Яна Вълчанова на 80 г.: Една жена, вградила част от себе си в града край Тунджа

Яна Вълчанова, която след дни ще отбележи 80-годишен юбилей, е жена, за която няма да е силно да кажем, че е вградила част от себе си в Ямбол – градската градина, парк „Боровец“, залесяването на ул. „Раковски“ и озеленяването на ул. „Благоев“, напоителния канал за Безмер, коритото на река Тунджа в градския участък са знакови обекти, минали през ръцете, ума и сърцето й.

Родена е на 27 септември 1937 г. в село Нови извор, Асеновградско. Израснала е между пет момчета, които стават инженери, адвокати, а най-малкия брат – професор по математика в Пловдивския университет. Още като ученичка в техникума по зелено строителство в Пловдив участва в бригади за залесяване в местността „Лауша“, взема участие и при строежа на стадиона, изграждан от трудови войски. След като завършва техникума, идва в Ямбол по разпределение.

Онова, което знае за Ямбол е, че градската градина е една от най-красивите в страната на площ от 180 дка, остров с много богата растителност. Среща се с кмета и със създателя на градската градина Руси Хайдутов. Остава силно впечатлена от ентусиазма и любовта към работата на този самоук, но изключително всеотдаен човек.

Как изглежда градската градина тогава през погледа на специалиста? Алеите били посипани с пясък и сгур, в центъра на алеята – малко фонтанче с детска скулптура, от която излиза водата. На дъното – водни лилии. От лявата страна на главната алея – голямо цветно колело с палма в средата и красива цветна мозайка от живи килимни цветя. Това е най-тихото място за почивка с две люлки и една детска пързалка.

Яна е тази, която превръща тогавашното футболно игрище в детски кът на мястото, където е сега. Руси Хайдутов казал обаче, че футболистите със сигурност ще протестират и това бил сериозен проблем. В битката с поклонниците на футболната топка помага съпругът й Аспарух Вълчанов, също футболист от отбора на „Лъсков“. След това той става директор на СП „Спортстрой“. Почива на 75 г.

През годините, когато работи в градската градина, Яна Вълчнова прави входа на парка с колони и цветни вази, облицовани с балчишки камък, променя малкия фонтан с по-голям с венецианска мозайка и нова скулптурна фигура, която стои до днес. Прави декоративна чешма. Откъм източната страна създава водна площ с красива скулптурна фигура на девойка върху скала с поглед към изгрева.

Главната алея е залесена с бряст и топола, които заболяват и трябвало да се заменят с чинар, кестен, липа, пренесена от Тополовград от естествено липово насаждение в местност в Сакар планина. Доставените фиданки се залесяват в парка, ползват се за улично озеленяване на кварталите. Всичко това се изпълнява по архитектурен и дендрологичен план на арх. Сугарев от София.

През 1962 г. кметът на града задава нова задача – хълмът „Боровец“ с площ от 1200 декара да стане парк. „Качих се по един коларски път на върха. Имаше малка постройка за канцелария. Подходът към хълма беше градско сметище. Откъм южната страна – военни поделения, които правеха занятия и превземаха върха, а той – пасище. Нямаше архитектурен и дендрологичен проект. Започнах от върха. Направих водна площ с водна струя, която през деня беше красива, а през нощта по обратен път се поливаше растителността. Много рози, чешма от балкански камък и скулптурна фигура „Катеричка“. Водата от чешмата се събира в две езерца, между които има мостче от бяла бреза“, спомня си Яна Вълчанова.

От лявата страна прави красива пиргола от дървен материал с пейки. От това място се открива хубава панорама към града. От дясната страна на главния път – детски кът на три нива с чешма върху скалите, къщичка на баба Яга, скулптурна фигура глиган, а при входа на къта – скулптурна фигура от семейство сърнета с малко сърне. Заслон с бетон за дъждовно време.

През 1964 г. вече има архитектурен и дендрологичен проект за „Боровец“ от арх. Нейчев от София. Пътят се асфалтира, направено е стълбище от подхода към новия тогава ресторант „Боровец“. „Проектът беше много хубав, предвиждаше до подхода летен театър в една от кариерите в източната страна, зоокът в местността „Чалъ баир“, една от големите кариери да стане зимна пързалка“, спомня си Янка.  Пред строящия се тогава ресторант имало голяма кариера, от която трябвало да се построят 6 езера на водна каскада. Стените на езерата се облицоват с камък и алпинеум от твърд пясъчник. Естественият камък се носи от Котел, алпийска растителност – от Елин Пелин. Водната струя излизала от красива естествена скала между езерата. „Това беше най-красивото място за приемателната комисия през 1967 г., останаха възхитени“, разказва Яна Вълчанова.

Още през есента на 1962 г. започва масово залесяване с едроразмерен черен бор, кипариси, дугласка ела, кедър. Кипарисите са от „Аязмото“ край Стара Загора, кедър – от с. Борово, Русенско, от Сливен. Черен бор се донася след прореждане на горските масиви. „Не допуснах нито една фиданка да изсъхне“, с гордост споделя жената.

През 1977 г. става разделяне на дейностите – поддържането остава към БКС /Благоустройство и комунално строителство/. „Аз останах към СМК /Строително-монтажен комбинат/, исках да строя нови обекти и да виждам дирята след себе си. Поех озеленяване, благоустрояване на жилищни комплекси, детски градини, училища, магистрали“, разказва Яна.

През 1985 г. поема национален обект – напоителен канал от язовир „Жребчево“ за с. Безмер. Обектът е разделен на пет участъка, един от тях ръководи тя и го предава в отлично качество.

През 1986 г. е изготвен проект за бетониране коритото на река Тунджа в градската част. Обектът бе разделен на пет участъка. Единият е към „Инфрастроймонтаж“ . Това е участъкът между двата моста  – от гарата до градската градина. Обектът завършва предсрочно. Тогавашният кмет Янко Боев възлага да се направи помпена станция на езерото до мебелния завод „Стоян Златев“ със стоманени тръби с диаметър 3 метра, те да минават под реката и да стигат до разделителното съоръжение. Всичко това се изгражда по проект и с Акт 16 се предава на БКС за поддръжка . „Водата тръгна, имаше лодки в градската част на реката“, спомня си Яна Вълчанова.

„Обичах работата си, бях всеотдайна. Награждавана съм с предметни награди, сребърна, златна значка и златен орден на труда. Бях няколко мандата окръжен и градски съветник в кв. „Ген. Заимов“ и кв. „Каргона“.

Отгледах две деца, синът ми почина на 33 г. Дъщеря ми живее и работи в НАП-Пловдив, говори 6 езика. Внучката ми завършва българска и италианска филология и владее 3 езика. Живея при дъщеря си в Пловдив“, споделя тя.

А всички, които я познават й пожелават дълъг живот и здраве, да бъде все така борбена в живота!