1965 година: строи се ресторант „Боровец”, нова сграда за училището в бежанския Аврен

непознато ретро безистенаЯмбол мощно растял към 1965 година, заради миграцията от селата на Ямболски окръг към промишлените предприятия в града  и наброявал вече 58 465 жители , докато  по  времето, когато  дали име на училището в  бежанския квартал Аврен, а това е 1934 г., e  само 24 920 души.

Почти тридесет  хиляди души повече за период  от едва 31 години – това си е направо бум. Бум, който ще повлече със  себе си нуждата от много и големи жилищни блокове и това ще стане съвсем скоро именно в този, някога крайно беден, бежански район на града. Сетне ще се наложи да се изнасят от там и гробищата, един тъжен и труден процес, продължил няколко години. Крупните фабрики и заводи поглъщали много работна ръка, а и в тях се плащало много по-добре, отколкото за  работата в Трудовите кооперативни земеделски стопанства, известни и  като абревиатурата ТКЗС. За ония, които атакуват поредната петилетка, и за нас, родените близо до тази 1965 година.

Днес  вероятно ТКЗС няма шанс да бъде разпознато  без  ровене в  Интернет от тийнейджърите, макар че историята има винаги много страни и не знаем в кой период какво ще се повтори. Както  тия дни стана в Турция, където  Ердоган установи чрез референдум авторитарна власт.

Към оная 1965 година Ямболски окръг има особени задължения спрямо южната ни съседка : да пази стриктно и денонощно границата , чрез заставите край Лесово и  на още няколко места, както и с  бдителните очи на населението от оня край  на Тунджалъка.

Преди да започне работата по строежа на новото училище в Аврена, както и на ресторант „Боровец”, градските велможи  отишли на крака да видят традицията, наречена чудесна  от някои хроникьори. Ставало дума за кулинарно изкуство, нещо, което преди десетина лета  щяло да се определи като пълни глупости  от шефовете на компартията край Тунджа, но в средата на 60-те години работата стояла вече по друг начин : народът искал като бачка да има после и къде да хапне и пийне хубаво.

Градското търговско предприятие „Здрава храна” направило показно пред  властниците  в закусвалнята  на площад „Освобождение” , като ресторант уменията си в кулинарията показали работещите в  ресторант „България”, ресторант „Байкал”  и „Ловна среща”. Първите два обекта са наистина ресторанти, като „България”  е и хотел , той е строен през  далечната  вече 1943 г. „Ловна среща” е по-скоро пивница, ала давали там и храна, така че  за кулинарния парад  и нейният персонал запретнал ръкави.

Листата на специалитетите  включвала:  салата ”Момина сълза”, салата „Байкал”,  предястната – чехлички от език, бъбреци „Пеперуда”, език „Каменно цвете”, както и бифтек  „Росини”, рамстет по тиролски, котлет по московски…

Директор  на  предприятие „ Здрава храна” по онова време бил  Сабетай Бехар, а на кулинарната изложба  се  отдало действително голямо значение, щом босовете на компартията край  Тунджа Иван Тенев, първи секретар по онова време, Дельо Марков, един от секретарите на  Окръжния комитет на БКП, Борис Илиев, който почвал да расте в йерархията, ( той почина преди няколко месеца, в началото  на  2017 г.), кметът на Ямбол Панайот Драгнев и Иван Милков – стопански началник.

Купонното  време от първите  години след  9 септември  1944 година явно почнало да се забравя, социализмът в България набрал темпо и в Ямбол започнали строителството на ресторант „Боровец”, намиращ  се в едноименния лесопарк, продължаващ  да работи и до ден днешен. Ресторантът на хълма, някога известен на ямболлии  като  Кърклар  баир, и пак някога, плешив  до изнемога, вече бил изрядно поддържан и залесен. Залесяването почва още по времето  на  кмета  от Демократическия сговор  Стоян Митев, особена  сила  придобива  през трите години, от  1934 до 1937, когато начело на града превратаджиите от „Звено” слагат инж. Апостол Петров.

Не кой да е, а най-големият градинар в историята на Ямбол, Руси Хайдутов, ще напише през тази  същата  1965 г. следното:  ”Възрастните си спомнят, че са залесявали покритите с  черна драка и глог склонове. Усилията на хилядите ученици все оставаха безплодни, защото след посаждането  повече никой не се грижеше за тях.  През 1934 г. се осигури изкачване на вода на самия връх и започна планово залесяване. След няколко години залесеното  пространство  бе около  400 декара”, така описва ситуацията  Руси Хайдутов, чието име бе решено от  Общинския съвет  преди няколко лета  да носи главната алея на парка. Така и не се изпълни решението на ямболския парламент…

По  времето  на кмета  Апостол  Петров  за пръв път на „Боровец” има назначен човек за нощна охрана. Всъщност, горе, на хълма, не се строи през  1965 г. само ресторант, а и хотелска част, така че е редно  да се говори за цял комплекс. Ресторантът е напълно готов  малко  по-късно. Имаше и  тогава огромна тераса, от която се виждаше светещия нощем Ямбол, имаше и чудесен  паркинг, сега обаче той, по неясни причини, не се използва. За мен причините са по-скоро ясни – посетителите на ресторанта, или на бара, ги мързи да извървят двайсетина метра пеша  и затова паркират пред  стълбището на ресторанта.

Първият  човек в  БКП и държавата Тодор Живков е отсядал на „Боровец” , а това говори само за едно – равнището  на този комплекс  наистина е супер. Барът се появи много по-късно, преди няколко години той дори изгоря до основи и бе правен наново.

1965 година е любопитна, колоритна, мащабна година за Ямбол. През нея  се завършила напълно спортна зала  „Диана”, която станала третата  по големина  в България, след зала „Универсиада” и спортният комплекс  във Варна. Правени  били сметки  да се извърши разширяване на градския стадион, за да може той да побира 25 000 запалянковци.  До такъв размах градът  така и не стига, дори когато  трибуните се пръскаха  от публика  в периода  1970-1973 година, той побираше 15 000 зрители.

Вярно е – имаше и доста правостоящи, както и „накацали”  по тополите. Така  бе, когато в Ямбол идваше „Левски Спартак” с  Гунди  в състава си, а и при гостуванията на ЦСКА, с  Петър Жеков  и  Димитър Якимов, интересът бе огромен. След  мач в майсторската  група , народът се точеше половин  час  поне, докато излезе от градския парк и седне да одума двубоя на бутилка червено   полусухо вино „Манастирско шушукане” , на „Прасковена ракия” или на няколко бири.

Към 1965 г. футболният отбор на Ямбол, носещ името „Лъсков”, още е твърде далеч от майсторската група. Все пак потръгнала сравнително  добре играта  през  есента и тимът завършил на пето място полусезона  в първенството на  Южната „Б” група. Големите пари били по  онова време из мините  и лидер в класирането  е  „Горубсо” /Мадан/ с 24 точки, във врата му дишал отборът на  Благоевград, носещ тогава името „Ботев”, с 22 точки, пернишкият „Миньор”  е трети  с  21 точки.”Лъсков” не бил в призовата тройка, а на пето място, но се намирал  с  цели две места пред вечния враг „Сливен”, имащ на сметката  си едва 18 точки.

За футболните запалянковци тази есенна  игра  била  като  докосване до рая, в сравнение със следващата есен, когато  Ямбол се представил  трагично  и завършил на самото дъно полусезона. 18  футболни дружества  участвали  в  Южната „Б” група, сред тях и отборите на градове като Пирдоп, чийто тим се наричал „Орлин”, Казанлък, Кюстендил, носещ името „Левски”.

Не  било желателно, ала се оказало наложително, едно  друго стопанско начинание  в града ни през  1965 година. Трябвало да се строи голямо училище на мястото на дотогавашното школо „Страшимир Кринчев”, което, поради движение на земните пластове, се пропукало и заплашвало да  се срути. Единственото училище в някогашния бежански квартал Аврена, четиридесет лета по-рано  приема името на писателя  Кринчев  в заседание на училищното настоятелство  от  четвърти  януари  1934 г.

Този твърде разраснал се град имал нужда и от детски градини, а и от  още училища, или поне от допълнителни класни стаи. За учене в гимназия или прогимназия вече не са нужни никакви пари, свидетелствата  по  бедност отдавна са отпаднали от горния курс на обучение. Кметската управа  била с амбиции и в тази сфера: нови 12  стаи в училище „Данчето  и Митошка” ( днешното Димчо Дебелянов, а  преди  9 септември  1944 г. Еврейско училище ) , детски комплекс  в района на бившите Софуларски  бахчи.

Идеологията  обаче си  била идеология, комунизмът обича да прави митинги. Така се стигнало и  до 29 януари  1965 г., когато площад „Освобождение” посрещнал първия секретар на компартията на Уругвай  Родней Арисменди. Не пристигнал сам, а със съпругата си, явно тя съчетавала  добре екскурзията  с  политическите ангажименти  на мъжа си.

Иван Тенев  се познавал  от по-рано  с  госта си, бил ходил през  1958 година в родината му, така  че направил по веригата  нужното, за да излязат хиляди ямболии при посрещането на Арисменди. Хроникьорите твърдят, че площадът не можал да побере желаещите да видят и чуят лидера на комунистическата  партия  от латиноамериканската държава, към което аз имам доста резерви. Като те натисне властта, ще посрещаш и лидера  на Конго  с овации, знаел със сигурност  това и шефът на ямболската милиция  по онова време Теню Тенев.

На  Ямбол и България  оставали  още около петнайсетина  години на относително добър жизнен стандарт, но управата на града ще срине с булдозери  старите, достолепни  сгради в центъра, за да отвори  голямо и ужасно пространство, лишено от всякакъв уют.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply