Ямболски истории: Винаги първи, никога победени!

От 1903 г. до днес тази фраза неизменно предизвиква у всеки, който познава историята на 29-ти пехотен Ямболски полк, прилив на гордост в сърцето. И ни припомня, че ямболци са създали значима част от славната военна история на България.

Ямболци изпращат на фронта 29-ти Пехотен полк 1911 г.

29-ти пехотен Ямболски полк е формиран в нашия град през 1900 година в състав от четири пехотни и една погранична рота под името 5-ти пехотен резервен полк, съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и е преименуван в 29-ти пехотен Ямболски полк. Влиза в състава на 2 – ра бригада на Трета пехотна балканска дивизия. Първото си знаме получава през 1912 г., в началото на  Балканската война

Лебгвардейски полк начело с полк. Мархолев влиза в Одрин 13 март 1912 г.

Води боеве при с. Мураджилер, Чаталджанските позиции, с. Еникьой и с. Калфакьой и е сред първите, влезли в Одрин по време на Втората балканска (Междусъюзническа) война от 1913 г.

Одринската крепост след победата на българската армия

Тогава, след близо осем часов щурм  в Източния сектор на битката, заедно с още два полка извършва успешен пробив и всички турски укрепления са овладяни. На разсъмване влиза устремно в Одрин и около четири часа сутринта на 13 март (29 февруари стар стил) 1913 г. градът е превзет напълно.

 

 

 

 

 

 

Михо Стоянов

В този миг на победа, един кандидат-подофицер от състава на 29 пехотен Ямболски полк –  Михо Стоянов Георгиев от с. Добрич, Елховско, развява  българското знаме над джамията Султан Селим и се провиква „Винаги първи, никога победени!”. И в този един единствен случай българско знаме се вее над  турска джамия. Днес малко хора си дават сметка, че този акт, извършен от Михо Стоянов Георгиев, е с огромно политическо съдържание. Издигнато е българско знаме над покрива на една емблематична сграда и то придобива символно значение не  за българската  победа.

Димо Стоянов Михов е един средностатистически български войник, който носи в сърцето си обичта към родината и гордостта да бъде част от непобедимата Българска армия. Войната го заварва като младши подофицер в 11 рота от 3 дружина на 29-ти пехотен Ямболски полк и в първите редици на боевете, давайки личен пример на останалите войници. Три пъти  жертва живота си, за да  спаси полковото знаме. Михо Стоянов е герой не само от двете Балкански войни, но участва храбро в сраженията и по време на  Първата световна война. Награден е с четири ордена за храброст.

Пленяването на Мехмед Шукри паша

Пет часа по-късно в същия ден подофицер Иван Балахуров, също от 29-и пехотен Ямболски полк и носител на 3 ордена „За храброст”, заедно с войниците си  е този, който пръв достига  щаба на Мехмед Шукри паша във форта Хадърлък и го задържа до пристигането на полковник Гурко Мархолев, командир на лейбгвардейския конен ескадрон, и на  командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов, ръководител на обсадата и превземането на Одринската крепост. Плененият Мехмед Шукри паша предава сабята си с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”, на което

Генерал Никола Иванов

генерал лейтенант Никола Иванов с добро чувство за хумор отговоря: ”Извинявайте, не бяхме осведомени, че Одрин е непревзимаема крепост.” На снимката е запечатан моментът на пленяването на Мехмед Шукри паша на 13 март 1912 г. Вторият от ляво на дясно офицер е полковник Гурко Мархолев.

По време на Междусъюзническата война от 1913 г. 29-ти пехотен Ямболски полк воюва успешно и на позиции южно от гр. Кукуш, при Рупелското дефиле и Петрич.

Всички тези събития на Източния сектор от битката край Одрин са документирани от мобилизирания като военен фотограф на Трета Балканска дивизия ямболски фотограф Благовест Качулев. Негова е единствената снимка  на джамията Селимие с развяващото се знаме над нея след превземането на Одрин. Снимките от неговия архив за тази офанзива и се пазят в Историческия музей в Ямбол.

От 7 февруари 1903 г., когато полковник Аврам Аврамов поема командването  на полка, до 14 февруари 1944 г., когато подполковник Петър Лазаров приема заповедта за разформироването му, още  15 командири са записали имената си в неговата история.

Кръстю Златарев, генерал – лейтенант

Но най-забележителен от тях е полковник Кръстю Златарев. След успешно проведените военни операции в боевете край Лозенград, Чаталджа и при Одринската крепост, след като се прославя и с превземането на турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция и за проявената храброст при сраженията, полковник Златарев е награден с орден „За храброст“ III степен и на 1 януари 1916 година е произведен в чин генерал-майор. След войната преминава в запаса и на 25 юни 1919 година получава звание генерал-лейтенант. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

В боевете по време на Първата световна война командир на 23-ти Ямболски пехотен полк е полковник Лазар Лазаров, който извършва серия умело проведени тактически операции и в резултат на тях овладява град Враня, Дренова глава и връх Китце, височините Гранд и Калин Дея, Църни връх, Семенска Чука и Бузовик, с. Гниляне и Жеговица планина. През 1916 г. воюва при Пожарски рид и връх Голаш, при Гражден, връх Чолаш, Баховски рид. През 1918 г. води упорити боеве при Шейновец, при Доброполския участък, при връх Малък Козак.

Портал на 29-ти Ямболски пехотен полк 1933 г.

На 1 август 1919 г. полкът е разформирован, като от състава му се формират  3-та дружина на 24-ти пехотен Черноморски полк, но през 1928 г. е възстановен отново като бойна единица, в състава на 37-ма пехотна Пиринска и 12-та жандармерийска дружина. Получава новото си знаме на 3 октомври 1937 г. на маневрите при с. Паламарца.

Взема участие в заключителния етап на Втората световна война, в състава на 3-та пехотна Балканска дивизия. Участва в боевете за Сотин, Габрово, чифлика “Алшо”, Сапорца, Драва – Чехи, Драва – Соболч, Драва – Полконя, Харкан.

29-ти пехотен Ямболски полк е явление в българската военна история. Той няма нито една провалена операция, нито една загубена битка.

Атанас Ковачев

Любомир Бобевски

В неговата славна история има още един любопитен факт. Към края на Първата световна война във вестник „Камбана” за първи път е отпечатан „Марш на 29-ти Ямболски пехотен полк” по музика на капелмайстор Атанас Ковачев и текст на Любомир Бобевски.

 

 

 

 

 

Литография на Иван Празе

Текстът се появява и като част от литографията на Иван Празе, като илюстрована партитура и като една от пощенските картички, които са били продавани в полза на сираците от войната. Поставя се началото на една особено популярна сред  войници и офицери от българската армия по това време практика. Самият Любомир Бобевски пише текстове за няколко военни химна, които стават абсолютен хит в армията и са отпечатани на стотици хиляди картички за военна поща. Като например тази с текст за офанзивата към Букурещ, написан отново за 29-ти Ямболски пехотен полк.

 

Българска войнишка пощенска картичка Л. Бобевски

Изключително емоционалният  текст и завладяващата музика на „Марш на 29-ти Ямболски пехотен полк”, широко организираната благотворителна акция в полза на сираците от войната го правят бързо много популярен, а заглавието му е променено в „Марш на ямболци”. Под това наименование започва да се изпълнява по всякакви общоградски поводи не само от военния, но и от градския духов оркестър. Постепенно потъва в забрава споменът, че е бил създаден в прослава на един забележителен със своята храброст полк и Ямбол се превръща в първия български град със собствен марш.

И днес този марш все още ни вълнува и ни напомня, че в своята славна история Българската aрмия, част от която завинаги си остава забележителният 29-ти пехотен Ямболски полк, е пленила много чужди знамена, но никога не е предала във вражески ръце свое! И както преди век, все още  актуално за ямболци звучи неговият текст:

 

Оргиналната партитура на марша се съхранява в БАН, Институт по музика, архивна единица Н-М-444. Историята на кандидат подофицер Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, разказана от внучката му, се пази в  Държавен архив – Ямбол.

Годините отминават и все по-малко ямболци знаят за историята на легендарния 29-ти Ямболски пехотен полк и неговото участие в превземането на Одринската крепост, двете Балкански войни и Първата световна.  Още по-малко могат да си спомнят за героя от с. Добрич, Елховско Михо Георгиев Стоянов. Той си остава неизвестен, но един от многото, за които с гордост можем да кажем, че е българин.

Паметник на Михо Стоянов в с. Добрич

А намерите ли малко време, разходете се 40 км до с. Добрич, за да видите скромния паметник в центъра и склонете глава в минута мълчание пред подвига на човека, развял  българското знаме в Одрин на височина 52 метра и над един от символите на Османската империя–  Селимие, джамията с хилядата прозорци*.

 

Мемориала на Мехмед Шуки паша

И, ако имате желание, да попиете още малко от духа на ямболци, продължете през границата към Одрин и монумента на Мехмед Шукри паша там. Ще научите, че загубилият битката Мехмед Шукри паша е доблестен воин, но няма да чуете нито дума за победния марш на българската армия през 1912/13 год. След това продължете към Чанаккале на протока Дарданели.

Мемориал за битката на Галиполе

Ще попаднете пред импозантния мемориал на загиналите в „Операция Галиполе” през Първата световна война. Там рядко ще видите български туристи и не се говори на висок глас за подвига на българския войник. На онези, които се поинтересуват все пак какво се е случило им разказват за храбрите турски воини, които ден след ден отбранявали родната си земя от нашественици. Това са все места, които дори българските туроператорски фирми заобикалят. Сякаш се боят да признаят пред света величието, смелостта, доблестта на онези, които  носят в  души си свят завет, които по дълг се биха ден и нощ, за онези, които ни обещаха:

И винаги щом дойде час

да браним родний край, тогаз,

стихия бухва в наш’та гръд

и тежко, горко на врагът!

*Джамията Селимие построена в Одрин от Коджа мимар (архитект) Синан Ага и смятана за негов шедьовър е наричана „джамията с хилядата прозорци” заради архитектурния ефект, получаван в слънчев ден от стъклените панели на купола й. Според съвременни турски архитекти, броят на прозорците в нея е само 333.

About the Author :

1 Comment to “Ямболски истории: Винаги първи, никога победени!”
  • анонимен
    November 9, 2021 - Reply

    Надявам се ,поне от края на 21 век,войните да са минало. Не е това начина,за разрешаване на спорни неща от цивилизовани хора. Нима е гордост да се хвалиш,колко хора си убил? В бъдеще споровете между държавите ще се решават на кръглата маса,а не в кървава касапница.

Leave a reply