„Ямбол чете” – 10 години по-късно, но пак в „Синия салон”

10 години по-късно ямболлии отново се явиха на познатото място, „Синия салон” на читалище „Съгласие”, за да потвърдят, че обичат да четат. Понякога, и не всеки автор, и не по всяко време, но и четенето, както и писането, е тънка работа.

Имаше няколко неща, които би трябвало да се запомнят от тазесенната „визита” на едно от най-големите  български издателства – „Жанет 45”. Първото бе една красива повторяемост – водещ на литературния маратон бе отново Христо Карастоянов, отново първият автор, който застана пред ямболската публика бе Георги Господинов. И отново след него, на следващата вечер, се яви и собственикът на издателство” Жанет 45” Божана Апостолова. Тази Апостолова, която продължава комай единствена в България да издава мощно родна литература, при това и като плаща хонорари на повечето от авторите си. Или поне на асовете си, а именно ас, и то от най-високия ранг, бе гостуването на Господинов.

За неделната вечер с него и думите му, писах непосредствено след началото на „Ямбол чете”. Останалите участници в литературните дни нямаха извоюваната от Господинов привилегия публиката да ги познава и да е чела почти всяка тяхна книга. Така че и Божана Апостолова, и Ангел Игов, и Петър Чухов, и Петър Краевски, трябваше да се напънат, за да заковат аудиторията поне за 20 минути. За стар лъв като Божана това не бе особено трудно, и дори тийнейджърите, които никога не бяха чували за съществуването на издателката от Пловдив, останаха впечатление от сладкото и емоционално представление на поетесата.

Нямаше никакъв проблем с публиката, сред която имаше хора от всяка възраст, даже тийнейджъри, които все навикваме, че ги мързи да прелистят дори някой роман,да не говорим за поезия Петър Краевски, както и адашът му Петър Чухов. На Краевски се падна тежката задача да бъде последен в словесния маратон, но той се оказа много непосредствен и контактен и това направи младите „негови хора”. Хайку, „нормални” стихове със свежа метафорика и парадоксални обрати демонстрира Краевски при четенето си. Сложна бе обаче третата вечер от „Ямбол чете” за друг от гостите, дошли под егидата на „Жанет 45” – Ангел Игов. Въпреки че бе най-младият от всички автори, Игов  бе твърде академичен, а може би и объркан, пред ямболската публика. Той е повече известен като литературен критик, а сега дойде с първия си роман „Кротките”, който се радва на особено внимание от страна на критиката.

Незнайно по каква причина, аз го отдавам и на смущение, Ангел Игов вместо към публиката, почти непрестанно гледаше към водещия на „Ямбол чете” Карастоянов. Христо нямаше как да открехне романиста, че не това е вярната писта, и режимът на разговор между автор и домакин продължи доста дълго. В „Синия салон” през годините сме виждали не един автор да се обърква, но явно и това е въпрос на тренинг. Сетих се как преди десетина години , тогава водещ бе Любомир Котев, за книгата на Стоил Рошкев „Жени върху китайската стена”, сега репортер в Националната телевизия, имаше рехава аудитория, ала това не попречи на автора да чете и да говори с огромно въодушевление над  40 минути. Не само за романа си, а и да рецитира свои стихове, които бяха нещо като рап парчета.

„Ямбол чете” стартира през 2005 г. и сега навърши едно десетилетие. В „Синия салон” на НЧ „Съгласие” е имало бурен възторг от страна на публиката, имало е и пълно безразличие. Но всяка година, без изключение, в залата е пристъпвал поне един талантлив, интересен автор, на който тепърва предстоеше да  утвърждава името си. Имало е гостувания и на литературни корифеи, разбира се, като Маргарита  Петков, например. При тях аплаузите са гарантирани, ала всеки гост все пак трябва и да вложи нещо от себе си, за да спечели ямболската публика. Както направи в неделя, един странен ден за литературно четене, но пък тогава бе Денят на будителите, а и тази дата пасваше на един от най-популярните ни съграждани. Всъщност, Георги Господинов дойде без нова книга, но затова пък имаше много интересно съавторство –с дъщеря си Рая, с която бяха спретнали книжка. И на детското четене Господинов се радваше на радушен прием, явно” Естествен роман”, „Черешата на един народ”, и особено вторият му роман „Физика на тъгата” , направиха магистралата на читателския интерес.

Казах в началото на статията, преди 10 г. стартира първото издание на „Ямбол чете”, една идея на читалище „Съгласие” и издателство „Жанет 45”. Нужно през годините, ала може би трябва да се помисли за някои корекции – например по един автор на седмица през ноември, а не така – залпово. Защото дори и най-страстните читатели трудно  могат да се включат в пет поредни вечери.

„Ямбол чете” трябва задължително да продължава, защото то е отпор на затисналата ни бездуховност.

Борислав Ненов

Снимката на Георги Господинов е на Петя Василева