Ямболски ученици играят театър в Неапол
Под неповторимия чар на театъра, за 19-ти пореден път в Неапол се отвориха завесите на Международния ученически франкофонски театрален фестивал. В града на Полишинел, с прекрасни барокови декори се преплетоха радост и мъка, реалност и измислица. Припомнихме си, че театърът освен магия, развлечение и празник, носи също в себе си едно чувство, безкрайно дълбоко и сериозно, заслужаващо уважение, което ни учи да бъдем свободни. Тази година, залите на Френския културен институт в Неапол, посрещнаха ученици от Италия, Франция, Русия, Турция, Люксембург и България, обединени от формулата: френски език + театър= празник, висока култура, свободно общуване, много приятелства, нови и непознати преживявания. България беше представена от Професионална гимназия по икономика “Г.С.Раковски”, Ямбол. Единадесетте ученици показаха, че упоритостта, постоянството и таланта вършат чудеса и не се уплашиха от предизвикателството, наречено театър на френски език. С пиесата на Кристиан Ламблен “Задачата”, младите актьори успяха да разсмеят публиката, интерпретирайки по достоверен и забавен начин проблемите на съвременното образование. Богатата и разнообразна програма на фестивала, участието в ателиета: театър, пантомима, късометражен филм, танци и музика от Южна Италия, ударни инструменти, изпълниха четирите дни с незабравими емоции и впечатления. Общуването с връстници от други държави обогати и промени възгледите. Театърът подтиква младите да четат, да пишат, да усетят, да почувстват, да осъзнаят и да играят. Да играеш, означава да действаш, да търсиш, да намираш. Да играеш, означава да дадеш воля на въображението и емоциите и едновременно, да намериш подходящия начин и форма да ги изразиш и споделиш. Театърът развива уважението към себе си като актьор и към труда на другите като зрител. Учениците на ПГИ “Г.С.Раковски” показаха възпитание в култура и солидарност. Като част от фестивала, те осъзнаха, че театърът на чужд език е не само слово, но и движение на тялото и че думите са някъде в пространството между реалността и въображението.
Мариана Цонкова
