Ямболските истории на Мария Качулева: Когато цяла Тракия пееше и танцуваше

 

Ямбол, 02.12.2022 г.

Когато броят на професионалните фолклорни ансамбли в България приближаваше цифрата 20…

Когато нямаше населено място, дори завод и квартал в България без аматьорски фолклорен състав…

Когато Българската държава полагаше усилия да съхранява българския фолклор и нашия дух…

Когато бяхме повече българи и по-малко евроатлантици, в сърцето на втората по големина от общо седемте етнографски области на България, група аматьори положиха основите на още една музикална формация в Ямбол,

ТРАКИЙСКИЯ АНСАМБЪЛ ЗА НАРОДНИ ПЕСНИ И ТАНЦИ

Създател на ансамбъла е музикалният педагог и цигулар Атанас Паленков (1907-1975) и той е вторият създаден в страната след Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

През 1954 г. Димитър Чаушев (1903-1994), председател на ИК на бивш Градски общински народен съвет (ГОНС) Ямбол, разпорежда на Венета Дачева, тогава референт за музея и картинната галерия в града да изготви обосновка за създаването на фолклорен ансамбъл. Още през същата година формацията става факт. Нейната основна задача е съхраняването на автентичния фолклор, характерен за тогавашната Ямболска околия. Назначеният за ръководител Атанас Паленков превръща много бързо музикалната формация в популярен и обичан от ямболци участник в масови градски мероприятия и с регулярна концертна дейност. В нейния репертоар са включени традиционни за Ямболския край народни песни, инструментални – групови и солови изпълнения, типични тракийски народни танци. За хореограф е поканен Павел Терзиев, а за диригент на оркестъра Георги Нойков. Певицата Елена Граматикова е първата солистка, назначена във формацията, а кавалджията Георги Иванов – първият инструменталист.

18 години маестро Атанас Паленков работи интензивно и целенасочено по изграждане структурата на ансамбъла. Неговата най-важна цел е да достигне онова ниво на ансамбъла, което ще позволи да го превърне в професионален. И през 1972 г. той най-после успява. Ансамбълът придобива такъв статут. Новоизбраният в същата година председател на ИК на бивш Градски общински народен съвет (ГОНС) – Ямбол Тодор Шкодров разпорежда да бъде преустроено бившето кино на братя Качулеви „Модерен театър”, което по това време е прекръстено на „Култура”, в постоянна репетиционна на Ансамбъла и тя се използва до 1977 г. От тогава до днес сградата на читалище „Зора” приютява състава. Атанас Паленков е пенсиониран и на негово място е назначен Стоян Гагов (1932-1988), който започва да формира новия творчески облик на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци – Ямбол.

Стоян Гагов е професионален хоров диригент, придобил знания и опит в Консерваторията в София и носител на доста по-съвременната представа за сценичната реализация на фолклорните състави. Затова коренно променя репертоарната политика на състава, като включва произведения от всички етнографски области на страната, без да измества акцента върху характерното тракийско музициране, аранжира автентични фолклорни творби за хор и оркестър, привлича професионални хореографи, музикални педагози и композитори в ежедневната репетиционна дейност и включва състава в ежегодните Прегледи за професионални фолклорни ансамбли и форума Нова българска музика. Успешно преминават концертните турнета на състава в Полша, Франция, Германия, Русия, Монголия, Сирия. Цели 16 години, до смъртта му, не стихва неговият неуморен труд в името на бъдещето на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци в Ямбол, който тогава достига 96 човека личен състав.

След смъртта на Маестро Стоян Гагов през 1988 г., ръководството на Ансамбъла поема диригентът на оркестъра Георги Нойков, също с висше музикално образование и дълъг опит в работата с фолклорни състави, доайен днес на Ансамбъла.

Демократичните промени през 1989 г. донасят сериозни финансови, организационни и творчески сътресения за състава. Временната Общинска администрация в Ямбол решава да съкрати Ансамбъла, като се мотивира с липса на средства и аргумента, че в града има достатъчно самодейни състави, които могат да поемат неговите задължения. Мотив сам по себе си абсурден. И в това безвремие за личния състав на Ансамбъла решение за неговото запазване взема първият кмет на Община Тунджа – гр. Ямбол Костадин Георгиев (1938-2011). За щастие и следващите двама кмета на Общината, Руси Цветков и Георги Георгиев, продължават със същото внимание и разбиране да поддържат неугастващ пламъка на Ансамбъла.

От 1993 г. издръжката на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци се поема от община Тунджа – гр. Ямбол и той е преименован в Ансамбъл за народни песни и танци “Тунджа”. След оттеглянето през 1991 г.  на Георги Нойков от поста главен художествен ръководител, по за година – две се сменят още пет човека: Васил Шейтанов, Тончо Тончев, Кирил Тодоров, Илиана Илиева и Панайот Атанасов. Съставът на Ансамбъла е силно редуциран, финансирането намалено, а главният хореограф Петър Димитров, назначен през 1986 г., е уволнен. Но добре известната на всички негова предприемчивост и мениджърски усет го провокират да създаде с част от освободените си колеги Фолк група „Ритъм”, която за кратко време става популярна и по-често канена за участия, а Ансамбъл „Тунджа” губи позиции. Често сменящите се художествени ръководители, въпреки професионалната им подготовка и лични качества, не успяват да овладеят процеса на разпад. И това е обяснимо. Всички те са отлични професионалисти, но тясно ориентирани и специализирани. Те не мислят като мениджъри.

Този проблем е забелязан от кмета Руси Цветков и през 2000 год. отново връща в Ансамбъла Петър Димитров като директор и главен художествен ръководител. В едно свое интервю по повод 60 годишнината на състава новоназначеният директор казва по този повод:

За съжаление съставът ни не е многоброен, но като качество е едно от хубавите неща, създадени в България. Ние сме убедени, че ако успеем да запазим културното наследство, ще запазим и родината си.

И отново, този път при едно завръщане от Болград, Петър Димитров ни напомня какво означава за всяко българско сърце, без значение дали в страната или отвъд нейните граници, фолклорът:

Може и да звучи леко пресилено, но наистина там хората се раждат с мисълта за България, живеят с мисълта за България и голяма част от тях умират, без да видят България. Гледат я само на картинка, но те са българи! Те са закърмени с фолклора, защото реално фолклорът държи непрекъсната връзката им с България.

С назначаването на Петър Димитров на длъжността Директор на Фолклорен ансамбъл „Тунджа” репертоарът му получава за трети път по-различен, по-модерен и съвременен облик, успехите му стават значителни, а турнетата в Франция, Русия, Украйна, Беларус, Гърция, Турция, Румъния, Йордания, Израел, Белгия и Сърбия ще се запомнят от участниците с пълните зали и аплаузите.

Наследяваме традициите на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци, който е създаден през 1954 г. към община Ямбол. Вече почти две десетилетия ансамбълът е част от община Тунджа, която изцяло го субсидира. – това е неговото кредо. Запазването на традицията е важно, защото точно тя е спойката за един народ, тя го превръща в нация и пази паметта ни и чувството ни за държавност. С годините репертоарът на състава става все по-разнообразен, въпреки че характерните тракийски напеви и танци са водещите в неговите изяви, а музиката на Шоплука, Добруджа, Северна България и Пиринска Македония допълнително осигуряват на зрителите едно невероятно и разтърстващо преживяване при всяка среща с него.

А издадената през 1979 г. от „Балкантон” дългосвиреща плоча „Под слънцето на Тракия” със записи на Тракийския ансамбъл за народни песни и танци, както и двата компактдиска – „Гласовете на Тунджа” и „Напеви край Тунджа” от 2012 год. на Фолклорен ансамбъл „ Тунджа” ще запазят спомена от прекрасната народна музика дори и след нас за дълги години.   

 

33 години след 10 ноември 1989 г. ,вследствие дълбоките функционални, организационни и финансови промени в сектора „култура”, картината е доста тъжна. Съхраняването на традиционния български фолклор не е приоритет за държавата. Както казва Петър Димитров в едно свое интервю:

За съжаление, фолклорът е изместен от псевдофолклор, от плакатност, от фойерверки и визуални ефекти. Навремето, когато учех в Академията, моят проф. Кирил Дженев, светла му памет, винаги повтаряше: „Не издигайте плакати на сцената! Не правете митинги! На сцената правете само фолклор!“. Ние сме длъжни да пазим фолклора, ние не го създаваме. Ние го издирваме, съхраняваме и пресъздаваме на сцената.

Това е една от темите, обсъждана от ръководителите на професионални фолклорни ансамбли на срещата в Пазарджик на 18 и 19 ноември т. г. Съвсем не по-маловажен е проблемът с „обезкървяването” на тези състави, за които Петър Димитров казва, че:

Честно казано успяваме само с ентусиазъм. С нищо повече! Ненапразно много пъти повтарях и ще продължа да повтарям – ние се обезкървяваме. Заплатите са минимални, а един артист на минимална заплата не мисли много за работата в ансамбъла, а как да си изхрани семейството. От състава 95 процента работят на по две – три места, а ансамбълът остава на заден план.

Другата също много важна тема за Петър Димитров и неговите колеги са закъснелите с 20 години промени в Кодекса на труда, които засягат танцовите звена в структурата на един ансамбъл.

Всеки артист, независимо дали танцьор или актьор в драматичен театър, имаше стимул с временните договори. Даваше всичко от себе си, искаше да работи, защото идва момент, в който договорът свършва и си заминава, идва друг човек на негово място. Сега по Кодекса човек в нашия бранш се пенсионира след 25 години трудов стаж. Когато обаче си почнал на двадесет и няколко, стават 50 години. Тази възраст за певици и музиканти на сцената може, но за танцьори просто е убийствено много.

И бих допълнила, че не толкова финансирането, колкото законовите неуредици, ще бъде основаната причина за закриване един по един на добри професионални ансамбли, като тези в Кюстендил, Габрово и Варна, които вече са само спомен за България. На срещата в Пазарджик е изнесена и още една тъжна статистика. От завършилите в специализираните музикални училища по фолклор през 2021/22 г. в Широка лъка, Плевен и Котел почти никой не е постъпил във фолклорен ансамбъл. Какъв път са поели не е трудно да се досетим. Гастарбайтерите в Европа са увеличили своя брой с техните випуски.

Бих искала да завърша картината на разсипаната за 33 години фолклорна общност в България  с една статистика. Не зная доколко е вярна, но е показателна и звучи доста притеснително, ако е точна.

Според съобщение в печата, от 11 до 13 ноември т. г. в София, по инициатива на поредното НПО, което се нарича Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина (АБФСЧ), е било поставено началото на ежегодна среща – семинар за ръководители на фолклорни формации на българите зад граница.Участвали са 20 сдружения от 15 европейски страни, като 4 от тях имат и хорови формации. Изнесена по неофициални данни е била информацията, че броят на групите, които съществуват към 2022 г. и участват активно в културните събития на местните общности само в Европа са около 100. Още толкова има в САЩ и Латинска Америка.

Ако са истина изнесените факти на тази среща и особено броят на съществуващите състави зад граница, това означава, че броят на участниците там трябва да се приеме, че е между 6 и 10 хил. човека. Доста впечатляваща цифра и проста аритметична сметка колко хиляди човека най-малко са напуснали България, но сърцето им не дава да забравят българския фолклор. Една много тънка нишка, която все още ги свързва с Родината.

Въпреки трудностите и пряко сили, с много напрежение Фолклорен ансамбъл „Тунджа” и днес продължава да работи с подкрепата на кмета Георги Георгиев и да радва сърцата на българите. Доказателство са не само успешните концертни изяви, но и много дългият списък от престижни национални и чуждестранни награди за принос в развитието и популяризирането на българската култура.

 

Златен век – печат на Симеон Велики и Грамота от Министъра на културата – за принос в развитието и популяризирането на българската култура, Кристално огърлие от Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос в развитието на българската музикална и танцова култура, Златна книга – почетно отличие на Съвета на европейската научна и културна общност за налагане на съвременни модели в културата и утвърждаване на националното достойнство и авторитет, Кристална лира на Съюз на българските музикални и танцови дейци, Министерство на културата и Радио “Класик ФМ”, Сребърен медал от Международния фестивал на културата и изкуството в Буюкчекмедже, Истанбул, Турция, Златен мост, Фестивал на културата и изкуствата в Буюкчекмедже – Истанбул, Турция – 2007, ,Първа награда в Категория „Дизайн и изкуство“ в Конкурс на „БГ сайт” за най-добър дизайн на електронна страница, Почетен знак от 14-ти международен фестивал за фолклорна музика и танци в Анор, Франция. Златна Корона от 25-ти международен фолклорен фестивал в Реймс, Франция, Почетен знак на Международен фолклорен танцов фестивал в Бурса, Турция,”Сребърен делфин” от Българската селекция на Международния фестивал “Светът в музика” – Фивицано, Италия, Златен герб на Община Ямбол,Юбилеен медал Народно събрание на Република България за 50 годишнината на Ансамбъла, Златен герб на Община Тунджа – гр. Ямбол, Златна Лира от Съюз на българските музикални и танцови дейци за 50-годишния юбилей на Ансамбъла, Специална Награда на Международен фолклорен фестивал Маатаф – Израел, Почетен знак на Община Йерусалим,Израел, Златна огърлица и първо място от Международния фолклорен танцов фестивал в Дижон, Франция, Медал на честта връчен от кмета на град Монбар, Бургундия, Франция, за изключителни заслуги на състава, Сребърна Лира на Съюз на българските музикални и танцови дейци.

Заради тях професор Кирил Дженев ще възкликне изумен: Ансамбъл “Тунджа” зарази публиката с изпълнението си. Изумен съм от този състав, от тази малка бройка изпълнители, които създадоха тази атмосфера и настроение. Ансамбълът има своя собствена визия. Те са образи, те останаха в съзнанието ми, те са личности. Малко са съставите, които могат да се похвалят с това.

Можем да сме сигурни, че и до днес за състава на Фолклорен ансамбъл „Тунджа” българската народна песен и танц са извор на вдъхновение, обич и начин на живот. Както Маестро Стоян Гагов обичаше да ни казва:

Моето сърце ще спре, но сърцето на Ансамбъла не трябва да спира!

 

От 22 години заслуга за изпълнението на този негов завет има Директорът и Главен художествен ръководител  на Фолклорен Ансамбъл „Тунджа” Петър Димитров.