Ямболски истории: Недооценени и оценени от ямболци

Константин Константинов 1938 г.

Мария КАЧУЛЕВА

Kонстантин Атанасов Константинов е роден на 26 април 1903 г. в град Елхово, в учителско семейство. С музика се занимава от най-ранно детство. Първи уроци по цигулка получава от баща си. През 1923 г. завършва Народно музикално училище в Бургас. Постъпва на доброволна служба във военната музика на Военното училище, където свири на цугтромбон при Маестро Георги Атанасов. Приет е в Държавната музикална академия, София и през 1927 г. завършва при проф. Ханс Кох със специален инструмент цигулка. През 1932 г. Константинов заминава на специализация в Германия, Дрезден, където проучва солфежните методи, прилагани в немските средни училища. В Държавно експериментално училище „Дюрер“ изнася лекции върху българската народна музика с илюстрации на цигулка и изучава хармония и контрапункт при директора на Дрезденската консерватория проф. Паул Бютнер.

След завръщането си учителства в Ямбол, Панагюрище, Бургас, Пловдив и София. Диригентският дебют на Константин Константинов е през 1929 г. със Симфония в си минор от Франц Шуберт в концерт на Бургаския народен хор. Дирижира също хорови концерти в Ямбол, на които са изпълнявани и неговите творби „Момини жалби“, „Тръгнах по врачки“, „Пейзаж“, „Не дирих радости“ по текст на П. К. Яворов, „Не плачи, майко“ по текст на Христо Ботев, „Балада“ и „Задявка“.

К. Константинов 1953 г.

През 1932 г. става концертмайстор на симфоничен концерт на Музикално певческо дружество „Гусла“ – Ямбол. Дебютът му в града е беседа върху Лудвиг ван Бетховен, след което дирижира неговата Пета симфония. Също така изнася беседа „Живот и творчество на Моцарт“ и дирижира Моцартов концерт, увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ и симфония „Юпитер“. В Ямболския народен морски сговор изнася камерен концерт със струнен квартет, в който свири партията на първа цигулка. Изпълняват творби от Шуман, Глинка, Менделсон, Шуберт, Шопен и собствения му квартет „Българска фантазия“. Заради значителния му опит при работа в симфонични оркестри, придобит и в Ямбол, Константинов е избран за диригент на Симфоничния оркестър при Пловдивското певческо дружество с председател Ангел Букорещлиев и неговите заслуги към симфоничното дело в страната са оценени по достойнство.

Като композитор Константин Константинов създава  хорови и солови песни и над 30 марша за духов оркестър. След края на Втората световна война, през 1945 г. Константин Константинов с конкурс постъпва в Държавната музикална академия като преподавател по солфеж и теория на музиката. През 1953 г. става декан на Теоретичния факултет там, а през февруари 1955 г. е избран за професор в Българската държавна консерватория. В статии за дейността на катедрата „Теория на музиката“ на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, трудовете на Константин Константинов са определени като „основополагащи“.

Ненавършил 52 години, умира от инфаркт на 4 март 1955 г. в София.

Хор “Гусла” в Италия

Проф. Константинов е свързан с музикалния живот на Ямбол от началото на професионалната си реализация. Като диригент на Музикално певческо дружество „Гусла” показва завидно умение  да работи целенасочено и прецизно. В дирижираните от него концерти за първи път се забелязва стремеж към стилов подбор на включените в програмата творби на световно известни композитори. В резултат на междуличностни конфликти с председателя на дружеството тогава, адвокат Тошо Тодоров, който се стреми да доминира над него и на негов гръб да лансира собствените намерения за личностно публично израстване, Константинов е унижен професиално и принуден да напусне Ямбол. А това се оказва едно добро решение, защото му открива широк път за професионално израстване, реализация и забележителни научни постижения по теория на музиката.

Хор “Гусла” някога

Хор „Гусла” и след неговото оттегляне запазва високите си  стандарти и за дълго водещото си място сред българските хорове. На диригентския пулт застават забележителни диригенти като Атанас Паленков, Иван Качулев, Христо Христов. Още по-високи стандарти и темп на работа налага с връщането си от София младият диригент Николай Султанов. Репертоарът се обновява и  усложнява. Голямото предизвикателство пред състава е подготовката на ораторията „Кармина Бурана” от Карл Орф съвместно с Бургаската филхармония под диригентството на Иван Вулпе.

Хор “Гусла”

При Николай Султанов  и с методическата подкрепа на проф. Васил Арнаудов, броят на хористите отново достига цифрата 120 изпълнители. Участията в няколкото Панорами на българското хорово изкуство, концертните участия в Италия, Германия, Унгария в бивша Югославия, бивша Чехословакия донасят международна популярност на състава и множество награди. Основателно би било да се потвърди, че Николай Султанов е диригентът през 20 век, който съумява да постигне най-забележителните успехи за хор „Гусла”, най-много концертни изяви годишно, но е и един от ямболските диригенти, който получава всички знаци на внимание от местната общественост.

Хор “Гусла” сега

След оттеглянето му го замества като диригент Васил Шейтанов, а хорът се свива до размерите на камерна формация с няколко концерта годишно. Интересът към хоровото изпълнение спада драстично, демографският срив и масовото имигриране на българи извън страната, липсата на какъвто и да е интерес от редица държавни и общински фактори за подкрепа и финансиране на хоровото изкуство, което има забележителни традиции и история в нашия град, допълнително свиват интереса към него.

Маестро Николай Султанов

Николай Георгиев Султанов е роден през 1937 г. в Ямбол. Баща му Георги Султанов е един от инициаторите за създаването на ямболската оперета, където често изпълнава и главни роли. Поради тази причина и синът му Николай попада в света на музиката от дете и преди да научи буквите започва да свири на цигулка. Приет е в Консерваторията и завършва хорово дириживане в класа на проф. Георги Димитров. Първоначално е разпределен в Самоков, но след три години се завръща в родния си град и започва не само да гради кариера като диригент, но и да създава музикални състави. След напускането на Христо Христов  поема хор „Гусла” от него и го превръща в разпознаваема и уважавана музикална формация. Основава  Ямболския камерен оркестър „Дианополис” и музикални празници „Златната Диана”, първоначално като място за изява на хорови състави, а впоследствие, когато броят им намалява значително, трансформира идеята във фестивал на камерните музикални формации. Дирижира редица оперетни постановки в МТ „Проф. Драган Кърджиев” и докато е негов директор успява да привлече известни български режисьори като Пламен Карталов, Михаил Хаджимишев, Бисер Шинев.

Съдбата не винаги е благосклонна към талантливите творци. Някои постигат успехи, които ги изстрелват на върха и завинаги остават там, а на други историята забравя дори имената. Макар и прекрасен музикант, композитор и забележителен теоретик, който  има огромен потенциал и ярко изразен собствен стил, проф. Константинов и до днес си остава за ямболци една почти неизвестна фигура, един забравен музикант, на когото дължим поне признание. Със съжаление трябва да подчертая, че тази ерозия засяга всички талантливи музиканти от нашия град. Не съм оптимист и не вярвам, че някога ще има ново възраждане на хоровите състави. Нереалистично е да очакваме това. По-скоро смятам, че с изчезването на последните ентусиасти, за които ще стане дума и в следващия материал от тази поредица, ще потъне в забрава и този дял от родната ни музикалната култура. Просто в нашето съвремие няма място за него, а нашите съвременници не изпитват потребност да участват в неговото възстановяване и по-нататъшно развитие. Както биха казали римляните  Sic transit gloria mundi.  Да, така преминава световната слава!

About the Author :

1 Comment to “Ямболски истории: Недооценени и оценени от ямболци”
  • Гусла ли?
    October 31, 2021 - Reply

    “…хорът се свива до размерите на камерна формация с няколко концерта годишно.”
    Това не е вярно. Хорът се саморазпусна преди 4-5 години, а преди това само имитираха дейност.

Leave a reply