Ямболско момиче рисува комикси и мечтае да стане аниматор

Кристиана Димитрова е ямболско момиче, завладяно от света на комиксите – посветило е свободното си време  да рисува ярките запомнящи се образи от тези вълнуващи картинни истории. Тя току-що е завършила ОУ „П. Р. Славейков“, наесен ще е в осми клас в Езиковата гимназия – английски и немски. Рисува почти всеки ден, това е единствената й страст. Има цяла кутия пълна с рисунки по комикси, в читалище „Пробуда“, където разговаряме, е донесла само няколко от тях.

Първо била запалена по анимациите, а след това увлечението се трансформира в силен интерес към комиксите и техните изобразителни похвати. Чете манга – известните японски комикси, от които е повляно анимето – традиционната японска компютърна или рисувана на ръка анимация. Аниме са често с фантастичен сюжет, отличават се с цветни графики, ярки герои. Мечтата на Кристиана е като порасне да отиде в Япония и да рисува анимация.

Засега обаче рисува у дома ежедневно. По-големите рисунки са правени за 3-4 часа, една от тези, които ми показва, е създавала повече от ден. Техниката й е върху основата да начертае малки квадратчета – чрез тази мрежа нарисуваното става по-точно, обяснява момичето. На таблета си също има приложение, с което рисува. Засега повечето изображения са видени от другаде, но има и свои картини. Възнамерява да направи своя собствена рисувана история, но не иска да ми я разкаже, защото е … много мрачна. Ала това не за чудене, като се има пред вид, че голяма част от историите, завладели това пространство, са фантастика, ужаси, или двете заедно. В любимата й анимация се разказва за деца сирачета, които са във ферма и докато те си мислят, че ги осиновяват, всъщност ги дават на чудовища да ги ядат.

Заедно разглеждаме рисунките, които е донесла. Две от тях са от история, разказваща за зомби апокалипсис. Четири момичета са останали в едно училище и се опитват да оцелеят. Очевидно от зомбитата. Други две рисунки са от историята за нова ученичка, вманиачена по хазартни игри. Целта й е да победи най-добрата в училището. Виждам и рисунка на героиня от видеоигра. Цял един свят от образи и картини, които приковават погледа.

Кой знае – може би бъдещ аниматор расте сред нас? Ала достатъчно е да се живее със страст, целенасочено и всепоглъщащо, човек да се себеизразява по най-близкия до същността му начин. Останалото – времето ще покаже.

Светлана Чамова