Ямбол през 1961 година – Сталин още живее край Тунджа

03-2Денят е сряда – 19 април, годината е 1961, централният площад в Ямбол се нарича „Сталин” . От осем години бащата на народите, Йосиф Висарионович Джугашвили, познат на света като Сталин, е мъртъв, но край Тунджа никой не смее да подложи на съмнение неговата гениалност. Чак след време първият секретар на БКП в Ямболски окръг Иван Тенев ще се върне потресен от един форум в Москва, на който са присъствали представители и на братските компартии  и ще сподели пред тукашния партиен актив какви злодеяния са били вършени по времето на Сталин.

1979752_742617955770012_184988698_nНо в оня ден -19 април 1961 година, ямболци провеждат от 17,30 часа митинг, на който правят на дроб сърма американския империализъм, заради нападението над Куба. Горе долу по същото време върви дискусия по страниците на единствения градски вестник „Народен другар” за „художествения образ на Ямбол”, като в разговора е привлечен и Руси Хайдутов, станал по-късно легендарна фигура със заслугите си за градската градина.

Преди 54 години Хайдутов има забележки към розариума, намиращ се в детския кът на парка – счита мястото за неподходящо, тъй като било твърде малко. И препоръчва розариумът да се направи в центъра на изоставеното  футболно игрище. Старият и заслужил градинар вижда местността „Кайнашки баир” като един нов парк, понеже там имало хубава вода, нещо, което няма да се осъществи.

Към 1961 година в Ормана вече има построен ресторант, шосето е асфалтирано, налице е редовен автобусен транспорт. В градската гора, както са наричали Ормана, бродят цели стада елени, размножава се знаменитият колхидски фазан, направил впечатление много по-рано и на цар Борис Трети. Водните лилии пълнели азмаците и напомняли на Руси Хайдутов за река Ропотамо.

В село Стара река имали също повод да се разнежат – селото най-сетне било електрифицирано и на 18 април по този повод там направили народна трапеза, придружена с песни и хора. За църква в селото, станало сетне най-вече виладжийско, и дума не можело да става – войнстващият атеизъм бдял, а сливенският владика Никодим изобщо нямал думата пред местните ръководни органи.

Пак в тия априлски дни на 1961 година, в града ни гостувал писателят Недялко Месечков, който всъщност се завръщал в родното си място. Този път с първия роман за циганите в България, а някои твърдят, че това е и първият роман за ромите изобщо в Европа, наречен „Банго”. Слово за творбата държал учителят Иван Домусчиев, по-късно се обадил с рецензия и дългогодишният приятел на писателя – философът Найден Шейтанов. Сетне „Банго” ще прерасне в трилогия, ще бъде преведен на немски език и ще се окаже най-четеното произведение на Недялко Месечков.

Ако някой е забравил, че Йосиф Висарионович Сталин продължава да е жив в сърцата и умовете на мнозина в Ямбол и региона, дълбоко бърка. Ямболското кино „Модерен театър продължава да се нарича „Сталин” и прожектира, разбира се, съветски филм -„Спасете душите ни”. Другото градско кино – „Светлина”, също отдавна било национализирано и представя в ония дни „Хованщина” и „Чакайте писма”. В Елхово киното се наричало все пак „Култура” , но и в него филмите били от социалистическия лагер – съветският „Пресекнала есен” и кинотворбата от Унгария ”Пешком из рая”.

Тополовград  държал твърдо на дисциплината – тамошното кино „Сталин” въртяло два филма -и двата от СССР : „Съдбата на поета” и „Руски сувенир”.

Трудово кооперативното земеделско стопанство в село Маломир се наричало „Мичурин”, в село Първенец „Маршал Толбухин”, в Княжево – „Път към комунизма”, а в Зимница „Михаил Калинин”.

През лятото в градската градина направили библиотека на открито – паркът се наричал „Васил Коларов”, а в читалнята можело да се ползват вестници, книги и списания. Сутрин – от 9 до 12 часа, след обяд от 15 до 20 часа.

На 18 юли 1961 година Централният комитет на БКП и Министерския съвет приели Постановление за изменение мащаба на цените и пущане в обръщение на нови пари в съотношение 10:1. Статистиката отчела, че в Ямболски окръг има 180 000 вложители с над  200 милиона лева спестявания.

Градът постоянно увеличавал населението си, защото на ход е голямата миграция от селото към новите заводи, което рязко ще промени манталитета на ямболските жители.

Към по-лошо или към по-добро, вече е въпрос на различни гледни точки.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply