Ямболски истории: В ключов момент за бъдещето на партията, бащата на социализма в България се обръща към медиум, за да чуе напътствия лично от духа на Фридрих Енгелс

Мария КАЧУЛЕВА

През 1871 година светът е смаян от радикалното революционно управление на Париж от 18 март до 28 май с. г. За 72 дни парижани живеят в условията на комуна, ръководена от Жорж Дантон, Камий Демулен и Жак Ебер, под девиза „Хляб или куршум!“ После идва разгромът с цената на 30 000 убити. Но оставя в наследство жива идеята за равнопоставеност и солидарност, неосъществена и до днес… По това време в Румъния, Русия и Сърбия се намират големи компактни маси български политически емигранти, за които Парижката комуна е вдъхновение и стимул за борба. И изобщо не е странно, че първите социалистически идеи, недостатъчно избистрени, проникват в средите именно на българската революционна емиграция в Румъния и изключително под руско или френско влияние. По това време те доктринално се характеризират ту като анархистки, ту като социалистически, в зависимост от идеологическите възгледи на последователите им. В този исторически момент Христо Ботев е в Галац и публикува на 20 април 1871 г. в брой 2 на вестник „Дума на българските емигранти“ фейлетона „Смешен плач” в защита на Парижката комуна и един програмен текст, който озаглавява „Символ-верую на българската комуна”

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро. И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство. И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти. Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.“

Припомням този текст не случайно. През 80-те години на ХІХ век, в България малка група интелектуалци, предимно руски възпитаници, припознават написаното от Христо Ботев като основополагащ текст за структуриране на социалистическото движение у нас. За по-малко от година се появяват първите 15 социалистически дружинки. Една от тях е Ямболската, ръководена от Васил Джинков, местен шивач, учил до първи прогимназиален клас. Той си падал по театралните изпълнения в живота и по екзотериката. Минават точно две години и на 21 прил 1891 г. група единомишленици се събират край Велико Търново и решават да създадат партия. На 20 юли с. г. се провежда на връх Бузлуджа и учредителният конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП). Това е първата марксистка партия на работниците в страната, чийто правоприемник днешната БСП признава че е. Ключово място в историята на левицата в България заема Ямбол. Не само защото Васил Джинков е един от 15-те делегати учредители на връх Бузлуджа, не и защото първата селска социалистическа дружинка е основана в село Маломир, община „Тунджа“, а защото в резултат на изключително активната дейност на местното ръководство и членове на дружинката, организацията е една от първите в страната със собствена сграда за клуб, взаимоспомагателна каса, работническа трудово-производителна кооперация и много други специфични придобивки, с характерните за една левица белези на социална политика.

Ямбол посреща Димитър Благоев на гарата, юли 1898 г.

През юли 1898 г. в Ямбол се провежда Петият конгрес на БРСДП. Присъстват 51 делегати от 20 градове и села. Освен Димитър Благоев, на форума са Георги Кирков, Никола Габровски, Евтим Дабев, Янко Сакъзов. Конгресът обсъжда съдбовен въпрос. Работническа или дребнобуржоазна ще е младата партия. Крилото на Благоев отстоява революционния характер на организацията, а хората на Сакъзов са за съглашателство с капитала. Делегатите се разделят без да застанат зад единно решение на конгреса и така само седем години след учредяването си социалистическата партия именно в Ямбол прави първата крачка към блатото на вътрешнопартийните раздори, конфликти между ръководство и членска маса, отцепване, люспене, изключване на членове, гонения на „врага с партиен билет”, обвинения в предателство. Мога да продължа с изброяването на още действия и всякакви обвинения, отправяни от всеки срещу всеки, които и до днес съпътстват жизнеността на левицата, замаскирани недотам умело като плурализъм на мненията и демократично управление на партийната формация. Не единодействието в името на общата цел, а ескалирането на постоянни конфликти са очевидните белези на всяка една политическа формация, но при левицата в България заради нейната историческа роля, те са особено болезнени за цялото общество.

През 1903 г., пак в Ямбол, става най-сериозното разцепление, белязало трайно развитието на левицата в България през следващите десетилетия. БРСДП(т. с.) известната ни партия на Благоев-Дядото,твърдо отстоява революционния социализъм и се противопоставя на всяка ревизия на марксистката теория, която Янко Сакъзов и Евтим Дабев се опитват да наложат. Конфликтът между двете крила достига неподозирана ескалация именно тогава и става повод за една история, която преразказва Росен Тахов деветдесет години по-късно, като използва написаното от покойната ни съгражданка Илияна Илиева. Тази история не е просто забавна. Тя е поучителна.

Авторитети като Димитър Благоев-Дядото не са неподвластни на вродената тръпка на човечеството към окултното. В ключов момент бащата на социализма в България се обръща към медиум, за да чуе напътствия лично от духа на Фридрих Енгелс. В този случай става въпрос по-скоро за суеверие, отколкото за сериозен интерес към езотеричните теми, но въпреки всичко тази история също намира място в рубриката “Кристална топка” на в. “Труд” **.

Обложка на стъклена плака от края на ХІХ век

В дългата и драматична история на БСП и нейните предшественици е вярно, че има и случаи, когато лидерите й са търсели нестандартен изход от критични ситуации. Една такава история разказва и авторът, макар и да допуска грешки, вероятно предоверявайки се на източника си. Но да обвиняваш социалистите, и то Димитър Благоев, в суеверие си е направо плиткоумие. А основната грешка с датата подсказва некомпетентност.

 

Студийна камера от 1898 г., която работи със стъклени плаки

Случката не е от 1898 год. и по време на Петия конгрес, а от март 1903 г. Няма защо да цитирам исторически факти, а само един технически. През 1898 г. фотографите все още работят с плаки, които представляват тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна  емулсия  от соли на  среброто. В началото на 20 век тя постепенно излиза от употреба и е заместена от по-удобния и здрав фотографски филм. Ранните плаки са били покривани с влажен  колоиден компонент, който към края на 19 век е заместен със сух желатинов. Възпроизведеното върху тези плаки не е негатив и по това време не може да се размножава, както познатите ни снимки върху хартия. Стъклените плаки се използват само за студийни фотокамери. Фотоапаратите все още не са навлезли масово в ежедневието ни.

Последната снимка на Димитър Благоев и Янко Сакъзов заедно и преди разцеплението на БРСДП в Ямбол,1903 г Публикувана от в.”Дума” през 1993 г.

През 1991 г. в. „Дума” публикува една обща портретна снимка на Димитър Благоев и Янко Сакъзов с надпис „1903 г., Ямбол, Кой е фотографът?” И журналисти, жадни за сензации, се юрнаха да разпитват баща ми, чичо ми, че дори и самата мен, дали все пак Благовест Качулев не е направил снимката. Баща ми Величко Качулев беше този, който разказа как се появява тази снимка пред кореспондент на „Ройтерс” (първото му име беше Олег, но не си спомням фамилията). След неговата публикация четяхме историята във всякакви възможни варианти, някои от които направо абсурдни. Както и този, който се появява на страниците на в.”Труд” през 2020 г., а впоследствие доукрасена и размножена от агенция „ПИК”. Тук я разказвам такава, каквато я научих от баща ми.

Добре известен факт е, че в Ямбол през м. март 1903 г., Димитър Благоев и Янко Сакъзов се скарват жестоко за облика на основаната през 1891 г. на връх Бузлуджа партия. Имаше паметна плоча, поставена там, където днес е входът на ЦКБ. Демокрацията я отнесе нанякъде. Скандалът, започнал през 1894 г., не стихвал и предстоящото разцепление на партията било осезаемо. Тогава Васил Джинков предложил нестандартен подход за решаване на спора. На спиритически сеанс да попитат Фридрих Енгелс или Карл Маркс за посоката, която трябва да поеме младата партия. Надделяло неговото мнение да се свържат с духа на Фридрих Енгелс, защото се знаело, че в последните години от своя живот, той започнал да учи български език. Дори в подкрепа бил посочен фактът, че през 1893 г. социалистът Стоян Ноков му изпратил севлиевското социалдемократическо сп. „Социалдемократ”, а Енгелс му отговорил с лозунг на кирилица: „Да живее интернационалният социализъм”. За място на „срещата” определили дома на Васил Джинков, по-известен като „къщата на Зирвидис”. Стара турска сграда, чийто вход се е намирал там, където свършва оградата на ЦДГ „Слънце” зад сградата на Пощата. Снимка на къщата и на самия Джинков с други съратници, направена от Благовест Качулев върху стъклена плака се съхранява в Историческия музей в Ямбол. Не е сигурно дали тя е точно от тази „среща” с Енгелс, вероятно е по-ранна. Факт е обаче,че Васил Джинков помолил Благовест Качулев да заснеме спиритическия сеанс и дори му занесъл няколко фотографски плаки под претекст, че са скъпи и не иска да го натоварва финансово допълнително. Тази безпричинна готовност да се поемат разходи усъмнила дядо ми и той проявил плаките веднага щом Джинков си тръгнал. И на двете се появил образът на Фридрих Енгелс, а на другите три образите на Ботев, Левски и Раковски.

Благовест Качулев подменил плаките със свои и вечерта занесъл студийната си фотокамера в дома на Васил Джинков. Освен домакина там били Димитър Благоев, Янко Сакъзов, Ефтим Дабев, Никола Габровски, още трима участници в конгреса, които Благовест Качулев не познавал и един гост, когото Васил Джинков представил като „Велко Кръстев, мой приятел и социалдемократ, който ще призове Енгелс”. Но удобно пропуснал да спомене, че е и вентрилоквист***. И изобщо не е медиум, както пише Росен Тахов.

Угасили осветлението и на запалени свещи, Кръстев започнал спектакъла. Оказало се, че Енгелс все още не е забравил наученото и на чист български език започнал да дава насоки за бъдещето на БРСДП. Думите му се леели, присъстващите слушали с благоволение, а Благовест Качулев „документирал” присъствието на духа, както му казал Джинков. Не се знае дали духът на Фридрих Енгелс е успял всичко да си каже изчерпателно, нито Ботев, Левски и Раковски да си кажат мнението по проблемите на БРСДП, защото полицията се появила в най-неподходящия момент от сеанса. За властта било все едно социалисти или спиритисти се готвят да правят политически заговори. Спиритическият сеанс завършил с измъкване на социалистите през задния двор на къщата по посока на Каргона, където ги приютил един от членовете на ямболската дружинка, а дядо ми, след като прескочил оградата, се прибрал в къщи.

Партията на Димитър Благоев–Дядото именно тогава в Ямбол окончателно се разцепва на две. Димитър Благоев остава начело на т. нар. „тесни социалисти”, а на „широките”, известни още и като „общоделци”, съпредседатели са Ефтим Дабев и Янко Сакъзов. Зад официалната версия остава скрит за много дълги години един приятелски разговор между Благовест Качулев, Димитър Благоев и Янко Сакъзов, проведен на следващия ден във фотоателието му на ул.”Александър Стамболийски” – там, където днес е сградата на бившето държавно фото. Най-напред им показал плаките–тези, които му донесъл Васил Джинков, и тези, които той заснел по време на сеанса, на които нямало нищо. След това им обърнал внимание, че Велко Кръстев е известен в Ямболска околия вентрилоквист. И приключил с констатацията, че с измама идеология не се създава и единство в партия не се постигна. Дядо ми бил тогава само на 22 години и случката му била забавна. Но не мисля, че Благоев и Сакъзов са били на същото мнение като него. Те не повярвали,че са измамени. Не искали да приемат, че Васил Джинков съзнателно ги е подвел. Тогава Благовест Качулев им предложил сделка. Да направи поотделно снимка и на двамата. На Димитър Благоев в ателието, а на Янко Сакъзов в двора на къщата си. Като използва възможностите на фотографията, на следващия ден ще  им подари по една снимка, на която те ще бъдат заедно. Ако не успеят да докажат ,че снимката е монтаж, ще забравят за спиритическия сеанс и напътствията на Енгелс. Ако успеят, тяхно право ще бъде да вземат каквито искат решения и да се позовават, на който си искат дух от отвъдното. И дал дума, че никога, пред никого и по никакъв повод няма да спомене за спиритическия сеанс.

На следващия ден им подарява по една снимка, която е известна като „Последната снимка на Димитър Благоев и Янко Сакъзов заедно и преди разцеплението на БРСДП в Ямбол, 1903 г.” На нея Димитър Благоев е обърнат леко наляво и се подпира с дясната си ръка на чадър, а Янко Сакъзов е прав до него и главата му е леко обърната на дясно. По-ниско долу на снимката се вижда и част от парапета на каменното стълбище в старата ни къща. Погледите на двамата, отправени към обектива, се разминават леко. Има сянка само зад Янко Сакъзов, защото снимката е правена на двора в слънчев ден, а на Димитър Благоев в ателие. Зад гърба им няма обичайния по това време за фотоателиетата фон. Бекграундът е бял. Дали времето за фотомонтажа е било кратко или техническите възможности на дядо ми са причината вече никой не може да каже. Премонтирането на двете снимки в една трудно се забелязва и няма индикации, че дори и след повече от век някой е разбрал това. Може би, точно тази снимка окончателно е убедила Благоев и Сакъзов в измамата и сбирката в Ямбол е прекратена набързо, без повече скандали. Но разцеплението става факт. Васил Джинков се разсърдил на дядо ми, напуснал социалистическата партия и през м. юни с.  г. се включва в  конгреса  на  Одринския революционен окръг  в местността „Петрова нива”.

Друга история за БРСДП (т.с.), която се премълчава. Но го доказва друга снимка на дядо ми, съхранена в Историческия музей с надпис ”Македонски революционери правят шишанета”, където Васил Джинков и трима брадати, облечени в типичните македонски дрехи на входа на неговата къща държат бомби и гледат страховито в обектива.

Дядо ми удържал обещанието, дадено през онзи ден никога да не споменава случката със спиритическия сеанс. Снимката изчезва за години, докато проф.Нора Ананиева не открива копие от нея и не проявява любопитство за нейната историческа стойност, публикувайки я през 1991 г. във в.”Дума” най-напред, а след това през 2009 г. в сборника „БСП-вчера, днес, утре. Материали за политическо образование”, създаден от колектив под нейно ръководство. Но снимката не е онази, която са видели Благоев и Сакъзов най-напред, а много сериозно обработено и тонирано копие. Има и още един неин вариант, който може да бъде открит в нета и по-близък до оригинала с надпис „Благоев и Сакъзов в Ямбол 1894”. Текстът върху снимката е поставен след езиковата реформа от 1945 г. и изобщо не е ясно с какво събитие се свързва. Баща ми беше сигурен, че оригиналът на фотомонтажа е бил унищожен веднага и в присъствието на Благоев и Сакъзов от дядо, за да не възникнат след време спекулации.

Така завършва мистерията около привикването на Фридрих Енгелс да дава обяснения какво ще се случи с лявата идея в България, но не се слага край на споровете и опитите да се търси нестандартно решение на някои вътрешнопартийни проблеми. Езотеричният принос на видни български партийни функционери към диалектическия материализъм продължава да е част от този арсенал и е използван неведнъж и от идните поколения борци. През 1934  г., например, група комунисти правят единен фронт с мистичната секта „Ангелска тръба”, защото в един момент лидерите им „откриват”, не е ясно как, че изповядват сходна, не е ясно и в какво, идеология. Двете формации си стискат ръцете и изготвят програма за “единен фронт” срещу общия враг капитала. След преврата на 19 май сектата е разтурена и няма повече сигнали за възобновяването на нейната дейност. „Общоделците” също понасят значителни имиджови щети от сделката, въпреки че нямат нищо общо точно с този „единен фронт”. А случката се превръща в тайна, покрита с непрогледен мрак.

От 131 години социалистическата идея е политическа доминанта в Европа, а политическите формации, структурирани като лидерски партии. БРСДП (т. с.) в България, от самото си учредяване – също. И до днес Димитър Благоев е харизматичният лидер, почитан и от БСП, докато последващите го водещи фигури или са низвергнати, или изключени, или напуснали по собствено желание, или отдавна нямат нищо общо с партията, развенчани и дори забравени, силният лидер се оказва не толкова силен, битката за еднолична власт продължава, новото политическо разцепление приближава. За щастие, вече не се търсят езотерични решения за бъдещето на лявата идея. А какви са те?

Едно интервю на Тодор Токин, публикувано във в.”Труд” от 25.01.2022 г. под заглавие „ Дори Нинова да отиде в манастир, битката за власт в БСП ще продължи”, привлече вниманието ми. В него политологът доц. Валентин Вацев казва :0 Процесите в БСП са обективни, нещо от рода как се сменят годишните времена и как расте гората. Задачата на политолозите е да изяснят същината на природата и идеологията на новото ниновско мнозинство. Какво представлява то, накъде води, какво е разбирането му за социализъм, как разбират те понятието „ляво“. Да изяснят каква е не официалната, а реалната идеология на БСП формат 2022 година. Защото съм забелязал, че социалистите в БСП не се усещат като социалисти, а като нещо друго. В БСП още не са стигнали до отговора на големия въпрос „Какви леви сме ние, след което Тодор Токин пита :С други думи, да се върнем към дядо Благоевото „Що е социализъм и има ли той почва у нас“?, а отговорът на доц. Вацев е лаконичен: Разбира се. Това са вечни два въпроса.

*  По аналогия със Символът на вярата, който е съществена част от литургията в Света Христова Църква

** Тахов, Р. Благоев вика призрака на Енгелс в Ямбол, в. „Труд”, 20.02.2020 год.

*** От френски – ventriloque – ventre – корем. Лице, което умее да говори, като не мърда, или мърда леко устни и създава впечатление у наблюдател, че звукът идва от корема му. Често това са кукловоди, които имитират диалог между куклата и самия кукловод. Урсус, героят от романа “Човекът, който се смее” на Виктор Юго, е вентрилоквист.

About the Author :

4 Comments to “Ямболски истории: В ключов момент за бъдещето на партията, бащата на социализма в България се обръща към медиум, за да чуе напътствия лично от духа на Фридрих Енгелс”
  • ТУНДЖАНЕЦ
    January 30, 2022 - Reply

    Стига вече с тези социализъм и комунизъм. Омръзна ни от него отдавна. Това са черни страници от световната история. Голяма статия,за една неуспяла утопия.

  • Дядо Георги
    January 31, 2022 - Reply

    Хубава статия, история за Ямбол. История за живота на хората преди нас,дори и за Димитър Благоев. Случилото се е интересно , ще го разказвам на внучките си като факт на мисленето на Димитър Благоев и Янко Сакъзов. Благодаря на г-жа Качулева и за статията за близките и.

  • Ямболия
    February 1, 2022 - Reply

    Днес е 1 февруари 2022 година. На 1 февруари 1945 година т. н.,,Народен съд,, ,осъжда на смърт регенти,депутати,министри,генерали,общественици. Присъдите са изпълнени същия ден. Дни по-късно,в нашия ЯМБОЛ,с набързо скалъпен процес ,срещу Табахните,призори са избити най-успешния кмет на ЯМБОЛ, г-н Стоян Митев и повече от 200 души от елита на нашия град. Дядо ми е видял зялата тази касапница. БОГ да прости хилядите жертви на комунизма.

  • Диалектика
    February 12, 2022 - Reply

    Историята – хубава или лоша – трябва да се знае и помни, за да не се повтаря!

Leave a reply