Ямбол, 1934 година – Апостол Петров поема кметския пост

Инж Апостол ПетровВ началото на февруари 1934 година нищо не предвещава, че в Ямбол ще настъпят драстични промени. Юристът Стоян Митев е навлязъл в единадесетата година от управлението си като кмет, а разпределението на силите в Общинския съвет, който избира първия мъж на града е такова, че не дава нишан за рокади на върха.

На 3 февруари в местния вестник „Тунджа” един инженер, Апостол Петров, обявява откриването на свое строително бюро, като изрежда пред гражданството част от своята професионална биография – бивш ямболски участъков инженер, бургаски и пловдивски окръжен инженер, директор на Държавното средно техническо училище ”Цар Борис ІІІ” в София.

Апостол Петров е завършил висшето си образование в Лозана, Швейцария, но към 1934 година в Ямбол хората, придобили ценз на Запад, вече не са толкова малко. Колко е дълъг пътят от елховското село Петрич, от където е родът на инженера, до Лозана, Апостол Петров не казва, за съжаление не описва това и в късната си възраст и по този начин ни оставя да гадаем.

Още Апостол ПетровДо тази 1934 г. той е чиста проба технократ, ала ще дойде на власт чрез преврат на 19 май Кимон Георгиев и пъзелът на ямболската управа ще се промени. Няма друг начин, защото по-рано, през пролетта, Общинският съвет е бламирал дългогодишния кмет Стоян Митев, поради неговата съпротива относно Минералната вода и построяването на банята. За много кратък период кмет е доктор Арнаудов, за да се стигне до появата начело на общината на Апостол Петров, който, такава е политиката в сферата на местната власт на Кимон Георгиев, не е избиран от ямболския „парламент”, а е назначен директно от София.

Без вълнения около тази промяна не е минало, но имало в Ямбол и други теми за одумване. Във Втори отдел на града, квартал Каргона, Андон Г. Андонов открил баня, наречена „Вулкан”. Модерна, приветлива и приятна, както той самият я определя. Банята се появява на мястото на Крътовата бахча, до братя Панчо и Димо Шевкенови, на улиците ”Козлуджа” и „Плиска”. Дотогава в Ямбол населението се грижи за телесната си чистота чрез Еврейската баня и Турската, разположени все в самия център на града, а най-големият по онова време квартал – Каргона, оставал далеч от тях.

Това ще да е подтикнало Андон Андонов към строежа на баня „Вулкан”, в която имало курии, душове, басейн и семейни кабини.

„Чистота идеална! Прислуга опитна и теляк, специалист-масажист.

Легла и прибори, задоволяващи най-изтънчените вкусове”.

Така представил пред народа край Тунджа начинанието си г-н Андонов, използвайки вестникарските страници за реклама.

Въпреки гръмкото си име, времената за баня „Вулкан” се оказали изключително неподходящи – след откриването на минералната вода, Гражданският комитет, създаден специално по този проблем, натиснал много здраво за построяване почти на пъпа на града, там, където била Турската баня, на голяма и нова сграда за баня.

Гледащият доста резервирано към това начинание кмет Стоян Митев бил свален от стола му, инж. Апостол Петров изобщо не посмял да се съпротивлява на патоса на ямболци и през 1936 година градът вече имал изградена една от най-големите бани в царството.

Две години преди това, когато в Ямбол станала смяната на върха в общината, българо-немското културно дружество в Ямбол провело Второто си общо събрание. За председател на настоятелството бил избран аптекарят Алберт Нурян, подпредседател станал инж. Юрдан Иванов, а секретар Анастас Саламбашев, по онова време чиновник в Българска търговска банка, вещ познавач на немския език.

Членове на настоятелството станали и инж. Андрей Сапунджиев – фабрикант, инж. Благовест Бочков, който е специалист по водното дело и специално на река Тунджа, и архитект Александър Куртев. Александър Куртев е ямболски зет, съпруг на голямата дъщеря на много популярния ямболски лекар Иван Бояджиев. Куртев завършил архитектура в странство, за известно време опитал късмета си в Пловдив (той бил родом от сегашния Велинград, тогава съставен от селата Лъджене, Каменица и Чепино), ала в крайна сметка се установил край Тунджа, където за кратко време създал име и поръчките почнали да се трупат.

В ямболския „филиал” на българо-немското културно дружество влезли като членове на Контролната комисия Атанас Кулов, Стефан Гърдев (един от малкото заклети експерт-счетоводители по онова време), и госпожа Муци доктор хаджи Жекова. За поява на българо-съветско дружество е още твърде рано, както и за българо-японско, но и такива в близките години ще се конструират край Тунджа.

Край Тунджа, където съжителстват през 1934 година новооткритият магазин за парфюмерия „Санитас”, намиращ се на площад „Освобождение” номер 18, и върлуващият бяс по кучетата. Ще се появи в местния пейзаж за два дни и театър „Сладкаров”, чийто представления били много добре посетени.

Модернизмът в Ямбол вече се е укротил, останало само спомен и Дружеството за борба срещу поетите, което всъщност било част от прословутото „щракане на идеите”.  Жорж Папазов се е установил отдавна във Франция, където пък почва да прескача друг местен майстор на палитрата – Джон Попов.

Един анонимен поет, подписал се Валентин, ни е оставил куплети, писани в града ни през тази същата 1934 година.

„Светлее лунен диск в дъгата на Кърклара,

И в тая нощ звъни пак вятърът от юг,

но де е твойта ласка, твойта радост стара?

Днес споменът е празен, тъжен, земен звук”

Времето на Кърклар баир изтича, съвсем скоро той ще почне да се нарича Боровец и неговото усилено залесяване ще бъде именно през трите години, в които кмет на Ямбол е инженер Апостол Петров.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply