1,5,20 – после никой и нищо, кмете…

Закоравяла традиция е вече автобусите по линии 1 и 5 да се движат един след друг, а след това ямболлии да висят по спирките и да гадаят мрачно кога пак ще се появи обществен транспорт.
За да е транспортният хаос по-вълнуващ, към шофьорите на линиите 1 и 5, се включва и колегата им по линия №20, който отива до жилищен комплекс „Д-р Димитър Дончев”. Това трио все пак се образува нарядко, защото по разписание автобус № 20 е на 50 минути.
Кой автобус с какво разписание е, всъщност изобщо не може да се разбере в Ямбол, тъй като на спирките няма такива екстри. Проверката на „Делник” показа, че само на Старата автогара, откъм страната на аптека „Божилов”, е залепена хартия, на която има разписание. Дори и с мощни очила обаче, не може да се разчете толкова нужното транспортно разяснение, тъй като то е печатано вероятно още при правителството на царя.
Транспортна схема наистина има, но там, естествено, не е посочено разписанието на автобусите, обслужващи гражданите на Ямбол. Както ямболлии от доста време виждат и изпитват на гърба си, само павилионите по спирките са в ред. Покритието на автобусните спирки обаче е такова, че през лятото не пази от жегата, през есента и зимата – от дъжда и от студа. Хората, волю-неволю, чакат прави или се крият под дърветата, ако изобщо има такива наблизо.
На спирката на ул. „Граф Игнатиев”, до тамошната поща, спасението идва от дебелите сенки на държавната сграда. Който приседне там, търпи и мръсотията, понеже не е почиствано зад импровизираните бетонни пейки от няколко години поне.
А мястото е свърталище на кварталните клошари, отделно чакащите автобусите хвърлят там пластмасови бутилки, чашки, хартия..
На спирката до Старата автогара се пести здраво и от месеци няма кошче за отпадъци.
Всъщност, гражданите, които ползват обществения транспорт, няма и какво да се мотаят, защото не е ясно кога ще профучи автобусното трио 1,5, 20.
А после се чака поне 20 минути, кмете…

Борислав Ненов