Ямбол преди 80 години: джазът на Иван Груев и къпалня ”Надежда” веселят ямболци

1922312_409391869206313_763906013_nЯмбол не е Париж, ала не е и Каспичан или Търговище, така че преди 80 години, през 1937 г., градът може да се повесели подобаващо. Танцовите забави, провеждани тогава в градската градина, където имало дансинг, се посещавали масово и поради това Офицерското събрание решило да продължи  и занапред  забавите. Това означавало, че всяка лятна  вечер  от 21 часа по-емоционалната част от населението на Ямбол ще танцува под звуците на джаза, ръководен от диригента Иван Груев.

Ако приемем, че хубавата музика кореспондира с любовта, то  1937 година събрала в брачен съюз  главният  редактор  на най-тиражния  ямболски  вестник „Тракиец” Тотю Брънеков  и госпожица  Ангелина  Петрова. По-големият от братята Брънекови , агроном по образование, дълго се пазел от преминаването под венчило, но явно или проумял, че самотата  ще го затисне, или   бил полудял от любов  към  госпожица  Петрова, защото на 33 години пристъпил към решителната стъпка – венчавката. Невестата на Тотю  Брънеков  била от Бургас, а сякаш за да не изневери на натурата си, склонна  към какви ли не пътувания, по-големият от братята се венчал  в  София на пети юлий .

Годеж  направила  и една  дама  с твърде  поетична, но изключително  рядко  срещана  фамилия, това  била  Зинка  Ангелова  Бюлбюлева (фамилията идва от турското бюлбюл-славей). Неин съпруг станал доктор Никола Хърков, като влюбените дали два адреса за поздравления  – в Ямбол  и в Харманли. Това не е особена рядкост за ония времена, най-често то  зависело  от местожителството  и  местоработата  на  младоженеца.

Още един виден ерген  минал  под венчило  през  1937 година, това  бил управителят на кооперативно  кино „Светлина” Дончо  Цонков. С избраницата си Цветка  Съртмаджиева встъпилr в брак на 1 август в ямболската църква „Свети Николай”, въпреки  че  Цонков  е родом от Бургас. Този същият Цонков, подобно на Тотю Брънеков, имал твърде много обществена енергия  и влязъл през годините и в културното българо-немско дружество,  и в българо-японското дружество. Дончо  Цонков  определено не обичал левите политици  в Ямбол, така че не е особена изненада появата му пред Народния съд през  1945 година, в качеството му на подсъдим.

Към  1937 година Ямбол вече има притежатели  на  леки  автомобили, ала все пак те са рядкост и  само най-богатите  хора  в града  могат  да си позволят  подобен превоз. Затова под пълна пара  работят коларо-железарските  работилници, като „Съзнание”, например.  В нейните работилници, намиращи се на улица „Свети  Спас”, имало на склад кабриолети, каруци и двуколки. Коларо-железарската работилница  е  близо  до пазара, един голям плюс  в надпреварата  с  конкуренцията. В  „Съзнание” съсобственици са  Станко  Цветков, Атанас  Бонев и  Георги  Таков, чиито превозни  средства пътували  из  големите  околии  на Ямбол, Елхово  и Тополовград.

Имала  с  какво да се похвали  преди 80 години и кредитна  кооперация „Възраждане” – Тервел( днешното Тенево ). Тя произвеждала първокачествено варено сирене, за което била наградена  с  диплом  на Плевенското  скотовъдно  изложение, като кооперацията  получила  и одобрение  стоката  й  да отива  за износ. „Възраждане” имала  самочувствие  и продавала на едро  в ямболския  Районен  кооперативен  съюз, както  и в село Тервел.

На 25 август в града ни пристигнал Николай Савов, на няколко пъти народен представител от Ямбол, един от най-авторитетните адвокати  през  20-те години на миналия  век. В края на август  1937 година Савов обаче дошъл в родния град не по политически или правни въпроси, а като управител на  Българска  кооперативна  земеделска  банка. С  негова  помощ  в Ямбол се открил нов  тютюнев  склад. Рано заранта бившият депутат се срещнал с председателите на Инспекцията по труда, на общото  работническо  сдружение  и на тютюноработниците, които му изложили  исканията си във връзка с назначаването на персонал, а също и за условията на работа.

Около  визитата  на Николай Савов се коментирало, че общината  наскоро  е  получила  заем от два милиона лева,  и че е вече толкова  претоварена  от  кредити, че трябва  да покрива тези заеми оттук  насетне само с редовни парични приходи. Такова било становището на Съвета за държавните дългове, като  с него запознал съгражданите си именно Савов.

(Неговата съдба е трагична, той и съпругата му Невена, учителка по география в ямболската гимназия, загинали при американските бомбардировки  над столицата на 10 януари 1944 година).

Преди 80 години лятото дало простор за една сравнително нова инициатива, свързана с децата. Било устроено детско игрище от местния клон на Съюза за защита на децата в България, посещавано  от  350 деца, от които 260 били от бедни  семейства. Малчуганите са разпределени  в  пет  групи, според  възрастта  си, за тях се грижат трима учители  и две учителки, които  имали  специална  подготовка  по  телесно  възпитание. Детското  игрище се закрило на  27 август, като в края на този иначе летен  месец,  хлапетата  намалели значително, поради  настъпилото  захладняване и дъждовете.

Ямболската  общественост  посрещнала  с  овации  това игрище, но имало и критики, като  тази, отправена от страниците на вестник „Тракиец”, че игрището  е  много  отдалечено  от крайните квартали  Каргона, Аврена  и Търновския. В ония  години дворовете  на  училищата  не били залесени  и  въобще  не  били  пригодни за физкултура.

Детски  летни  игрища  били направени  и в някои от селата  на  Ямболския регион. Имаме данни за такива игрища в селата Иречеково  и Маломир. Спортните площадки са открити там на  15 и 16 юни, като това помогнало много на майките и бащите, тъй като тогава е най-усилното  време  за  селскостопанското население. В  село  Маломир  120 деца посещавали училището, а ако се направи аналогия със сегашното време, то тя е трагична –  отдавна в това някога  много  голямо  село  няма училище.

Не е излишно да си припомним, че култът към  здравото и силно човешко тяло, проявени в спорта, става  факт  в  Европа  след  Първата  световна  война, и най-вече през  30-те години на миналия век. Децата  и младежите искали да се радват на живота, а само година преди  1937 г., светът  наблюдавал  Летните олимпийски игри  в Берлин, кадри от които обиколили континентите.

Главният редактор на вестник „Тракиец” Тотю Брънеков, разбира се, не пропуснал да види Олимпиадата на живо, и после публикувал няколко  статии  в ямболската  газета. Тотю, както и брат му Любен, не само че не били чужди на спорта, а  от младини, та до солидна възраст, са сред най-запалените туристи  в  България. Те са сред основателите на юношеския туристически съюз „Тунджа” и сред неговите активисти.

Паметна  останала  1937 година и с появата на книгата на ямболския писател  Матвей  Вълев. След  дълголетно  странстване  из  Бразилия, единият  от  синовете  на  директора  на гимназията  Христо  Вълев, се  завърнал най-сетне  в родината, а появилият се сборник  с разкази носи името „Прах  след  стадата”. Похвална  рецензия  за книгата на Матвей  Вълев ( истинското му име  е  Димитър Вълев, а той е известен  и под прозвището  Матей  Босяка) публикувал  в  столичния  вестник „Зора” Йордан Бадев.

Бадев  е свирепо  ненавиждан  от писателите, свързани  с  работническата  партия, и  изобщо  с левите идеи, а името му става нарицателно за „мракобесие” спрямо пролетарската литература. Именно  Йордан  Бадев  е сред хората на културата, осъдени  на  смърт  от Народния съд. Между двамата, Матвей  Вълев  и Бадев, няма нито приятелски, нито  идейни  връзки. Бадев  е член на  ВМРО, привърженик  на  Ванче Михайлов, а  и масон, докато роденият в Ямбол белетрист  е на  млади години  в близки отношения  с  мнозина  от така наречените пролетарски  писатели.

Преди 80 години в Ямбол има събитие, което носи голямо въодушевление сред юношите и девойките, това е появата на лятната къпалня „Надежда” в градската градина. Фотосите от нея, за съжаление, са малобройни, но от тях ясно се вижда навалицата от младежи, вътре в басейна, и извън него.

Оня  Ямбол от  1937 година, не е разбира се, рай – градът има своите бедняци, превиващи гръб за едното парче хляб, но  в този откъслек от време политическите страсти са укротени и се гледа по-ведро  и  с фантазия на битието край Тунджа.

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Ямбол преди 80 години: джазът на Иван Груев и къпалня ”Надежда” веселят ямболци”
  • silvana
    September 11, 2017 - Reply

    Много ми беше интересно да прочета за стария Ямбол и неговите хора Благодаря на автора Борислав Ненов

Leave a reply