Ямболци почнаха да си припомнят наводнението от 1963 година

Ямбол реката„Помня голямото наводнение от 1963 година в Ямбол, оттогава не съм виждал толкова голяма реката”, казва Любомир Божинов     , учител, с който гледаме река Тунджа, до някогашния Въжен мост. През 1963 г. наводнението взема човешки жертва, така като става и при друга драматична зима край Ямбол- през 1940 година. Тогава през януари, на 19-ти, поради рязко затопляне на времето, се налага войниците Втора бърза дивизия, командвана от полковник Матей Златоустов, да хвърлят бомби в реката, за да разбиват откъсналите се чудовищни ледени блокове, заплашващи да смажат населението. Най-вече тези ямболци, чиито къщи са в Каргона. Тогава се срутва Балахурския мост. През оня януари на 1940 г. човешки жертви все пак няма, ала през април реката излиза напълно от контрол и са разрушени  къщи, а мнозина съграждани, вече и от централната част на Ямбол, търсят спасение по покривите на домовете си и по дърветата.

Сега, в началото на декември 2014 г., няма никакви ледени блокове, но дъждът не спира из страната и се налага язовир Жребчево да бъде изпускан. Именно оттам идва опасността и в Ямбол голямата вода да нахлуе в домовете. Властите сочат ниво на река Тунджа от днес 5,06 метра, според тях критичното ниво е 6 метра. Днес не вали, но и вчера не валя, а все пак равнището на реката се качва. Заради изпускането на язовир „Жребчево”, където уж зная какво точно правят.

Циганският бивак от другата страна на Въжения мост е под водата, и ромите трябва да благославят общината, че им бутна копторите, иначе сега от тях можеше да няма и следа. Полицейска кола дежури в този участък на Тунджа, то няма и как ченгетата да са отвъд. Защото отвъд просто в неделя не съществува – там всичко е под вода. Дигата обаче е много висока и реката е спряна от нея в подножието на Разсадника.

Остават все пак несигурни къщите и хората от другата страна, тези, които живеят на улица „Радецки”, до Винпром „Старата изба”. Преди време те са заградили мястото зад къщите, там, където до него шуми реката. Една жена обяснява как съпругът й преди време пренесъл много битови отпадъци, за да издигне допълнителна преграда пред Тунджа. Тогава тя го навиквала, сега го счита за изключително предвидлив мъж. Въпреки тази своеобразна допълнителна преграда, жената е притеснена – подпочвените води вече са напълнили наполовина канала в гаража им. Все пак ги делят десетина метра от реката, докато в края на улица „Радецки” водата е нахлула в двора и хората вадят кошерите си от придошлата вода. До тях има оранжерия, на други хора, с оранжерията обаче е приключено – от нея се вижда само парче найлон.

Кошерите на възрастния мъж, бай Янко, са доста, но има кой да му помага и вероятно ще спаси част от тях. Разположените по нататък конфута са под водата, ала те и без това от години почти не се поддържат, така че загубата не е голяма. Пътечката между конфутата и бившето военно поделение все още съществува – тя е важна артерия за част от ромите, които оттам отиват към Съоръженията и към Промишлената зона. Един млад циганин цъфва именно по тая пътечка и обяснява, че положението е лошо, ама се минава, засега.

В тази част на много дългата улица „Радецки” няма паника. Къщите са стабилни, някои от тях са санирани наскоро и са вложени много пари за ремонти. Един младеж ми разказва, че живее там от 1991 г., но не помни такава вода. И вини хората, които не са изпуснали навреме язовир „Жребчево”, защото и той вижда очевидното – в Ямбол няма големи валежи. Съседните улици са далеч от реката, така че там са пас и си гледат неделните работи.

Тунджа се е разхвърляла пищно и страховито – действително от много години не сме я виждали толкова пълноводна. Край Градинския мост водата е достигнала до върха на камъните, там това е критерият за извънмерна вода. Но има много мегдан, за да прелее, така че трябва да стане нещо изключително. На другия от мостовете, този който води до някогашната Бонбонена фабрика, реката също е далеч от нормалното си корито – дървета, които никога не са били под вода, сега наполовина под нея. Но и там дигите са много високи, и не би трябвало да прелее. Освен ако тия, които изпускат язовир „Жребчево”, не загубят ориентация в обстановката.

Не е, засега, нито ужасът от 1940, нито от 1963 година.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply