Ямбол си спомни за Мария Вирхов

DSC00839Паметна вечер за Мария Вирхов организираха на 18 декември в Ямбол Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” и Дружеството на писателите.

Ценители на поезията на Мария Вирхов, напуснала този живот едва 42-годишна, нейни приятели, учители, майка й и синовете й се събраха, за да си спомнят за нея, да намерят най-верните за тях думи за Маша.

DSC00842Пръв за нея говори поетът Илко Капелев, който опрeделя художественият й свят като дълбок и многостранен. Той твърди, че за да го разбереш, трябва да имаш дълбока и широка поетична култура, усет към екзистенциалното, мистичното, метафоричното, загадъчно мислене, което винаги е различно от мисленето в делничната проза. За стиховете й Илко Капелев твърди, че са един различен свят в общата поетична вселена.

DSC00852„В Мария имаше нещо бунтарско или някаква спотаена твърдина, не можех точно да определя. Имаше сякаш нещо недоизказано…”, си спомни още той.

„Нейната красота е в нейната душа, а тя е толкова дълбока, че не е можела да приеме този свят”, сподели и Надежда Иванова, която призна, че познава Мария само от стиховете й.

DSC00868Своето пътуване в спомените за Мария направи и нейната учителка по биология и ръководител на формация „Художествено слово” Ваня Янева, която твърди, че ще запомни Маша в ролята й в спектакъла по стихове на Окуджава, защото нейното присъствие е давало живота и красотата на поезията в стиховете на автора.

Познавах Маша и не я познавах, тя винаги успяваше да остане и много загадъчна, сподели Паулина Качулева, приятелка от ямболския й кръг. Тя си спомни, че общуването с нея е било труден път, защото, както тя го определи, е било интелектуално предизвикателство.

DSC00867Такива хора като Мария Вирхов само правят нашето дружество на писателите по-високо, по-релефно и по-запомнящо се на националния литературен и културен хоризонт, защото тя не се вписва в никакви литературни школи, изрази мнението си и председателят на Дружеството на писателите Тенко Тенев.

Участниците във вечерта имаха възможност да изгледат видеозаписи, свързани с нейни творчески изяви.

DSC00857Семейството й се беше погрижило да размножи различни рецензии и писания за Мария Вирхов, за да могат присъстващите да се запознаят по-дълбоко с нейния поетичен свят.

Четейки написаното за нея от хора, които са я познавали и ценели нейната поезия, разбираш, че за тях тя не е само поет, а цяла вселена, в която всеки е намирал това, което е откликвало на неговата душевност.

DSC00858„Родена през 1969 г. в Ямбол, Маша живя, диша и обича като поет и преводач. Написа стихосбирките „Жълта поезия” (издателство “Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (издателство “ЛИК”, 1998), „Танци” (електронна книга, издателство “Литернет”, 2005). През 2010 г. в Москва излезе на руски език стихосбирката й „Никомея” (издателство “Автохтон”).

DSC00863Преведе от английски и руски език много текстове на Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Бауи, Перец Бърнстейн, Питър Мърфи, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Владимир Маяковски, Янка Дягилева, Сергей Бугаев, Сергей Шипенко, Павел Голдин, Антон Чехов” е написал за нея Тони Телалов, допълвайки: „Поради уморително нестихващата й бунтовност, беше трудна за незабелязване и неудобна за ласкаене. Това естествено я нареди в листата на недостатъчно познатите у нас поети. Същевременно за нея в един руски сайт написаха: Мисля си, че сред живеещите в Русия поети не би могъл да възникне такъв език. А ето в България, езикът на която е съхранил все още аромата на древнославянските звуци, се ражда такъв език. Уникалността на поезията на Вирхов е в това, че връща към живот не само съвременните (руски и български), а и древните славянски езици”.

8„В тази жена имаше стаени много гласове и много стаи. И не можеше да бъдеш сигурен от коя стая и с кой тембър ще се появи”, написа за нея и Борислав Ненов.

В своеобразното писмо „До Маша Вирхов, кралица Палестина”, публикувано в „L`Europeo”, Марин Бодаков пише: „Ти беше най-страховитата поетеса на нашето поколение” и прави признанието, че за „такава шокова, такава възвишена поезия, такъв стремителен модернизъм” се изисква елегантна култура. В текста си я нарича скитаща бездна, която не може да остане на едно място, в един и същ език и в един и същ исторически пласт и завършва накрая че е „нежен шум на битието”.

Майка й – Зинаида Стефанова, и синът й Стефан са се заели с мисията да открият и запазят написаното за Мария, за да остане жива тя не само в литературната памет, а ямболската паметна вечер беше част от това, доказвайки че Маша ще живее, докато има хора, които ценят непримиримия й дух и поезията й.

 

 

 

About the Author :

2 Comments to “Ямбол си спомни за Мария Вирхов”
  • Надежда Иванова
    December 20, 2018 - Reply

    Клуб”Съотечественик” благодари Съюз на писателите -Ямбол и регионалната библиотека, че поддържаха нашата инициатива за провеждането на тази литературна среща в памет на Мария Вирхов.

  • Късна жалейка
    May 23, 2021 - Reply

    Да!
    Тя е единствена по рода си ..
    Най-специалната !!
    Поклон !

Leave a Reply to Късна жалейка Cancel reply