Ямболски истории: В празник или в делник, за къде сме без духовата музика

Мария КАЧУЛЕВА

На 15 февруари 2022 г. се навършват 55 години от създаването на Духовия оркестър в Ямбол като професионален състав

Духов оркестър – Ямбол

Ако никога като дете не сте подтичвали около маршируващ духов оркестър в такт с марша, който изпълнява, ако никога не сте слушали концерт на духов оркестър лете в парка и не сте танцували под неговите звуци валсове и хора, ако никога не сте гледали с възхитени очи блестящите медни инструменти, то просто сте пропуснали част от най-прекрасните си спомени, защото дали сте на седем, седемнадесет или седемдесет години няма значение. Духовата музика винаги вълнува. Тя съпровожда българските успехи по бойните полета на Европа, светските балове и мащабните градски събития, разходките, сватбите и погребенията ни. Духовата музика учудва със своята универсалност и ни задържа със своята достъпност. И от Освобождението до днес е с неизменното си присъствие в нашето ежедневие.

Йозеф Хохола

През 1879 година в България пристига чехът Йозеф Хохола, поканен за капелмайстор на духовия оркестър, сформиран само от чешки военни музиканти към Първа пехотна софийска дивизия. Но преди да поеме поста си на диригент, трябвало да създаде спешно духов оркестър във Велико Търново, необходим за тържествата по повод приемането на Търновската конституция същата година. За оркестъра били предвидени важни протоколни задачи. Хохола се справил успешно и така под слънцето на България светнали медните инструменти на първия български военен духов оркестър. През 1884 година Първа пехотна дивизията била преобразувана в  Първи пехотен софийски полк. На следващата година полкът взел участие в  Сръбско-българската война и успехите, които постигнал на фронта, вдъхновяват Хохола да напише известната и до днес оркестрова композиция „Боят при Гургулят“, първата създадена в България специално за военен духов оркестър. Йозеф Хохола дирижира оркестъра на полка до 1892 година, когато основава Гвардейския оркестър като част от Лейбгвардейския ескадрон. 130 години след тази дата той все още е смятан  за най-добрия военен духов оркестър в България, съставен само от изключителни музиканти, които изумяват с уменията си да изпълняват трудни музикални пиеси в постоянно движение и едновременно с това да образуват сложни геометрични фигури според традициите в модата на някогашната Австро-Унгарска империя. До 1904 година, когато се пенсионира, Йозеф Хохола дирижира оркестъра и композира голяма част от музиката, изпълнявана и до днес от военните духови оркестри. Умира през 1918 година и е погребан в София.

След 1892 година в България броят на военните духови оркестри значително се увеличава. Всяка военна част има свой собствен, който изпълнява церемониални задачи. Едва след Първата световна война някои от тях се включват в светски събития, общоградски чествания или концертни изяви. Но дори и тогава в репертоара им преобладават военните маршове и са диражирани от военен капелмайстор. След разформироването на част от българската армия след Ньойския договор и до края на 1921 год. са закрити 16 от общо 23 оркестъра. Останалите 7 са разпределени към някои полкове. Не са закрити, но със силно окастрени церемониални функции са Гвардейският, оркестрите на Военното училище и на флота.

Атанас Ковачев

Интерес за ямболци представлява една житейска история, тази на първия български капелмайстор. Той се казва Илия Атанасов и е роден през 1874 г. в Ямбол. Дванадесетгодишен бил зачислен за редник-музикант в 8-ми Варненски полк. Само за няколко години се издига в чин фелдфебел, като същевременно завършва и 7-ми клас. През 1900 год. полага изпит за завършено средно образование в София, а на следващата година получава пълна държавна стипендия, за да учи в Императорската консерватория в Одеса. През 1905 г., вече завършил висшето си образование, Илия Атанасов се завръща в родния си град като капелмайстор в 4-ти конен полк, а след това и в легендарния 29-ти пехотен Ямболски полк. Умира в Балканската война през 1912 г. от заблуден куршум, докато оркестрантите му свирят маршове, за да повдигат бойния дух на войниците и за да всяват ужас в редиците на турската армия. Илия Атанасов създава първия Ямболския симфоничен оркестър, в основата на който е дирижираният от него военен духов оркестър. Щрайхът е съставен предимно от инструменталисти аматьори. След него диригенти на оркестъра са капелмайсторите Атанас Ковачев, Иван Касабов, Димитър Калчев и професионалните музиканти Борис Кочев, Кръстьо Кебеджиев, Атанас Паленков и Иван Качулев.

29 Пехотен полк – Ямбол на фронта 1912 г.

Военният духов оркестър в Ямбол е свързан с историята на 29 пехотен Ямболски полк още от момента на неговото създаване. От края на Първата световна война той все по-често се включва и в общоградски чествания и светски забави, а след 1921 год. и благодарение на завърналия се в Ямбол капелмайстор на 37 пехотна Пиринска дружина Атанас Ковачев (1883-1967), е възстановен като част от градския симфоничен оркестър на Музикално дружество „Гусла” и активно участва в интензивния градски музикален живот. Така успява да остане незасегнат от съкращенията на военните духови оркестри след подписването на Ньойския договор. След около година капелмайстор Ковачев напуска града, за да създаде Старозагорската опера. На диригентския пулт застават диригентите Касабов и Калчев.

Димитър Калчев е роден в с. Бояново, Елховско, на 2 ноември 1903 година. Любовта към цигулката наследява от баща си, който е уважаван учител. Като ученик в Педагогическата гимназия в Ямбол вече се занимава сериозно с музика в състава на любителския гимназиален ученически оркестър, а по-късно и професионално в оркестъра към киното на Качулеви под ръководството на най-малкия брат Иван Качулев. Разказите на по-големия брат Благовест Качулев за музикална Виена разпалват в младежа желанието да се посвети на музиката и го отвеждат до Виенската консерватория, в класа на Юлиус Дойч, концертмайстор на Виенската филхармония. Следва специализация при проф. Никола Абаджиев в Консерваторията в София, след която се завръща в Елхово като учител по пеене и там създава духов оркестър, джазов оркестър и смесен хор.

Бързо развиващите се исторически събития в България го принуждават да се яви на изпит за капелмайстор и да започне работа в Никополския гарнизон. Връща се в Ямбол през есента на 1942 година и е назначен за диригент на военния оркестър. По същото време Димитър Калчев възстановява към музикално дружество „Гусла” в читалище „Съгласие” симфоничния оркестър. Първият концерт, дирижиран от него, е на 25 февруари 1943 година в салона на читалището с участието на смесения хор на дружество „Гусла”, чийто диригенти тогава са Иван Качулев и Атанас Паленков.

След края на Втората световна война, в чиято Втора фаза Димитър Калчев участва заедно с целия военен оркестър, той се завръща в Ямбол и на 12 май 1946 година изнася първата си самостоятелна концертна програма със симфоничния оркестър, в състава на който е включен военният духов оркестър. Следва поредица от концерти, а обединеният оркестър показва все по-майсторско изпълнение на музикалните произведения както класически, така и композирани от самия Калчев. Наред с редовните си концерти, оркестърът взема участие в много тържествени чествания в Ямбол, посещава близки градове с концертните си програми и е здравата основа, която прави възможно бързото развитие на оперетата в града ни. Димитър Калчев е един от дългогодишните й художествени ръководители.

Капелмайстор Калчев има успех и като композитор на произведения за симфоничен оркестър и голям духов оркестър, на военни маршове и рапсодии, както и на произведения за смесен хор. Години наред той дирижира и Градския представителен хор, войнишки хорови състави в местната казарма, дамския хор при дома на офицера в Ямбол, редица хорове към работнически колективи в града. Той е един от основателите на Детската музикална школа при читалище „Съгласие” и един от първите лектори по цигулка, като създава поколение способни и добре подготвени музиканти. Или накратко казано: участва дейно в цялостния музикален живот на град Ямбол, а за голямата и всеотдайна музикална и обществена дейност е награждаван многократно с граждански и военни отличия. През декември 2022 година се навършват 47 години от негова кончина, а личността му от година на година става все по- малко забележима.

Духов оркестър – Ямбол 1967 г.

До 1953 г., когато група пенсионирани вече военни музиканти и цивилни ентусиасти, които създават Градския духов оркестър като самодеен състав към читалище „Съгласие”, в Ямбол има само военен духов оркестър. Диригент на новосформирания оркестър става Димитър Димитров-Малчо, оркестрантите са само осем – Минчо Шивачев, Генчо Иванов – кларнети, Петър Русев, Куман Куманов – тромпети, Стоян Нанев, Георги Велчев – бас флигорни, Ламбо Георгиев – корна, Апостол Георгиев – ударни. Професионален оркестърът става на 15 февруари 1967 г. Бивш ГНС Ямбол назначава току що завършилият Консерватория Николай Николов за диригент и отпуска първите 22 щатни бройки. Десет години по-късно те са 28, а повечето от музикантите са със средно или висше музикално образование. Репертоарът на оркестъра включва музикални пиеси от различни жанрове, изпълнявани по различни поводи в училища, концертни зали, военни поделения, чествания, градски ритуали и свири по стара градска традиция в парка лете вечер.

Духов оркестър – Ямбол 1992 г.

Постепенно през годините, Духовият оркестър на Ямбол се превръща в утвърдено професионално име в България с огромен репертоар и незаменима част от оркестъра на МТ ”Проф. Драган Кърджиев”. Една Биг бенд формация, духов квинтет за камерна музика и комбо състав „До, ре, ми“ допълват професионалните му изяви през 1992 г. За 25-тия си рожден ден през същата година оркестърът получава награда от Съюза на музикалните дейци в България – Златна значка за дългогодишна дейност. В решението за награждаване пише: „Участниците в състава са музиканти с чувство за професионален дълг и отговорност, повишават квалификацията си, изпълняват съобразно възможностите си и изискванията на художественото ръководство поставените им изпълнителски задачи.  И въпреки трудните битови условия, при които работят, психологическият климат в състава и взаимоотношенията между оркестрантите са добри и са предпоставка за ползотворната им работа…“

Николай Николов

За тези 55 години седем диригенти са ръководели оркестъра: Димитър Димитров, Волен Генчев, Тони Комитов, Васил Шейтанов, две години оркестърът се ръководи от първия кларнетист Калчо Калчев. Най-дълго,в продължение на 24 години,неговите изяви са свързани с диригента Николай Николов.

1997 г. е изключително трудна във финансово и организационно отношение за Духовия оркестър, както и за всички културни институции и формации, и той преустановява дейността си. В следващите десет години общинската администрация прави не особено успешни опити да събира срещу хонорар по определени поводи оркестрантите, докато най-после през 2007 година отпуска отново няколко щатни бройки. Още десет години се оказват необходими, за да бъде наваксано с попълването на състава и на репертоара. Днес, 55 години след първата му поява в живота на нашия град, е безспорна необходимостта от неговото присъствие.

About the Author :

Leave a reply