180 години от рождението на Ради Колесов

Ради Иванов Колесов е роден е на 26 ноември 1837 г. като последно, осмо дете на майстор на каруци, който умира 3 месеца преди раждането му. Направата на колела (колеса) е част от занаята на баща му и Ради Иванов от рано си измисля псевдонима Колесов. Детските години на малкото момче са тежки и нерадостни. Майката Дона Иванова отглежда многобройната си челяд в скромна, но чиста къщичка, в която често царят бедност и лишения. Въпреки това изпраща момчето да се учи. Немотията го принуждава да напусне школото и да чиракува във фурната на Георги Качуля. Но въпреки това той продължава да се самообразова, изчел е всички налични книги на руските класици. Даскал Иван Стефанов е впечатлен от любознателността и дълбоките знания на ямболския младеж и му дава препоръчително писмо до отец Христо Къртов в гр. Елена. Заедно с най-добрия си приятел Тодор Кючук Вълков, с оскъдни средства, но силно желание за знания, заминават за учене в „Даскалоливницата” на китното просветно градче Елена и отсядат в метоха на духовника. Именно тук Ради Колесов се среща и запознава с Георги Сава Раковски. Пак тук се включва в така нареченото „тайното общество” за организиране и подготовка на въстание. През пролетта на 1855 г. ямболецът дейно се включва в подготовката на Дядо Николовото въстание. Никола Филиповски бил неграмотен, но имал дар слово и идеята му била да въстане цяла Северна България. Той назначава Ради Колесов за писар и касиер на формиращата се чета. Като такъв го изпраща да запознае чорбаджиите с предварително подготвеното възвание. Определен бил и денят на бунта – 15.VIII.1856 г., но това стигнало до ушите на търновския управител Галиб паша. Планът на дядо Никола се объркал, но той не се отказал. Съзаклятниците му от гр. Елена, Лясковец и Г. Оряховица се отказали, а чорбаджията хаджи Тодор Атанасов поставил стража около Лясковец, за да пази въстаниците да не излизат от селото. Вместо очакваните 100 – 200 въстаници през засадата от Лясковец се промъкнали само … 13 души. По пътя се присъединяват около 100-ина души. Никола Филиповски загива край Габрово, предаден и убит от турците, но остават неговите пророчески думи: „Запомнете дядо си Никола! Аз сега покачвам звънче, което след време ще стане камбана”, затова, без да е служил във войска, народът му дава прозвището – Капитан Никола.” В резултат на избухналото и провалено въстание Ради Колесов е заловен и хвърлен в мрачна килия, където изяжда списъка с имената на всички участници, за да не попаднат те в ръцете на турците. Прекарва 2 години и 7 месеца в търновския затвор, където се разболява от туберкулоза. Но дори зад решетките Колесов не престава да се занимава с просветителска и книжовна дейност като превежда от руски “Повест на Гнерих Айсенфелский”, издадена през 1859 г. В зандана той започва да превежда популярен превод на биографията на Александър Македонски.
През 1859 г. 21-годишният Колесов е освободен. Новината, че Ради Иванов Колесов се завръща в родния град, раздвижва цялото население. Ямболци са радостни и му организират блестящо посрещане. Сливенското шосе е пълно с народ, ученици от двете училища в града го очакват с китка цвете в ръка. Поканен е за учител в училището при черквата „Св. Георги”, където преподава от 1860 до 1862 година, до смъртта си. Завръщането му в Ямбол се усеща веднага. Славата на класното училище, в което преподава заедно с Добри Чинтулов( който по него време също е учител в Ямбол), привлича нови ученици. Даже вестникът на Драган Цанков “България” на 25 май 1861 г. отбелязва, че в Ямбол “учебните заведения са в похвалително положение”. Завладени от писменото слово на Раковски, Колесов и Добри Чинтулов сплотяват ямболци срещу домогванията на фанариоти и гръкомани и градът се включва активно в църковната борба. Първите резултати са, че всички свещеници в Ямбол и околните села започват да служат на черковно-славянски. В една от стаите на метоха при черквата “Св. Георги” в началото на 1862 г. той и другарите му създават първото в Ямбол “Благодетелно българско читалище” – днешното „Съгласие”. Това читалище, освен основната си дейност, е служило и за прикритие на революционния комитет, в който влиза и ямболския общественик. Наред с ангажиментите си на учителското поприще и обществените задължения, Колесов се представя и като добър поет и преводач. Завършва превода на биографията на Александър Македонски, както и книжка с вечен календар и ги издава през 1861 год. в Цариград. Но най-ценното негово съчинение е песнопойката “Гуслица” – представлявала малка антология, съдържаща любовни, народни и училищни песни и стихотворения и е отпечатана през 1862 г. в Цариград. В началото на 1862 г. Г. С. Раковски създава Първата българска легия в Белград, а в Търновско и Габровско изпраща довереното си лице Хаджи Ставри Койнов, за да подготвя ново въстание. За делото са привлечени и търновските приятели на Колесов, като Пандели Кисимов. Те го уведомяват за предстоящата акция и писарят на Дядо Никола започва да обмисля заедно с родолюбиви съграждани как Ямбол да бъде включен в съзаклятието.
По това време в бунтовното сърце на нашия съгражданин се зараждат лирични трепети и желания. В нежната му душа закипяват любовни трепети. Така малко преди своята смърт, даскал Ради се влюбва и сгодява за 14-годишната красавица Донка Ташкова. За нещастие към Ивановден през 1862г., Донка Ташкова се разболява и умира. Смъртта на изгората му, училищните грижи и разкриването на търновския революционен комитет съвсем го разстройват и болестта му се задълбочава. В средата на юни същата година той научава, че съзаклятието на Хаджи Ставри е разкрито. След шока от този провал туберколозата от Търновския затвор рязко напомня за себе си – Колесов получава кръвоизлив. В същото време до ямболският каймакамин идва нареждане за незабавното арестуване на учителя, но неговият благодетел хаджи Васил Драгоев успява да издейства от властите отлагане на ареста до оздравяването му. На 29 юни 1862 г. 25-годишния революционер и просветител, учител, преводач, стихотворец и народен будител Ради Иванов Колесов умира. Целият град се стича на погребението му в двора на черквата „Св. Троица”.

Текстът е от сайта yambol-life