„Ямбол” забрави, че е отбор

Да загубиш след като си дал отпор е едно, да се срутиш още в началото на третата четвърт, както сториха баскетболистите на „Ямбол” в четвъртфинала за Купата на България, е съвсем друго.
Версията за далеч по-високия бюджет, с който разполагат „зелените” от Ботевград, не е валидна в случая. Само два часа след нашия мач, „Рилски спортист” разби вероятно поне три пъти по-скъпата селекция на щатния шампион „Лукойл-Академик”.
С игра. А именно игра баскетболистите на „Ямбол” не показаха в четвъртък привечер. След една добра първа четвърт, в която имаше идеи на терена от страна на нашия състав, както и страхотни изяви на Станислав Славейков, „жълто-сините” започнаха да действат като махленски тим.  Тотална дезорганизация настъпи в тима, изчезнаха всякакви взаимодействия, а при такъв хаос в действията на „Ямбол” силен съперник като „Балкан” не може да пропусне да реши мача бързо и лесно.
След отпадането ни, старши треньорът Радионов заяви, че „определено можехме да направим нещо повече”. Не само можехме, а и трябваше. Не съм чул някой от ръководството на баскетболния ни клуб да е поставял условие да бием „Балкан”. Няма данни и за неизплатени заплати на състезателите.
А и бюджет от 430 000 лева, какъвто е този на „Ямбол” , не е малък. И нашите момчета играха по коренно различен начин в шампионата срещу „Рилски спортист” в Самоков и срещу „Черно море” в зала „Диана”. Играха освободено, с фантазия, с комбинации, със страшен хъс. И срещу „скиорите”, и срещу „моряците” компенсираха напълно ръстовото превъзходство на противниците.
Липсата на действително високи баскетболисти, след като травмата на Маршавелски се оказа сложна, е голям проблем. Но за Купата на страната „Балкан” ни разби не само на „втория етаж”, а по всички точки. Не бива да забравяме, че „зелените” всъщност нямаха в състава си гиганти-новото им попълнение Божович, типичен тежък център, влезе в игра, когато мачът на практика бе приключил.
Големият проблем дойде от това, че нашите не играха като отбор. И може би нещата тръгнаха от гардовата линия, наричана не случайно мозъчния тръст на всеки баскетболен тим.  Капитанът Говедаров направи 5 асистенции, но партниралият му 24 минути Павлин Иванов нямаше нито едно завършващо подаване. Без асистенция приключи срещата и друг от гардовете ни-Васил Кьосев, същото бе положението и при Стойо Чолаков. А когато мозъчният тръст зацикли, изходът от почти всеки мач е ясен.
Крилото Славейков вкара 17 точки до почивката и бе неуловим в тези 20 минути за „зелените”. След тези страхотни изяви, и бившият баскетболист на „Левски” потъна в хаоса и вкара още само 4 точки. Но има и 7 борби на сметката си, а коефициентът на полезно действие на Станката е плюс 26, най-високия от всички, появили се на терена.
Тръгналият от нашата школа към големия баскетбол Павлин Иванов е с много качества, но има и много трески за дялане. Въпреки че е на 20 години, той вече трябва да е наясно, че има съотборници и че неговата работа не е само да стреля, при това често, без изчистена позиция или изключително прибързано.
Аз имах големи резерви към идеята на старши треньора Радионов да преквалифицира Павлин на плеймейкър. Павката е учен и в „Бенетон Тревизо”, и в „Будучност”, и в различните национални формации, да бъде атакуващ гард. И сред връстниците си, дори и при сблъсъци с нации на високо баскетболно равнище, Павлин изпъкваше. Само че сега играе при мъжете, и търсенето толкова често на игра ек на ек или на стрелба от всякаква позиция, не е удачно.
Той има много добра ръка, страхотни финтове, силна психика, но често забравя , че има съотборници. Говедаров, след като Юли Радионов, пое треньорския пост, по неволя пак стана плеймейкър. Станислав не е там в стихията си. В няколко мача той се справи чудесно и с тази роля, но явно трябва да се търси типичен играч на позиция 1.
И всички в тима да не забравят, че са отбор, а не механичен сбор от състезатели.
Защото „Балкан” ни смаза по късата процедура, а от това не може да не боли.

Борислав Ненов