„Ямбол чете” – пет дни литературни предизвикателства

Васил Георгиев Ямбол чете Тазгодишното издание на„Ямбол чете”, организирано по традиция от читалище „Съгласие”, тръгна с един влак. „Влакът за Емаус”, който трябваше да ни върне към християнските ценности, поне това бе интимната идея на автора на романа, Теодора Димова.

Това бе в понеделник-3 ноември. Във вторник Иван Стамболов-Сула пренесе аудиторията в епикурейски свят на Бокачо, само че днес и сега, чрез книгата си „ДоДекамерон”, която често намигаше към станали класика български и чуждестранни творби, но все пак Стамболов не се загуби по тоя хлъзгав път.

Книгата му е с подзаглавие Четиво за рентиери, и макар че такива липсваха в Синия салон, това не попречи след срещата публиката да си замине с новата книга. Рентиерството може да бъде и състояние на духа, а не само много финикийски знаци, за които не си мръднал дори малкия си пръст.

В сряда Любомир Николов, пак чрез литературното домакинството на Христо Карастоянов,  показа пред читающата публика своя „Натюрморт с мъже”, сборник разкази, оказал се също предизвикателство за дошлите на събитието. На самия Любомир Николов явно Ямбол му хареса безапелационно, защото и в късния следобед на следващия ден си пиеше с удоволствие кафето край читалище „Съгласие”.

Позната история – така преди десетилетия, през 1923 година, с трена край Тунджа пристигнал неистовият модернист Гео Милев, и също трудно с разделил с града ни. За да се върне пак след няколко месеца.

В четвъртък, в четвъртия ден от литературния маратон „Ямбол чете”, нашумелият в последните години белетрист Васил Георгиев също акостира в Синия салон. Направи го с творбата си „Апарат”, получила наградата за най-добър роман на 2013 година на фондация „13 века България” 39-годишният белетрист, който обърна вниманието към себе си най-напред със сборниците си с разкази, особено с „Деград”, много бързо скъси дистанцията с публиката и се получи уютна вечер.

„С този роман българската литература може да се съизмерва с европейската. „Апарат” ме върна към моите любими, ехидни антиутопии, към Хъксли, към Чапек дори. През цялото време докато го четох си мислех за Виктор Пелевин”, заяви литературният домакин на „Ямбол чете” Карастоянов. В романа на Васил Георгиев, написан с извисено чувство за хумор, читателят е изправен пред избора, дали да е консуматор или минималист. Неговият патос е против консуматорското общество, темата е разработена перфектно”, допълни литературният домакин.

Васил Георгиев обясни, че вдъхновението за романа „Апарат” е дошло от простотията около него и около нас. ”Едно време вярвах, че пазарът е най-важното на света, вече не мисля така, и този роман е нещо като саморазправа със себе си от преди 10 години”, допълни Георгиев, който е адвокат по професия. Така и работи той – има отворени на компютъра си четири папки – трите са с юридически документи, четвъртата е със започнат литературен текст.

„Ако някой писател каже, че наградите нямат значение за него, той е лицемер. Търся обратна връзка с читателите, за да разбера дали не съм застанал сред нищото”, сподели още в четвъртата вечер от „Ямбол чете” Васил Георгиев.

В петата, и последна вечер, Синия салон бе препълнен с публика. Нямаше друг вариант, защото заключителният литературен акорд бе за поетичния тандем Маргарита Петкова-Добромир Банев и тяхната книга „Абсурдни времена”. Само че втората книга от този любовен лиричен дуел, имащ шумна слава из България.

И в Ямбол, разбира си.

И така – „Влакът за Емаус”, „ДоДекамерон”, „Натюрморт с мъже”, „Апарат”, „Абсурдни времена-2” Трябваше да си прекалено капризен читател, за да не ти пасне нищо в тези пет дни на „Ямбол чете”.

И ако съдим по реакциите на публиката, всеки намери своя автор. Своите автори…

About the Author :

Leave a reply