Ямболските истории на Мария Качулева: Защо Коледа е винаги на 25 декември, а Великден, когато ни каже патриархът?

 

Ямбол, 24.12.2022 г.

Най-краткият отговор на този въпрос е защото според обредния календар на Светата Христова Църква Коледа е неподвижен празник, а Великден подвижен.

Но едва ли от него ни става по-ясна ситуацията. Следователно, нека си изясним най-напред защо са наречени така празниците и кои какви са.

И така…

От определението неподвижни веднага става ясно, че това са празници, които винаги се отбелязват на една и съща дата, в един и същи месец. Светата Христова Църква е определила те да са 50 дни в една календарна година. Тяхното честване съвпада в календара и на двата нейни клона – Източния и Западния. Значително по-малко са т.нар. подвижни празници, които са само 28. И календарно дните, в които се честват, не съвпадат в календарите на двата клона на Църквата, защото тяхната дата за всяка календарната година се изчислява спрямо празника Пасха (в юдейската религия), който ние наричаме Възкресение Христово или Великден. Решението как да се изчислява датата на Светото Христово Възкресение, а оттам и датите на всички подвижни празници, е взето от Отците по време на Първия (Никейския) Вселенски събор в Никея (днешен Измит, град в Турция) през 325 г. Те наредили на целия източен клир, щото Възкресение Христово да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, за да не съвпада никога с юдейската Пасха. А то, както и всяко друго пълнолуние, е променливо и поради това празникът, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.

Разликата между датите, на които католици и православни отбелязват Великден, е поради това, че по отношение на този празник православните спазват това допълнителното изискване и в случай на такова съвпадение Светата Вселенска Православната Църква го отлага с един лунен месец, докато католиците и протестантите не се съобразяват с него. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм, както спрямо еврейската Пасха – с една седмица. Всъщност източният Великден никога не може да съвпадне с Пасха, но католическият може да съвпадне както с нея, така и с източния. От началото на ХХІ век до днес това се е случвало седем пъти. В 2001, 2004, 2007, 2010, 2011, 2014 и 2017. Предстои да с случи на 20 април 2025 г. и на 16 април 2028 г.

Формулата, по която се изчислява датата на Великден, валидна до 1 март 2100 г., принадлежи на Йохан Карл Фридрих Гаус (1777-1855) математик и физик със значителен принос в различни области като теория на числата, статистика, математически анализ, диференциална геометрия, геодезия, геофизика, електростатика, астрономия и оптика. Алгоритъмът е доста сложен, вземат се предвид няколко фактора и натрупаната за един век т. нар. астронномическа грешка. Напълно излишно е в този текст  да го обяснявам. За това си има астрономи, математици и Светия Синод. Тяхна грижа е да оповестят в коя година, на коя дата ще бъде големият християнски празник Възкресение Христово.

Но искам да се върна към разделението неподвижни и подвижни църковни празници и тяхното припокриване с българския фолклор в народните обичаи, за тяхната символика, знаково значение и смисъл. И най-напред смятам, че е важно да посоча, че Светата Христова Църква от мига на нейното създаване строи базовите си доктринални принципи съобразявайки се с езическите обичаи на коренното население, което се опитва да приобщи. В това отношение Светата Католическа Апостолическа Църква е далеч по-гъвкава в инструментариума, който използва за приобщаване на езичници, които покръства, в сравнение със Светата Вселенска Православна Църква. Но двата клона на християнството в това отношение са значително по-единодушни и оказват силно доктринално влияние върху новопоявилата се значително по-късно Ислямска религия. За разлика от тях, третият клон – Реформаторския на Мартин Лютер в Германия с неговите деноминации и Англиканската Църква са значително по-консервативни и много трудно възприемат местните празници и обичаи, приобщавайки ги към своята религиозна обредност.

За едно нещо обаче всички гореизброени Църкви възприемат единната класификация, като разделят празниците в зависимост от обекта на честване в три групи– Господски, Богородични и Светийски. За различните Църкви те са с различна доктринална тежест. В Източно Православната Църква Господските и Богородичните са общо 12 на брой и всички те са наречени Велики. Техен характерен белег е, че обичайно ги честваме в повече от един ден. Например Коледа и Възкресение Христово са съответно неподвижен и подвижен Господски празник и ги отбелязваме в по три дни. Няма да изброявам останалите 10. За тях всеки лесно може да се ориентира щом отвори календара издаван от Светия Синод. В него думата велики винаги е в червен цвят.

Далеч по-интересно е сравнението между религиозния и народния обреден календар, където в повечето случаи са запазени езическите обичаи характерни за празника и често смесваме двата вида ритуали, когато ги празнуваме. Ще посоча само няколко особено характерни в това отношение от всичките 78 на брой, които съществуват в календара.

 

Най-напред Господските  :

 

1. На Рождество Христово (25 Декември) съответства славянският празник Коляда с неговите характерни куди коледари.
2. 2. Обрезание Господне (1 Януари) е празник в Юдаизма, свързан с родовата им и религиозна принадлежност, но Източно Православната Църква пропуска тази подробност и неясно обяснява защо Иисус Христос е бил обрязан, акт който се практикува от Юдаизма и Исляма.
3. 3. Богоявление, наречено още Кръщение Господне (06.01.), съответства на прабългарския народен обичай Водици.
4. Сретение Господне (2 февруари) съответства на Петльовден, отново прабългарски езически обичай
5. Вход Господен в Йерусалим или Лазаровден, и на следващия – Цветница или Връбница, съответстват на българския народен обичай, наследен от славяните населявали нашите земи като Лазарица/Лазаруване.
6. Възкресение Господне Песах – юдейски национален празник, който Светата Христова Църква нарича Възкресение Христово.

 

Светийски празници с техните езически съответствия са например:

 

1. Св. Василий Велики (1 януари) равнозначно на Василовден; Сурва и начало на кукерските празници.
2. Богоявление (6 януари) или празникът на Св. Йоан Богослов – Йордановден, е равнозначен на мистичния прабългарски Водици.
3. Бабинден (8 януари) – също езически обичай.
4. Св. Трифон (1 февруари) Трифоновден или Трифон Зарезан в славянския езически календар е Ден на лозарите и виното.
5. Св. Тодор Тирон – Тодоровден се чества в първата събота от Великденския пост и е наследен от прабългарски езически обичай наричан Конски Великден или Тудорица.

 

А има и такива, в които Светата Христова Църква изцяло е приела езическите им съответствия, въпреки че за някои дори отслужва съответната литургия. Като например Св. Георги Победоносец (6 май) или  Гергьовден, Ден на овчаря, Еньовден или Иван Купала – е характерен за славянски фолклорни традиции ден на магически практики, Св. Св. ап. Петър и Павел (29 юни) е български народен обичай, Св. Димитър Солунски (26 октомври) характерен народен обичай, който определя началото на зимата и приключването на трудовата година в България, Св. Николай Мириклийски, наричан още Чудотворец (6 декември) или Никулден е Ден на рибарите, търговците и лихварите (банкерите), Св. Игнатий Богоносец (21 декември) или Игнажден определя деня на зимно слънцестоене. Във фолклора го наричат Полязовден, а стопаните на този ден се молят на Господ Бог първият влязъл в къщата им да е добър, честен и трудолюбив човек. По това съдят каква ще е годината.

Много по-често обаче хората свързват тези и подобните им празници не с религиозния ритуал, а с езическия обичай и традицията в неговото отбелязване. Например на 30 ноември, когато Светата Христова Църква отбелязва празника на Св. Апостол Андрей Първозвани, се яде варена царевица, защото според езическия обичай, в този ден светлата част на деня за първи път започва да нараства спрямо тъмната. Символично вареното зърно царевица е мярката за тази промяна. На Никулден се яде риба, въпреки че е пост, а на Тодоров ден или Конски Великден се организират кушии с коне, начин да се отдаде необходимата почит на конете – единственото превозно средство и жива сила за трудова дейност векове наред. В Ямбол ежегодно в първата събота от Великденския пост в кв. Каргона читалище Пробуда организира характерните за нашата етнографска област именно такива надбягвания, а на рибен курбан (шаран плакия) се събират свещениците, за да отбележат храмовия празник на Св. Николай Мириклийски – Чудотворец по Никулден.

 

Но празникът, и не само в Ямболска област, изпълнен с най-много мистика и езически ритуали, е 24 юни, когато Светата Христова Църква отбелязва Рождението на Св. Йоан Предтеча. Странното е, че никой не се сеща за светеца, но всички са обзети от мистиката на нощта преди тази дата, която наричаме Еньовден. Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса, но и черни магии. Сънищата, които сънуваме в тази нощ са пророчески, а от мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да тръгне към зимата, Слънцето се окъпвало в изворите и реките и превръщало водата в лековита. Вярвало се е, както и до днес, че на този ден е най-добре преди изгрев да се събират билките. Един пример за това как езическият празник надделява над религиозния, а Светата Христова Църква възприема неговата магичност без възражения. Еньовден е славянски езически празник, който се празнува не само в България, но и в Русия, Украйна и Беларус, където се нарича Иван Купала.

Тук ще отделя малко внимание на един любим на славяните празник от незапомнени времена, наречен Коляда. Неговото име не произхожда от името на Св. Николай Мириклийски, побългарено на Дядо Кольо, както често се тълкува. Само в България неговото наименование е различно и идва от обредните хлябове приготвяни по това време на годината и наричани колачи. Навсякъде в Европа, Австралия, Америка празникът се нарича Рождество Христово, а добрият старец, който раздава подаръци на послушните деца не е Дядо Коледа, а Свети Никола или негов езиков еквивалент – Санта Клаус, Сейнт Никола, Сейнт Микола, Дядо Мраз и други подобни наименования. Установявайки колко важен е този празник за хората, Светата Христова Църква го превръща в религиозния празник Рождество Христово, като запазва неговото символно значение и характерна обредност. Но с едно не успява да се пребори. Две хиляди години след раждането на Иисус Христос, ние все още го наричаме по стародавна традиция Коледа, и по този начин отдаваме своето предпочитание на езическия празник, вместо на църковния. На 25 декември много по-често поздравяваме с Честита Коледа, вместо с Честито Рождество Христово, както Светата Христова Църква би искала да изречем. И по-често чуваме отговора Благодаря, вместо И на тебе Светли Христови Празници. Същата грешка правим и на Великден, когато на поздрава Христос Воскресе, рядко отвръщаме с правилния отговор Во истина Воскресе. И изобщо не се досещаме за изискването на Светата Христова Църква в следващите 50 дни след Великден да продължим да поздравяваме и отговаряме по същия начин.

Рождество Христово и Възкресение Христово и до днес твърдо запазват езическите обичаи, свързани с тяхното отбелязване, а Светата Христова Църква, макар и да не ги поощрява открито, ги приема мълчаливо и с уважение. В интерес на историческата правда трябва да напомня и още нещо. Няма никакви доказателства, че Иисус Христос се е родил на 25 декември. Датата избрана от Светата Христова Църква се свързва с началото на езическите празници през втората половина на м. декември във възхвала на бог Сатурн и наричани Сатурналии. Същото се отнася и за Възкресение Христово, което символно се празнува в чест на пролетното равноденствие, когато всичко възкръсва за живот. Но няма доказателства, че и Иисус Христос е възкръснал по това време на годината. По-скоро Църквата е търсела определена алюзия в една асоциация, която ние, християните, приемаме за базова истина в религията. Но всъщност името на празника идва не от тази асоциация, а от наименованието на черквата Възкресение Христово, построена от майката на Св. Константин Велики – Св. Елена, в Йерусалим на Божи гроб – мястото, където според преданието бил разпнат, погребан и възкръснал Иисус Христос. И една много любопитна подробност. Още по времето на Първото българско царство българите първи и единствени измежду славянските народи имат свое храмово пространство, непосредствено до Божи гроб. Това е българският манастир Свети Симеон.

В Ямбол и областта двата празника са свързани и с ритуалния танц буенек. Седмица преди Възкресението той се изпълнява на Лазаровден само от млади момичета, които, заловени една зад друга, пристъпваки в такт с песните, които пеят за пролетта, обикалят от къща на къща за здраве и събират яйца. Наричат ги лазарки по името на Светийския празник Св. Лазар в деня, когато се извършва ритуала. Но обредът е чисто езически. Както и боядисването на червени яйца за Великден, възприет от Църквата.

Още един ритуален танц, също наричан буенек, се изпълнява и на 25 декември сутринта, но този път само от мъже, а формацията носи името куда. И тук нека отбележа, че ямболските коледари са уникални, единствените в България, които пеят и танцуват едновременно, наричайки за здраве. Коледарският буенек има стъпки, различни от буенека на лазарките. Докато младите момичета танцуват така, като че ли леко тътрят крака, то коледарската куда символизира мъжката сила, а стъпките на танца са съпроводени от силни удари на ботушите им в земята и звънтенето на шпорите закачени на тях. Ограничение във възрастта за лазарките има, но за коледарите няма. И за лазарките, и за коледарите участието в ритуала е въпрос на чест. В Ямбол участието в коледарския празник на куди е достигало през годините до 80 на брой.

Празниците в нашия календар все още имат тройно значение – религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото в повечето случаи Светата Христова Църква извършва специално ритуално богослужение и проповядва Божието слово на този ден. Общественото значение се основава на това, че в такива дни най-често си спомняме за нашия морален дълг, за задължението си да оказваме на ближния ни взаимопомощ и са дни за милосърдие. Антропологичното им значение е свързано с това, че празникът дава възможността за физическа почивка , а може би понякога и за духовен размисъл.

От незапомнени времена човек отрежда особено място в живота си за празниците. Самото им наименование подсказва и тяхната същност. Това са дни празни от обичайните трудови дейности. Дни, освободени от необходимостта да се работи, дни за почивка и веселба. В това отношение към езическите ни традиции и религиозната ни обредност се добавя и светското разбиране на държавата за тяхната необходимост.