“Ямбол чете” стартира с “Животът няма втора половина” на Христо Карастоянов

Тринайсетото издание на  “Ямбол чете” тази година (2018 г.) започна с премиерата на най-новата книга на нашия съгражданин Христо Карастоянов “Животът няма втора половина”. В инициативата ще бъдат представени български автори, този път издадени само от издателство “Жанет 45”, обяви секретарят на читалище “Съгласие”, организатор на събитието, Ваня Лазарова.

Книгата е в типичния стил Карастоянов, тя може да бъде наръчник за литература, за политика, за история. Христо е един модерен писател и нашият град може да се гордее с него, книгите му са безкрайно различни, бяха едни от първите думи на тазгодишния модератор на “Ямбол чете” Тенко Тенев. Почти няма негова книга, която да не е отбелязана с литературно отличие, каза още той. През 1999 г. е наградата от Съюза на българските писатели за документалистика; 2003 г. – награда “Развитие” за ръкопис; 2012 г. – награда “Хеликон” за най-добра белетристична книга за романа “Името”; 2014 г.- награда “Дъбът на Пенчо”, “Хеликон” и 2015 г. – награда “Елиас Канети” за  романа “Една и съща нощ”; 2017 г. – първа награда за проза на портал Култура за романа “Послепис”.

„Животът няма втора половина“ наистина започна като продължение на „Една и съща нощ“, какво се е случило след смъртта на двамата герои от предходния роман – Гео Милев и Георги Шейтанов. След това обаче тръгна по свои си пътеки и в това няма нищо метафорично, понякога книгите ги правят тия номера на авторите си, сподели Христо Карастоянов. Оказва се, че 1925 г., когато се случва смъртта на Шейтанов и Гео Милев, е била много страшна година. Нещо се е пречупило в целия народ. Атентатът в църквата „Св. Неделя“ и кървавите бели нощи са направили така, че списание като „Пламък“ да не може никога повече да се появи, и анархизмът е отстранен от обществения живот, коментира още авторът.

Карастоянов увлекателно разказа моменти от романа. Как през цялото лято на 1925 г. при бащата на Гео Милев – Милю Касабов, са идвали мошеници и провокатори и са го лъжели, че са виждали някъде сина му жив. На един човек Милю Касабов обаче повярвал – на човека, който му казва, че седмица след официалното изчезване видял Гео Милев там някъде в хаоса на „Обществената безопасност“ да пише слово за светите братя Кирил и Методий, за да го прочете на затворниците. Тогава бащата повярвал, че само неговият син може да направи това. Затова на 23 май 1926 г. той устройва опело и приема жестоката истина, че синът му наистина го няма.

Сестрата на Георги Шейтанов – Пенка, до самата си смърт е очаквала, че братчето й Оджо ще се върне. Всички я смятали за “повредена”, а “повредата” й се е състояла именно в това. Факт е, че и двамата полицията ги е издирвала чрез централния бюлетин за издирване на престъпници години наред, разказа Карастоянов.

„Тая наша българска история след освобождението е като митологично същество – космата змия, която си е захапала опашката. Не върви на повторения българската история, а тя е едно и също – върти се, върти се и си е винаги захапала опашката и никога не е нещо различно от предишните години. И това ми стори много страшно“, сподели писателят.

Що се отнася до заглавието на романа „Животът няма втора половина“, Христо Карастоянов разказа, че то му се е натрапило само – защото животът наистина няма втора половина, той трябва да се живее като един – от край до край.

Срещата премина като един естествен разговор не само за книгата, но и за българската история и живот от онова и време и по-късно, редувани с четене на откъси от романа. Стефан Лазаров направи доста обширен анализ на книгата, сподели, че за него тя струва повече от всички писани истории за България от периода 1919 – 1925 г.

Коментиран бе и образът на топ полицая Никола Гешев, един от главните герои във втората част на книгата – той дава неутралния поглед на човека, който пази държавността. Трябва да се отбележи, че авторът приема слуха, че Гешев остава жив и умира от естествена смърт в чужбина чак през 1978 г.

От своя страна Иван Джурелов коментра, че това е една много ямболска книга. Христо Карастоянов отвърна, цитирайки себе си, че „Светът е малък, но Ямбол голям“ и даде пример как негова книга най-неочаквано влязла в любопитната класация на американски вестник за най-интересно първо изречение.

Светлана Чамова