Ямбол купува от туркини Минералната баня

mostaAВъпреки че през 1934 година Гражданският комитет по откриване на минералната вода извършва огромна дейност и дава мощен тласък по построяването на Минералната баня, има един труден момент.

Доста труден, тъй като мястото, на което се гради голямата нова постройка, както и каптираният извор, са в имота на две ямболски туркини. И двете, Мюнивер Садъкова и Фатме Хюсеинова, имат претенции пред съда и това поставя най-вече община Ямбол в деликатно положение. Така е, защото ответник по делата не е Гражданският комитет за проучване на минералната вода, без който на практика нищо нямало да се получи, а градоначалникът.
Юристът Стоян Митев, който към средата на 1934 година вече има начело на града ни 11 лета, обаче бил твърде скептичен към дейността на Гражданския комитет. Както към откриването на минералната вода, така и към възможностите да се придобие лесно собствеността върху имота.
Този му скепсис обаче води до рязка промяна в статуквото край Тунджа – Общинският съвет, а в ония години той избирал кмета, чисто и просто нямало никога пряко гласуване, се разгневил на Митев и го бламирал.
Малко по-късно обаче властта в царство България чрез преврат взема Кимон Георгиев. И вече изобщо няма никакви избори за кмет, дори от страна на 16-те местни старейшини, толкова били членовете на местния парламент. Има спуснат от Министерския съвет кмет и това е инженер Апостол Петров, завършил науките си в Лозана, Швейцария.
Новият кмет горещо подкрепил действията на Гражданския комитет за минералната вода и тръгнал по съдилищата да се разправя с претенциите на собственичките туркини. В крайна сметка на 23 януари 1935 година Апостол Петров и ханъмите подписали пред нотариус спогодба, в която Садъкова и Хюсеинова се отказали от всички претендирани права върху минералната вода и веднага предали банята в собственост и владение на общината.
Туркините не останали на сухо обаче. Ямболската община им заплатила 800 000 лева, после сумата нараснала още, но пък най-сетне те оттеглили всичките си жалби и молби пред съдилищата.
И така се стига до пълна свобода на строителството на новата Баня, която през 1936 година е напълно завършена и е една от най-големите и хубавите в България.
И за нея почва да се шуми из страната, а ямболлии да очакват край Тунджа да дойдат тълпи от желаещи да се насладят на лечебната течност и на прелестите на града…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply