Ямбол преди 90 години

003AПреди 90 лета, през 1924 година, много неща в Ямбол са навързани с река Тунджа. Гражданите люлеят мечтата си да я видят плавателна, като за тази цел лобират пред известни депутати и министри от онова време. Плюнчат се калемите, местни експерти изчисляват колко големи параходи могат да браздят водите на тогава пълноводната река и как това ще помогне за напредъка на Ямбол. Тези смели планове изобщо не пречат на кожарите да изхвърлят боклуците от табахните, щедро наредени по брега на Тунджа, в нея самата-това бил стар навик, и никой и не мислел да се отказва от него. Имало плахи опити реката да се използва за стопански цели – от града към Ханово, Пандлаклий, (после Тервел, сега Тенево) и Кая Бурун (Коневец), се превозвали тухли, камъни, керемиди и други стоки, но с днешна дата не може да се разбере колко голяма е тази речна търговия и до кога е просъществувала. Но Реката, вън от съмнение е, вълнувала силно ямболските сърца. По Гергьовден на 1924 година по Тунджа пристигнал кораб, именуван „Радецки” (какви работи за ставали в този град, Господи), от който слезли Ботеви четници, и тая картина вдигнала градуса на местния патриотизъм. „Четниците” обаче направили своята бляскава демонстрация и си заминали. Корабът – също. И местните хора трябвало да се върнат към реалността. Производство имало, но някои от хранителните стоки се скапвали бързо и това дало простор за появата на ледници. Такава предложил на ямболци през 1924 година Панайот М. Кънчев, който на улица ”Търговска” №111 открил ледницата си и можел да поеме в нея известно количество сирене. Рано било за предприятието, наречено „Хладилника”, то ще се появи на сцената през 30-те години на миналия век, а дотогава мандраджиите трябвало да му търсят колая. С ледници, с ями, както дойде, важното било произведената стока да не отиде на вятъра. Тютюнът бил по-лесен за съхранение. Ямболската фабрика ”Тракия” дори пуснала на пазара от 10 май 1924 година собствено производство цигари, направени от стари ароматни и отлежали тютюни. „Тракия”! И винаги „Тракия”! Такъв повик отправили към местното население от фабриката, надявайки се всеки, който носи панталони да задими от техните папироси. Конкуренцията, разбира се, не спяла. В съревнованието се включили и от „Картел”, които простичко обяснили на ямболци, че са спасени, понеже край Тунджа вече имало склад за тяхната продукция. Освен цигарите „Картел”, на тукашния пазар бързо можели да се намерят и „Екстра”, и „Дубъл Екстра”. И то на един хвърлей, ако не и по-малко-в склада на улица ”Раковска”, като се премине през трамвайната линия. Конският трамвай още се движел, рано било да се превърне само в спомен и фотографии. Папиросите „Дубъл Екстра” обаче наистина били екстра, и това възпял изключително популярният в ония времена певец Стоян Миленков. В един от куплетите на най-знаменитата си песен „бардът” въздишал:

Ех, да бех богатско чедо,

да ми беше Буров дедо,

„Дубъл екстра” щех да пуша,

мъката си с тех да душа.

Не само Стоян Миленков, никой в Ямбол нямал късмета да има за дядо банкера Буров, така че за мнозинството си оставало да въздиша или да отиде в кафене”Сливен”, намиращо се на площад ”Кобург” (сетне „Освобождение”, после „Сталин”, днес пак „Освобождение”) и там да хвърли една безплатна табла или карти.  Кафене „Сливен” се опитало преди време да прогони тия, които повече вдигали врява, а по-малко хапвали и пийвали, но усетило грешката си и обявило, че публиката може да се ползва през целия ден от шумните забавления. „Търсите ли естетика?”, това запитали през тая същата 1924 година собствениците на бръснарница „Хубост” Иван Баласов и Никола Гълъбов. Ямболци имали и тогава много високо мнение за красотата си, но залисани в шума на пуловете, не им било до превземки. Докато заровете се търкаляли из кафенетата, смъртта взима своя дял. Пред Бога се представил на 10 ноември 1924 година един от най-богатите хора в града – хаджи Марин В. Рашев. Хаджията преминал през дълго боледуване, докато на 84-годишна възраст напусне този свят. Напуснал го с много почести – на 11 ноември се състояло опелото в църквата „Свети Николай” , в присъствието на сливенския владика Иларион и на цялото ямболско духовенство. Венци поднесли руските офицери, ръководството на Демократическия сговор, търговското дружество, мелничарите от града и околията. Още една голяма фигура напуснала ямболския хоризонт-знаменитият печатар Костадин Марангозов. Той починал през първия месец на идната 1925 г., на 23 януари, петък, също на патриаршеска възраст-81 години, като, за разлика от хаджи Марин Рашев, боледуването му било кратко. И неговото опело станало в най-голямата градска черква, а след себе си основателят на печатница „Светлина”, първата голяма печатница край Тунджа, оставил шест деца – Васил, Еню, Иван, Георги, Мария и Цена и 12 внуци и внучки. Само един правнук обаче можал да види големият печатар-Драгия. Любопитни са, като за ония години, имената на внучките на Костадин Марангозов – Надежда, Любов, Виолета, Снежанка. Само петата внучка носела обичайно име-Стефанка, тя била кръстена на баба си, съпругата на Костадин Марангозов, която е от богат ямболски род. Освен смърт, и любовни неудачи съпътствали живота на ямболци – Минка Гюлева обявила, че уговореният между нея и г-н Петър Г. Кючуков сгодеж не съществува вече. Така правели в ония години хората край Тунджа – и за добро, и за лошо, използвали пресата, за да се изяснят на целокупното население някои важни работи, вместо да вървят всякакви клюки по къщите и кафенетата. Абсурдно е да мислим, че едно обявление в започналия да излиза под вещите очи на Иван Марангозов вестник „Тракиец” ще пресече мълвата, но пак е друго, когато си казал, каквото имаш да казваш, черно на бяло. Ако дръпнем много напред, затова и героинята на Джулия Робъртс в „Нотинг хил” казваше,че вестниците са вечни. Може да пожълтеят, може да са окъсани тук-там, но вечни.

За разлика от нас…

 Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply