Ямболски истории: След скандал и разцепление се ражда нещо забележително

Мария КАЧУЛЕВА

Борис Кочев – Сборник

122 години от основаването на Певческо дружество „Гусла”

90 години от основаването на “Обединени музикални сили” в Ямбол

На 25 май 1898 година в Ямбол група ентусиасти, които се  занимават с музика непрофесионално, решават да основат Певческо дружество „Гусла” и официализират първия му Устав на следващата година. В него е записано, че „дружеството има за цел да обедини в задружна работа, за музикалния напредък на града, всички музикални сили и любители на музиката, както и отделни музикални единици в града”, и заради „културното просветителство на ямболци”. Михаил Колев, Крум Димов, Нено Димов, Иван Попстефанов, Тодор Пъндев, Димитър Андреев са първите диригенти на едноименния смесен хор, който обединява интелектуалния елит на града. Зареждат се нескончаеми концертни изяви, изпълненията на хористите всеки път се посрещат с въодушевление, в състава му се включват и професионални музиканти. А диригенти са хора с професионално музикално образование, основно капелмайсторите на военните духови оркестри в града, които по това време са три на брой, както и един ученически.

Интересна за нас е житейската история на първия български капелмайстор Това е Илия Атанасов, роден през 1874 г. в Ямбол. Дванадесетгодишен става редник-музикант в 8-ми Варненски полк. Само за няколко години се издига в чин фелдфебел, като същевременно завършва и 7-ми клас. През 1900 г. взима изпит за завършено средно образование в София, а на следващата година получава пълна държавна стипендия, за да учи в Императорската консерватория в Одеса. През 1905 г., вече завършил висшето си образование, Илия Атанасов се завръща в родния си град като капелмайстор в 4-ти конен полк, а след това и в легендарния 29-ти пехотен Ямболски полк. Умира в Балканската война  през 1912 г. от заблуден куршум, докато оркестрантите му свирят маршове, за да повдигат бойния дух на войниците и за да всяват ужас в редиците на турската армия. Илия Атанасов създава първия Ямболския симфоничен оркестър, в основата на който е дирижираният от него военен духов оркестър. Щрайхът е съставен предимно от инструменталисти аматьори.

Иван Качулев

След него диригенти на оркестъра са капелмайсторите Атанас Ковачев, Иван Касабов, Димитър Калчев и професионалните музиканти Борис Кочев, Кръстьо Кебеджиев, Атанас Паленков и Иван Качулев.

Атанас Паленков

И така до 1922 г., когато Певческо музикално дружество „Гусла” – Ямбол, решава да разшири дейността си и да постави оперетата „Тахир-Беговица” на Димитър Хаджигеоргиев. Диригент на спектакъла е  капелмайстор Симеон Тодоров.

Едновременно с тази активна музикална дейност ръководството на Певческо дружество „Гусла” взема решение да „подпомага всячески ученическите музикални състави в града”, като съвсем основателно счита, че те са „постоянното попълнение с кадри на певческо дружество „Гусла”. Впоследствие тази стратегия се оказва изключително далновидна.

Иван Качулев

Картината  по-долу, наречена „Урок по музика”, е рисувана от ямболския художник Живко Чолаков през 1953 г. и се съхранява в ХГ „Жорж Папазов” – Ямбол. Тя пресъздава репетиция на група духови инструменти, част от ученическия оркестър на Мъжката гимназия в града ни с диригент Иван Качулев (в дясно, седнал до масата). Всъщност поводът е точно създаването на ученически духов оркестър, който впоследствие прераства в първия симфоничен в страната, в резултат на взето решение от ръководството на певческо дружество „Гусла” за разширяване обхвата за подготовка на музикални кадри от най-ранна детска възраст. И официализира в национален мащаб дейността му.

“Урок по музика” на проф. Живко Чолаков

Но ще дам и още един пример за успехите на  забележителната музикална стратегия на ямболци от онова време.

През 1936/37  г. композиторът Борис Ибришимов, който от няколко години вече е учител по музика в Ямбол, създава оперетата „Щастливият дървар” по мотиви от немска приказка, написана специално за ученически състав от солисти, балетисти, хор и симфоничен оркестър, и тя се играе при голям успех. И днес партитурата на тази отдавна забравена негова творба учудва музикантите с доста сложните си хармонични решения, които са белег за изключително добрата музикална подготовка на цяло едно поколение в нашия град.

В една дописка до в. „Музикален преглед” от 1 юни 1924 г. четем: „Музикалното др-во „Гусла“ въ Ямболъ ще празднува на 28-й т. м. 25 годишната си дейность. По тоя случай, ще бъдатъ представени по единъ актъ отъ нашите опери: „Тахиръ-Беговица” и „Камень и Цена”. На това праздненство съ поканени да присътствуватъ всички музикални дейци, участвували въ дейностьта на др-то, както и видни наши музиканти. Отъ Ст. Загора съ поканени Капелм. А. Ковачевъ, бившъ диригентъ на др-то, г. Т. К. Пъндевъ, Зл. Станчевъ, нашия редакторъ и др. Капелмайсторътъ на 37-а дружина Т. Наумовъ е написалъ  „Маршъ на др-во „Гусла”, съ който ще бъде откритъ юбилея.”

Атанас Ковачев

В началото на 1931 г. членовете на музикално дружество “Гусла” започват усилена подготовка, за да отбележат подобаващо през 1933 г. 35-та годишнина от основаването му. Наскоро завърналият се отново в града капелмайстор Атанас Ковачев, създава условия за интензивен и много плодотворен музикален живот и е амбициран да направи честването запомнящо се. Местната преса го превъзнася и лее хвалебствени дитирамби за успехите, които постига. Изнасят се редица концерти и те приковават общественото внимание не само в Ямбол. Освен смесения хор в концертите се включват църковният хор “Добри Христов” при храм „Св. Николай Мириклийски – Чудотворец” и симфоничният оркестър под диригентството на капелмайстор Атанас Ковачев с помощници Борис Кочев и Константин Константинов, едва  започнали своята професионална кариера, но оставили впоследствие през годините трайна диря в музикалната  култура на нашия град. Видим става професионалният стремеж към стилов подбор на включваните музикални творби, което е заслуга на диригента на хора тогава Константин Константинов.

Константин Константинов 1938 г.

Сред тези безспорни белези на явен  възход на хора и оркестъра, в средите на музикалното дружество, именно по това време започват да се забелязват някои симптоми на недоволство и стремеж да се омаловажи дейността на Константин Константинов, да се принизи работата му  и изобщо да не му се дава възможност за изява. Председател на дружеството по това време е адвокат Тошо Тодоров, който има амбициите да бъде диригент и се опитва да доминира в музикалния живот на Ямбол. В желанието си да бъде известна публична личност, той се намесва навсякъде и във всичко. Дори се отказва от адвокатската си практика, за да стане околийски управител на Ямбол. Тактиката му във всяко начинание е елементарна, но много ефективна. Кани набелязан от него музикант в дружеството, ухажва го, лансира го и внезапно предприема действия, с които го проваля. Отстранява конкурента и заема неговото място, независимо дали има качества, които позволяват това. Но Константинов се оказва диригент съвсем на място, а и хористите го уважават и оценяват по достойнство. Тошо Тодоров  разбира, че няма да спечели битката, затова прилага друга тактика с надеждата да разцепи дружество “Гусла”. И успява. Неговата цел са висшистите с музикално образование, с които се обособява в отделна организация под името “Обединени музикални сили”.

В новосъздадената музикална формация се прехвърлят голяма част от професионалните  музикални дейци в града – Мила поп Русева, Христина Момчилова, Люба Бояджиева, симфоничният оркестър, в чиято основа е духовият военен оркестър с капелмайстор Атанас Ковачев, хористите от храма “Св. Николай Мириклийски – Чудотворец”. Тошо Тодоров обявява, че поема хора като диригент. За кратко време, готов репертоар и с възможностите, с които разполагат, “Обединените музикални сили” развиват значителна концертна дейност, първоначално под името “Музикантски хор на 37-ма пехотна Пиринска дружина – Ямбол”. Петият  концерт на Музикално певческо дружество „Гусла”, изнесен на 17 април 1931 г. става първи за новата формацията “Обединени музикални сили”. В програмата му са включени знакови творби от световната музикалната литература. Но най-значителната проява на “Обединени музикални сили” в Ямбол безспорно е решението да реализират постановката на операта „Аида” от Джузепе Верди.

Стефан Македонски Радамес

Любителите на операта знаят, че тя е написана по повод откриването на Суецкия канал и е една от най-тежките за реализация музикално-сценични творби. Само за сравнение ще спомена, че при ежегодното й представяне на Арена „Ди Верона”,  с което се поставя началото на всеки нов сезон, се наемат около 900 хористи и балетисти, които участват в масовите сцени от тържественото шествие на египетските войски победители със слонове, колесници, пленените етиопци и т. н. По технически причини тези сцени в Ямбол били отрязани, но все пак на премиерата и за изненада на  публиката, на сцената се появил един „слон” – кукла, управляван от Иван Качулев и Кръстьо Кебеджиев, понесъл на гърба си Радамес – Стефан Македонски. Механичното му управление било измайсторено от братя Благовест и Георги  Качулеви.

След четиримесечна подготовка спектакълът бил сглобен и премиерата се състояла на 27 юли 1933 г. при небивал ентусиазъм на изпълнителите и грандиозен успех сред публиката. Последвали още осем спектакъла, в три от които ролята на Радамес се изпълнява от Стефан Македонски. Съставът включвал още: Мила поп Русева като Аида, Христина д-р Момчилова  като Амнерис, Радамес с участието и на Петко Чавдаров, Амонасро се изпълнява от Георги Султанов и Георги Николов в ролята на Рамфис. Диригенти били Касабов и Калчев, хормайстор Т. Тодоров, корепетитори Иван Качулев и инж. Руско Паспалджиев.

За изумителното музикално постижение на ямболци при реализацията на операта „Аида” от Джузепе Верди през 1933 г. най-добре говорят впечатленията на Стефан Македонски, публикувани на страниците на вестник “Тракиец”:

“Преди всичко не мога да изразя възхищението си от прекрасната инициатива да се представи такава сериозна опера, каквато е “Аида”. Да си призная, тръгнах насам с предубеждението, знаейки при какви условия работи нашата провинция: липса на сценично подготвени хора, липса на среда, неудобна сцена и др. Но се излъгах! Намерих смислена работа. Участниците завладяха сърцето ми. Те, с малки изключения, са добри музиканти и резултатите от тяхното дело внушават респект. Не че няма недостатъци и грешки, но при провинциалните условия за работа те дадоха максимума, който може да се даде. А знаете ли какво най-вече ме радва? Ентусиазмът на тези мили хора, които не може човек да не обикне, щом се срещне с тях и с техните достойни усилия и успехи. И солисти, и постановка, и оркестър, и хор са добри. Мъжкият хор просто ме учудва със своята пълнота и сериозна подготовка и представлява важна брънка от най-хубавото от операта. Аз не очаквах въобще да намеря хор. Накрая бих апелирал към тия ентусиасти – да продължат това ценно и полезно за града дело, заслужаващо подкрепата на всеки ямболец, за да се създаде една оперна дружба, която винаги ще може да разчита на моето най-широко съдействие и подкрепа.”

За съжаление реализацията на „Аида” остава епизодично явление в музикално-сценичния живот на  Ямбол, но продължава традициите и разширява възможностите на Музикалния театър, началото на който слагат първите музикални ентусиасти през 1921, четири години преди Старозагорската опера, считана за първата провинциална в страната.

Междувременно Музикалният театър продължава да работи и да реализира постановки, някои от които изиграни за първи път в България, до 1992 г., когато е закрит окончателно. Официалното оправдание е липсата на средства за издръжката му след като настъпват демократичните промени в страната и дотациите за културата се свиват болезнено. Но всъщност причината е разчистване на сметки между колеги, за да се пренасочат малкото отпускани средства за издръжка на дейността към други състави.

32 години по-късно останалите след демократичните промени музикални състави в града ни не са в по-добро професионално състояние и постепенно традициите изчезват, ентусиазмът пропада, кадри не се подготвят и не се появяват от никъде, потенциалните техни зрители намаляват драстично и остава единствено въпросът струват ли си разходите за издръжката им.

About the Author :

Leave a reply