Ямболското читалище, началото

„Благодетелното българско читалище” в Ямбол, чийто наследник е днешното читалище „Съгласие-1862г.”, е най – старият културен институт в града.

Основаването на Ямболското читалище е в съзвучие с общия културен подем на българското възрожденско общество. Началото на читалищната дейност в града се свързва с името на народния учител и общественик Ради Иванов Колесов. Завръщайки се в Ямбол, през 1860 г. той сформира около себе си един широк кръг млади и дейни граждани. В дома му те ползват голямата му лична библиотека, четат вестници, дискутират и обсъждат важни теми от обществения и политически живот. Така се създава ядрото, което през 1869 г. ще постави началото на „Благодетелното читалище”.

Поради липса на запазени архивни материали, за годината на създаване на читалището, дописките публикувани във възрожденската преса имат първостепенно значение.

Първата дописка за основаване на читалището е поместена във в. „Право” от 1869 г. „От друго писмо от Ямбол научаваме, че там по примера на другите си събратя младежите си съставили читалище, което станало причина и да обърнат гражданите по-сериозно внимание на училищата си.” По-късно в. Македония” отбелязва: „…преди седем месеца съставихме си и читалище”. В спомените си по преместването на училището Апостол Зафиров пише ,че „…в новата сграда се помести и първото новооткрито в града ни читалище. ..”

Във фонда на Регионалния исторически музей Ямбол се съхранява един препис от надписа, който бил поставен над вратата на читалищната стая, гласящ: „1869. Благодетелно българско читалище, 8 юли индикта”

В първото читалищно настоятелство са избрани: председател – Тодор Кючук Вълков,(свещеник) подпредседател – Атанас Кожухаров (учител), касиер – Константин Марангозов (книжар) и членове: Паруш п. Георгиев, Васил Русев и Кольо Шистаков. Сред основоположниците и активни членове са и Димитър х. Иванов, Георги Козловски, Киро Икономов, Георги Дражев, д- р Стефан Томов и Георги Карнобатлов.

Първоначално читалището в Ямбол се помещава в една стая към църквата „Св. Георги”, а по-късно на втория етаж в новата сграда на класното училище.

Непосредствено след създаването на читалището се открива първата обществена библиотека, в която на особена почит са възрожденските вестници. Една значителна част от списанията и книгите, попълващи фонда на библиотеката, са подарени от ямболци, живеещи в Болград, Браила и други градове.

Читалището се стреми да обвърже своята дейност с развитието на учебното дело в града. То е инициатор на образуваното през 1870 г. Неделно училище за гражданите на Ямбол.

В основата на дейността на читалището до Освобождението е организирането на театрални представления в града. През 1870 г. жителите и гости на Ямбол имат възможността да гледат популярната за времето си драма „Многострадална Геновева”.

Представянето на драмата в Ямбол е предшествано от едно важно национално събитие – признаването на Българската екзархия. Затова и подготовката за него се извършва в обстановка н всеобщ духовен подем. За самото представление в. „Македония” пише: „…..На вторий ден на Възкресение имахме удоволствието да видим да се представи отдавна приготвяната драма „Многострадална Геновева“. Това възбуди любопитството на целия град, и вечерта народът вече изпълни театралната зала, която можем да кажем беше доста добре украсена…. Между многобройните посетители честити бяхме да видим по-първите аги от града ни, както и учителя от Карнобат.“

Огромния възторг, с който е посрещната драмата от ямболската публика, обнадеждава първите театрални дейци и само след няколко години, на 8 януари 1874 г., е поставена и пиесата на Васил Друмев „Иванко, убиецът на Асеня”.

Въздействието на двете пиеси върху зрителите е впечатляващо. В спомените си Апостол Зафиров отбелязва: „..Представяха се най-често „Геновева” и „Иванко”. Когато се даваха представленията, предимно през зимата, винаги салонът се оказваше тесен да побира тогавашната весела и жадна публика… Те се посещаваха винаги от официалните власти и от много от съгражданите ни турци и евреи. Всички се радваха и си отиваха доволни от гледането. От представленията се събираха доста суми за читалището. С тия пари се купуваха книги и се подпомагаха бедните ученици.”

Част от моралния авторитет на читалището се дължи на факта, че като легитимно публично място за срещи то привлича значителна част от радикално настроената интелигенция и градска среда, която от 70-те години на ХІХ в. се ангажира с идеята за политическо освобождение и разрешаване на националния въпрос. В дейността и ръководството на Ямболското читалище се включва председателя на революционния комитет Георги Дражев, Щилиян Ковачев, Никола п. Иванов, Христо Чакмаков, Ставри Дражев и други революционни дейци. В читалищната сграда се провеждат и няколко от събранията на Ямболския Революционен комитет по подготовката на Априлското въстание от 1876 г.

По подражание на читалището жените в града създават свое женско дружество (Възпитана майка) през 1871 г. Една дописка го определя като „женско читалище”. Акцент в неговата дейност е подпомагане на девическото училище и възпитанието на децата.

От 1873г. в Ямбол съществува и ученическо дружество с дейност идентична на читалищната.

Христина Женкова – Регионален исторически музей Ямбол

About the Author :

Leave a reply