., които по някакъв ексхибиционистичен начин трябва да се натрапват на хората, да им се навират в очите, искат или не искат това.
    В стаята на дирекцията, където той прекарва повечето си време, се е заобградил, като някакъв Плюшкин, с всевъзможни излишни предмети – сувенири, статуетки, знаменца, джунджурийки, боклучета… и на повечето от тях е гравиран образът на актрисата. По цял ден седи там вторачен в образите на Невена Коканова и нещо медитира. Общо взето хората се чудят какво толкова прави в тази дирекция. Сигурно се чуди какво още да измисли по въпроса с Невена Коканова.
    Явно това, което е направил, му се е видяло малко и затова е решил театърът да има химн свързан с Невена Коканова. Само че е избрал неподходяща мелодия от филма „Момчето си отива”, която обикновено се асоциира с актьора Филип Трифонов, а не с Невена Коканова. Но той така си мисли, че едва ли не всички ще се сетят, че мелодията е писана в нейна чест. „Химнът”, ако мога така да го нарека се изпълнява по време на театралните празници преди всяко представление, като хората се задължават да стоят прави и да се взират в нещо като икона на сцената – голям винилен портрет на актрисата. Както е тръгнало, може и това да му се види малко и да сложи под портрета олтар със свещи и „литургията” да продължи два часа както е в църквите. Определено зрителите се отегчават от подобни ритуали и се питат, кога най-после ще свършат тези глупости, няма ли да започне пиесата и да гледаме това, за което сме дошли. Нещо подобно се повтаря и след края на пиесата – някакъв своеобразен ексхибиционизъм във вид на речи и ритуали, където името на Невена Коканова се повтаря пак под път и над път и зрителите едва изтрайват всичко това, защото бързат да си тръгнат.
    Въпросът с налагането на измисления от директора химн и задължаването на гражданите да му отдават чест стоейки прави, би трябвало да е предмет и на разследване от прокуратура, защото всичко това е противоконституционно. По конституция символите, на които гражданите са длъжни да отдават чест са единствено националното знаме, герба и държавния химн. А в случая имаме някаква странна самоинициатива от страна на Лазаров. Поради някакви негови причини, той си е създал личен култ и е решил да задължава странични хора, които нямат нищо общо с този култ, да му се кланят и да го почитат. Всичко това е не само странно и необичайно, плод на някакви личностови проблеми, но и незаконно.
    Явно е, че Михаил Лазаров е бил близък с Невена Коканова и е запазил някакви хубави спомени от познанството си с нея. Но защо трябва да занимава и други хора с това. Писал е там някакви сълзливи разказчета за нея, които публикува във всяка от рекламните книги за театъра. Примерно, как тя му подарила някакво растение, което още растяло в къщата му в Боженци и той свързвал това растение с Невена Коканова, сякаш духа й още живеел там… пълни глупости. Преповтаря, за кой ли път финала на „Любов под брястовете”, когато тя му шепнела: „Обичам те!” и той й отговарял „Обичам те!” Да кажем, това преживяване е оставило някакъв дълбок отпечатък в съзнанието му и е белязало живота му оттам нататък… Е хубаво, ама аз какво общо имам с всичко това? Нека си изживява личностовите мании и зависимости сам и да не ни занимава с тях!
    …………….

  • Атанас Атанасов
    July 22, 2020 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА”(2)
    ……….
    Всичките тези странности на директора Михаил Лазаров не остават незабелязани от персонала на театъра. Неизбежно много хора започват да си задават въпроса: „Абе, тези хора (директора и Невена Коканова)… нещо така… много са съмнителни. Каква е тази мания по Невена Коканова, какво е това чудо?” Обикновено такъв въпрос се посреща с вдигане на рамене. Може и да е имало нещо… пък може и да е било несподелена любов, нещо платонично, знае ли човек. Но при всички положения е мания и зависимост, т. е. нещо ненормално.
    В допълнение към темата за култа към Невена Коканова, не мога да не спомена и за манекените с нейните дрехи, които изнасяме на показ в коридора по време на всяко представление. Тези манекени са част от култа. В началото имаше само един манекен с костюма от пиесата „Любов под брястовете” (заедно с обувките и шапката). На определен етап Лазаров реши, че трябва да има и втори манекен – с червена рокля, с която уж Невена Коканова е играла някаква друга роля. Но впоследствие и това му се видя малко и затова реши да има и трети манекен – с костюма от пиесата „Ромео и Жулиета”. В допълнение към цялата тази глупост той се разпореди да има и огромно пано със снимката на Невена Коканова в цял ръст, която да посреща зрителите във фоайето. Директорът изрично настоява по време на представления да се премахват от фоайето всички изложби и материали на читалището. Тези неща много го дразнят, защото иска да внуши на зрителите, че влизат в театър, а не в читалище. Може би затова претрупва коридорите с театрални атрибути – манекени, костюми и пана, сякаш иска да покаже, че това е негово пространство – един вид “препикаване на територията” като при кучетата. Думата “читалище” за директора е мръсна дума и не трябва да се употребява. (За читалището, или лошо или нищо!) Тоя човек си живее в някаква имагинерна реалност, където читалището не съществува – има само театър и нищо друго… Всъщност темата за „лошото” читалище изисква отделен по-обширен коментар. Но сега говорим за друго.
    …………..

  • Атанас Атанасов
    July 22, 2020 - Reply

    МАНИЯТА “НЕВЕНА КОКАНОВА”(3)
    ………..
    Общо взето зрителите недоумяват и се чудят какъв е смисълът от цялата тази показност във фоайето и коридорите. Дошли са да се забавляват и да гледат някаква пиеса, а неизвестно защо някой си ексхибиционист е решил да им навира в очите нещо странно и кичозно във вид на манекени и сценични дрехи.
    В началото разпореждането е било манекените да се изнасят само по време на наши представления. Но впоследствие на Лазаров и това му се е видяло малко и затова е решил, че трябва да се изнасят и по време на представления на гостуващи театри, даже и на опери. Вероятно на някакъв следващ етап може да реши манекените да пътуват по време на турнета и да се излагат на показ в театрите на други градове. Знае ли човек какво може да му хрумне? Всичко което прави, му се вижда малко и иска целият свят да научи, че театърът е патентовал името “Невена Коканова”.
    Имаше период, когато не осъзнавах що за мания е това. Приемах всичко за даденост и не му обръщах внимание, но постепенно започнах да се съмнявам и да си задавам въпроса, този човек нормален ли е? Как може да занимава хората с такива глупости?
    Всъщност нещата наистина са много по-сериозни. Лазаров влага в тези манекени и въобще във всичко свързано с Невена Коканова, някакъв много сериозен смисъл. Преди всяко представление той си има свои ритуали – обиколя по коридорите и оглежда манекените дали са добре поставени, дали обувките и шапката на единия стоят правилно, оправя им гънките по дрехите, съзерцава ги, медитира пред тях. Вероятно си представя, че насреща му стои Невена Коканова, знам ли? Хората от персонала виждат тези му странности и някои се питат, какво му става на тоя, но постепенно свикват. Какво пък, всеки си е малко луд, това да му е кусура.
    Не искам да омаловажавам ролята и приноса на Невена Коканова за българската култура, но това, което става в нашия театър е вече извън пътя. Стига се до едно тотално обуначване и изпростачване. Нямаме си друга работа и дай сега да си създаваме идоли и кумири и да им се кланяме. И защо трябва да го правим? Нали и тя е била човек като нас – ядяла е, пиела е, ходила е до тоалетна, имала си е своите човешки слабости и пороци. Защо е нужно от нормален човек да я превръщаме в това, в което никога не е била – някакво измислено и фалшиво божество?
    Нещата с тези театрални манекени вече наподобяват един своего рода фетишизъм, т. е. когато една жена ти липсва, започваш да компенсираш с дрехите й, обувките й, гащите й… превръщаш ги в предмети на преклонение, така излиза. Казах му го веднъж на Лазаров. Ако той има подобни проблеми – фетишизми и пр. сексопатии, то това не означава, че трябва намесва и подчинените си. Лично аз нямам намерение да ставам оръдие на подобни странности и приумици, плод на някакви негови личностови проблеми. Нека си ги изживява сам!

  • Л.М.Ч.
    September 25, 2020 - Reply

    Тези умопомрачителни писания reply ли са? Театърът си е много хубав, а да се нарича “Невена Коканова” е прекрасно, тя беше велика. Имах щастието да й карам камък на вилата в село Чомаците. И докато разговаряхме си мислех, че ако трябва да се извая образ на Вечната Българка, тя трябва да е с образа и душата на Невена Коканова. Поклон.

    • Атанас Атанасов
      September 26, 2020 - Reply

      До Л.М.Ч.:
      Думите ти нямат стойност, защото си анонимник.

    • Атанас Атанасов
      September 26, 2020 - Reply

      До Л. М. Ч.:
      Я да видим колко е “хубав” театърът ти! Кой е директорът му? Михаил Лазаров – човек за затвора! Човек, който представя в театъра плагиатски пиеси и не плаща авторско право, за което вече театърът е осъждан от потърпевши автори, а директорът – наказван. Същият принуждава актьорите да лъжесвидетелстват в съда с цел да се докаже, че театърът не злоупотребява с авторски права и в момента заради тези лъжесвидетелствания Лазаров и някои актьори са разследвани от прокуратурата.
      Общо взето, ямболските театрали начело с Лазаров не са хора на изкуството, а използвачи, които вечно реват, че нямат пари и си търсят богати спонсори. Някои от тези спонсори си перат парите използвайки театъра като параван и, естествено, се отблагодаряват на директора по подобаващ начин. За какво, например, шефът на “Алианс Агрикол” (главният спонсор на театъра) водеше на разни екскурзийки семейството на Михаил Лазаров из цяла Европа. Така ли е подпомагал развитието на културата в града, като е правел лични услуги на Лазаров и семейството му? Доста странно и подозрително спонсорство!!!
      Сега виждам, че новото общинско ръководство попада в същия капан и продължава да финансира театъра с пари от общинския бюджет. Всичко това се прави в името на някакво мъгляво и не много изяснено разбиране за “подпомагане на културата”, т.е., по някаква инерция от предишни години, пилеят парите на града и хранят едни безделници и използвачи. А всъщност би трябвало да се разграничат от този престъпник Михаил Лазаров и да намерят начин да го пратят там където му е мястото – в затвора.

Leave a reply