1949 г. – лишаване от хлебни дажби и усилия да се удържи положението

13062396_725473234262438_4199693041352359468_nЯмболските училища я карали дълги години без никакви огради, или те били порутени, затова за 1948 година се прави такова съоръжение на каргонското  училище „Ради Колесов”, през следващата година идва ред на училище „Проф. Петър Нойков”, намиращо се тогава в Бармуковата махала, където днес е Основно училище „Петко Р. Славейков”.

През 1949 година ограда  трябвало  да  се  направи  и  на  училището  в  Аврена, носещо  името на  Страшимир  Кринчев. Следващата, 1950 година, в сферата  на образованието трябвало да се огради и намиращото се в центъра училище „Йосиф І”, както и Втора прогимназия. Преди това трябвало да се построи първи  детски дневен  дом.

Все повече жени почвали работа в промишлените  предприятия или в сферата на услугите и това прави наложително построяването на детски градини. Преди 9 септември имало съвсем малко такива домове, в най-голямото предприятие, тъкачна  фабрика „Тунджа”, имало ясли. Рано сутрин мощната сирена на фабриката оповестявала, че е време за работа, и майките хващали децата си, за да ги оставят в яслите, а те да потънат из цеховете на Тъкачното предприятие. Баба  ми, светла й памет, минала по този „сценарий” с майка ми, която е  родена  през  1943 г. Живеели са в Търновския квартал, така че разстоянието е доста голямо за жена с малко дете.

Ваца  Бояджиева, създател на първата детска градина в Ямбол, и нейните съмишленички от женските дружества „Милосърдие” и „Любов към родината”, не успели да постигнат нищо съществено за построяване на детски градини. А и времето преди 9 септември е още дълбоко патриархално: жените стоят у дома си и готвят, шият, плетат, гледат децата  си. Работнички са жени от беднотията, а промяната в този модел идва по линия на Съветския съюз.

Към  Ямбол вече идвали тълпи от хора от селата и това изисквало довършване на последния етаж на Мъжката  гимназия, постройка на турско училище, както и на еврейско. От  документите на Временната градска управа не става ясно защо еврейските деца не ползват сградата, намираща се съвсем близо до къщите им. Вероятно  сградата е използвана за други цели, а може би и съвсем пресният и кървав спомен за превръщането на  еврейското школо в щаб на жандармерията, правело използването на сградата за просветни цели абсурдна.

Временната управа прилага редица репресии, като закриване на  хлебопекарници. Попадат под този удар Бонка П. Драгнева от улица „Света София”, Петър Джелебов, улица „Манастирска”, Аврам Желев, ул. „Кичево”, Благой Радмиров, ул. „Георги Дражев”, Петър Шевкенов, ул. „Ат.Кратунов”, Господин Райчев, улица „Граф Игнатиев”, Петър Атанасов, улица „Антим І”.

Целта на ямболското ръководство била хлебопроизводството да се уедри. Нямали обаче никаква готовност за строителство на голям хлебозавод, затова ефектът бил обратен: населението чакало дълго пред магазините за хляб и имало недоволство. Временната градска управа наложила и съвсем крути мерки. Една от тях  е решението да не се дадат разпределителни карти за хляб на семейства, които не упражняват обществено полезен труд. Това били: Петър П. Щилиянов, живеещ на улица „Юрдан  Мишев” (само на него), Антон  Маров – ул. „Македония”, Борис  Караиванов (само на него) – ул.”Гладстон”. Недялко хаджи Георгиев – ул. „Илия  Каракачанов”, Димитър  Караджов – ул. „Свети Никола”(само за него), Пандо поп Стоянов – улица „Свети  Никола”, номер  54, Марийка  Хлебарова – ,ул. „Преслав”, номер  23 (само за нея), Недялка  Стоянова  Тунчева – ул. „Стефан  Караджа”, номер  52 (само за нея).

„Не се дадоха мазнини на всички граждани”, констатира ръководството на града, а за оная епоха мазнините, за разлика от сега, са жизнено важни, но преминаването от една икономическа система в друга води до много лишения. Прекалено много.

Били слаби и постъпленията от фуража и пшеницата, поради липса на вършачки. Бригадирите завършили шосето Ямбол-Ормана. Не стигало това, а дошла до главите на ямболските властници и крайно тежкото отнемане на общинската гора Ормана, със Закона за национализацията. Така се премахнала дори възможността градската управа да снабдява училищата и помещенията на общината с топливо безплатно, или на съвсем ниски цени.

През 1948 година изскочил и друг голям проблем: освобождаване сградата на първоначално училище „Страшимир Кринчев”, взета за нуждите на народната милиция. През 1947 г., след заминаването на съветските войски, милицията взела временно училището. И май не искала да го напуска, ала оня квартал няма друга подходяща сграда, защото, отчитат градската управа, кварталът е крайно беден и няма построени в него или около него по-големи сгради.

Последен дерт вероятно били спортните  дружества за Временната управа, ала все някой в нея ще да се е усетил, че чрез футболни мачове и други спортни състезания жителите на Ямбол ще изпуснат, поне донякъде, парата от купонната система. Така че искането на спортно дружество „Партизан”, рожба на новото време, получило училищния дюкян, намиращ  се  на  ул. ”Цар Самуил” номер 7.

Много скоро след „революцията” дошло времето и на работилницата на Хамо Ованес Терлемизиян. Тя се взела от градската управа през 1948 година, по силата на Закона за национализацията. Работилницата на арменеца послужила като основа на после уедреното предприятие за ремонт и производство на машини, регистрирано като държавен машиностроителен завод „Сила”. За тази цел се отчуждили незастроени места при граници: шосето за склада за горивни материали, ж. п. линия София-Бургас, ниви и път за „Кайнашки баир” от  47,3 декара.

Мара Атанасова, която е начело на Временната управа от 1945 до 1949 г., се проявява като съвестен човек, и по тая причина виждаме в документите на ръководството на Ямбол нещата с истинските им имена, а не с недомлъвки или напудрени обилно с руж, за да се скрие реалното положение в Ямбол.

„Поради обстоятелството , че временната управа бе учредена през март и до месец май бе в период на организация, ние излизаме с отчет на нашата дейност с голямо закъснение. От всичко девет члена на управата, само трима останаха на постоянна работа при Градския народен съвет. Славейков ни напусна последен, но той и така излезе от службата си, без да разбере новото си положение”, това четем в протоколите от заседания на де факто кмета на града и другите членове на ръководството. От девет човека, само трима да издържат на натоварването с местните главоболия, не е оптимистичен факт, но такъв е животът. Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш, както казва един герой на Николай Хайтов.

Разбира се, Мара Атанасова има специалисти-служители в общината, във всички области, така че персоналът движи текущите работи. БКП няма кадрови потенциал, това е драстично видно в първите години след  9 септември и често бивши партизани и ятаци се назначават „по заслуги”, а реално нямат познанията и качествата на характера за заеманите длъжности в най-различни сфери от обществено-икономическия живот.

Удари идвали от много страни, но било съдено през 1950 година самата компартия да се разтърси от своите ръководители в Ямбол, следвайки повелята на Вълко Червенков за търсенето на враговете с партиен билет.

Това обаче е друга история, за която ще разкажа отделно.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply