Ямболски окръжен съд решава до месец делото за взривовете

???????????????????????????????Ямболски окръжен съд решава до месец делото за взривовете край Петолъчката, при които на 5 юни 2012 г. в складова база „Стралджа – Мараш” загинаха трима работници, а други трима получиха средни телесни повреди. Тричленен съдийски състав гледа на втора инстанция делото в сряда и то излезе за решаване, тепърва ще се разбере дали съдът ще спази препоръчителния едномесечен срок за излизане на решение.

Припомняме, че на 19 юни тази година Ямболски районен съд оправда двамата подсъдими – собственика на фирмата Делислав Делев и началника на производството Иван Пеев, но прокуратурата протестира, а роднините на загиналите работници обжалваха оправдателната присъда и затова делото стигна до втора инстанция.

Според обвинението двамата подсъдими са виновни, защото не са взели необходимите мерки при работа с боеприпаси, тъй като са допуснали бомбите да бъдат разглобявани, а по договор е трябвало да бъдат унищожавани чрез взривяване. Те обвинени, че са допуснали и в първия склад да има пет пъти повече взривни вещества от разрешеното и затова взривовете са се прехвърлили в съседните складове.

По договор в базата се утилизирали бойна част ДВР 750 от ЗУР – В-750В/10001 към ЗРК СА-75 „Двина“, която била зелена на цвят, но сред бойните части имало и други – сиви, които били 5Ж94 за В-750ВМ, но за тях било разпоредено да не се пипат и да се складират на определено място.

Според показанията на свидетелите в деня на взрива до обедната почивка останала само една зелена бойна част, която веднага след почивката била разглобена. След това един от тях твърди, че е видял до струга сива бойна част, а Николай Гочев е извикал Енчо Кремъков и след 10 минути е чул, че цех 1 е гръмнал.

Според експертите от комплексната техническа експертиза причините за взрива могат да бъдат две.

Единият вариант е бойната част 5Ж94 да е паднала при опит да бъде качена и закрепена на струга, от което се е получило изкривяване на корпуса в посока на взривното вещество и това е предизвикало триене и удар, към които хексогенът е чувствителен и се е самозапалил. От бурното горене на взривното вещество се повишава температурата на заряда, разтапя се взривното вещество, получава се още по-голяма скорост на горене, което преминава в детонация, а тя се предава на складираните до вратата на стругарното необработени бойни части 5Ж94.

Вторият вариант за възникване на първоначалната експлозия според експертите е опит за изваждане на стружка от бойна част 5Ж94. Според тях  Николай Гочев може да е започнал изваждането на стружка някъде по средата на корпуса на бойната част. В експертизата те обясняват, че ножът на струга започва да реже стоманената лента с насечка и след като я преодолява достига външната повърхност на вътрешната обшивка. Ножът задира стоманената лента, навита спираловидно върху обшивката, същата започва да се развива хаотично и задира ножа и други части на струга. Получава се рязък удар на ножа във вътрешната обшивка на корпуса и деформация в посока на взривното вещество, удар на метала по взривното вещество и триенето му по него, което води до рязък удар, триене във взривното вещество, от което се повишава температурата и се получава самозапалване на взривното вещество и започва бурно горене и детонация. Няколко свидетели твърдят, че са видели горене преди взрива.

В мотивите си съдът приема и заключенията на комплексната техническа експертиза, в която се казва, че бойните части на ракетите не са боеприпаси, за каквито е повдигнато обвинение, а пусковата установка не е оръжие. В експертизата се твърди и че бойната част ДВР 750, която са получавали по договор, не отговаряла на условията за унищожаване на боеприпаси чрез взривяване и затова била разработена технология, която представлявала процес на разснарядяване на бойната част, довеждането й до отделни компоненти и последващо унищожаване на тези компоненти. Експертите твърдят, че съхраняваните в складовете 1 и 18 взривни вещества са под максимално допустимото и капацитетът на базата не е нарушен, те твърдят, че няма предадена детонация от склад в склад.

Съдът приема и, че няма нарушение на договора с Министерство на отбраната.

В мотивите си за оправдателната присъда съдът посочва, че собственикът на фирмата не е лице, което държи или работи с взривни вещества и няма такава правоспособност. В деня на инцидента началникът на производството не бил на работа и имало заповед кой да го замества.

Освен това се посочва, че техническото описание и инструкция за експлоатация на ракетите, които бяха с гриф секретно и заради които делото се гледа при закрити врати, не са част от вътрешното законодателство.

Съдът твърди и че причиняването на щети на имуществото на различни фирми, които са имали стока в базата, на министерство на отбраната и на земеделските кооперации общо на стойност 44 704 826, 38 лв. е несъставомерно,  тъй като цитираните в обвинителния акт разпоредби на Наказателния кодекс изисквали да е последвала значителна повреда на имот, а не на движимо имущество.

Затова двамата подсъдими са оправдани по всички повдигнати им обвинения.

С оправдателната присъда съдът отхвърли предявените граждански искове по 100 000 лв. на роднините на загиналите работници. Те разчитат втората инстанция да произнесе справедлива присъда, защото не приемат, че техните близки сами са причинили смъртта си и взривяването на цялата база.

Изходът от наказателното дело беше важен за всички, които са претърпели щети, защото исковете им не бяха допуснати в него. Те чакаха да се получи осъдителна присъда, за да могат да заведат граждански дела срещу виновните, но при оправдателна не могат нищо да направят.

Местните хора, които изживяха ужаса на взривовете, не могат да си обяснят как има трима загинали и толкова щети, а виновни няма.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply