Ямболските истории на Мария Качулева: За държавните регалии и техните символи днес. Начин на употреба

Ямбол, 21.11.2022 г.

Мария Качулева

Регалия (от латински език regalis — царски) са изключителните права на върховния владетел монарха, а в парламентарните републики на народа-суверен, упражнявани чрез държавните изпълнителни и репресивни органи. Юристите разграничават regalia majora – всички права, произтичащи от същността на държавата и regalia minora – права от частноправен характер, които са изключени от обхвата за придобиване от частни лица.

Като символи на регалиите в монархиите и до днес са обичайните корона, скиптър и меч, като само в някои случаи мечът е заменен с жезъл. Те олицетворяват древните представи за Триединството, специфичен израз на парадигмата раждане – живот – смърт. Първата царска корона, меч и скиптър за България получава хан Тервел от Византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет. По време на Второто българско царство, в 1204 г. цар Калоян получава златна кралска корона от папа Инокентий III, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Според историка Тамаш Еньо Секереш през 1605 г. Ищван Бочкай, владетел на Княжество Трансилвания (Източна Унгария), получава от турския султан Ахмед I именно короната на цар Иван Шишман. Тя в Унгария и до днес е известна като Бочкай корона,но се съхранява в съкровищницата на Виена, все още като гаранция, че няма да бъде съсипана Австро-Унгарската империя от войнствените унгарци. През 2007 г. общината на окръг Хайду-Бихар с административен център град Дебрецен (на унгарски Hajdú-Bihar) неуспешно инициира репатриране на короната, като се позовава на отпадналото задължение на страната да бъде част от несъществуваща  държава.

Монета от времето на цар Йоан-Асен ІІ, на която е изобразен с корона, скиптър и жезъл

Короната на Ищван Бочкай, за която се предполага, че е короната на царете от Второто българско царство

Манифестът за Цар Борис ІІІ

Скиптърът за Цар Борис ІІІ

 

Царете на Третата българска държава нямат символи за своите регалии. През 1908 г. Фердинанд е обявен за български цар с короната на Търновския Митрополит в черквата Св. 40 мъченици на старопрестолния град. Борис ІІІ става цар в условията на парламентарен мажоритаризъм с Манифест и получава само скиптър.

През 1947 г., когато България променя своето държавно устройство, е приета нова Конституция на Народна република България, или още известна като Димитровска. Тя е заменена през 1971 г. от Живковската. 7 ВНС на 13 юли 1991 год. приема поредната нова Конституция, която изоставя наименованието народна. Тя е действащата днес. В нея се посочват и новите символи на държавните регалии на Република България. Това са гербът, знамето и химнът. Гербът е променен драстично, а по-незабележимо текстът на химна. С чл. 166 от Конституцията се фиксират точно вид, размери и цветове на българския национален трибагреник. А чл. 167 гласи: Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

Знамето, химнът и онова, което заедно крещим по площадите в защита на една кауза, ни правят сплотена нация. Но, в стремежа си да докажем пред света кой е по-по-най родолюбец, често допускаме смехотворни или направо смущаващи грешки, които подсказват абсолютната ни глупост и незнание. И докато гербът все още не е обект за лично ползване неправомерно, а фалшиво изпят химн никому не вреди, освен да измъчва слуха на околните, то българското национално знаме и неговата употреба са обект на странни лични приумици. Знамето ни не е просто парче плат, което да служи за украса и има значение само ако се сложи правилно и на място определено от Закон за държавния печат и националното знаме на Република България в сила от 25.05.1998 г. В глава втора, чл. 15, ал. 2 там е записано: Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу.

Винаги е имало, а и днес има много поводи да поставим българския трибагреник на балконите, по прозорците и чрез този акт да покажем отношение към българските празниици. Но не и когато картинката изглежда така:

Ямбол, ж.к. „Златен рог”, 3 март 2021 г.

Ямбол, ж.к. „Бенковски”, 4 март 2022 г.

Нелепо е българското знаме да бъде част от прането на някоя домакиня и защипано на простора по този начин. Един национален символ, който изразява суверенитета и независимостта на българската държава, който никога не е бил пленяван в битка и не е ставал трофей на чужда държава, е повод за национална гордост и не трябва да виси публично като прани гащи на тел. Но в последните 30 години все по-често се вижда как българското знаме се поставя грешно, завъртяно на обратно (снимките по-горе). А корекциите не винаги са възможни. Как да позвъниш на нечия врата и да кажеш на собствениците на дома, че кривоосъзнатият им патриотизъм поругава един от най-светите държавни символи?!

За голямо мое съжаление негативната тенденция в този аспект не се променя в посока изчистване на грешки при прилагане на нормативните актове, свързани с националните символи, дори и когато са действия на длъжностни лица и особено в общинските структури.

Гербът и знамето са два равнопоставени държавни символа и никога не се поставят един върху друг. Това е общовалиден за цял свят принцип. В двете предходни Конституции той е бил нарушен и тогава българският национален флаг е имал герб извезан най-в ляво на бялото поле. Но дори и след промяната на Конституцията през 1991 год., все още има производствени звена, които продължават да предлагат на пазара недопустима модификация на българския национален флаг, допълнително „разкрасен” с новия ни герб.

Знаме, изработено в нарушение на закона

Знаме, изработено според стандарта до 1991 г.

До 2003 година се е смятало, че най-старият български герб датира от 14 век. Негово изображение е било открито в пътепис на анонимен марокански пътешественик. През същата година Българското хералдическо и вексилоложко общество (БХВО)* прави първия пробив, като публикува информация, че най-старият български герб според Лойд Маршал датира от около 1295 г. Писмени източници са открити в Националната библиотека на Великобритания. През 2004 година БХВО разпространява своето ново откритие. Този път е открит гербът на императора на България  в Гелдренския гербовник.

Българският герб според Лойд Маршал от 1295 г.

1483 г. Герб на императора на България според Конрад фон Грюненберг

 

Гербове на последните български владетели Константин II Асен

 

 

Що се отнася до националните знамена, има две изключения от принципите, установени от вексилолозите:

– когато знамето е персонален флаг на владетеля или на държавния глава, членовете на владетелското семейство, висши държавни служители и военачалници.

– когато знамето е армейско или вид военното знаме, използвано от суверенни държави за техните сухопътни армии. А впоследствие и в мореплаването, и във въздухоплаването.

Някои държави, например САЩ и Швейцария, нямат военни знамена и използват своите национални флагове при необходимост. Други държави, като България, Великобритания, Русия имат уникални военни знамена, с различен от този на националното знаме дизайн. Такива знамена лесно се идентифицират като военни флагове. Наричат се щандарти и са заимствана идея за отличителен знак от Свещената Римска империя. За тях важат абсолютно същите принципи за ситуиране вертикално и хоризонтално, както и описаните в Конституцията и Закона за държавния герб герб и националното знаме на Република България.

Знамето на град Ямбол е типичен пример за локален щандарт.

Друг вид недопустимо, но често срещано нарушение на Конституцията на Република България и Закона за държавния печат и националното знаме, са местата където може да бъде поставяно .Те са описани съвсем прецизно в чл. 16 на Закона. Няма да ги изброявам. Който се интересува, ще прочете текста. Всяко поставяне на националния флаг извън изброените локации е вече нарушение.

В последните години стана модерно да се ползва националното ни знаме в странни размери, които изобщо не отговарят на стандартизираните в Приложение № 2 на Закона, като част от екстериорната украса на пътища и улици. Окачвано висящо, обърнато наопаки и дори прокъсано или избеляло, то се вее на странни места измежду пътни знаци, указателни табели къде се намира Кауфланд или след колко километра ще достигнем Технополис, под и над светещи звездички, елхички и снежинки. Въпреки че монтажът на националния ни флаг по улици и магистрали изобщо не е упоменат в чл.16, ще приема за валиден и в този случай известния юридически принцип, че щом нещо не е изрично забранено, то е разрешено. Но определено не смятам, че на българския национален флаг мястото му е на някое кръгово  сред птички, тревички и цветенца.

През 2021 г. бе оповестена от Община Ямбол идеята да бъде поставен пилон с националното знаме на хълма „Боровец”. Беше посочено, че за целта са необходими 65 хил. лв. Но липсваха изчерпателни мотиви и информация за реализацията. Основно се наблягаше на това, че така „националният трибагреник ще се вижда отвсякъде на километри, включително и от магистралния път, който минава в близост до града”. Предвиден е и пилон с височина 55 метра. Впоследствие сумата по проекта набъбва до страховитите 215 хил. лв. Но и тогава, както и сега, никой не се интересува дали има анализ с прогнозни сметки на колко хиляди лева ще възлиза годишната поддръжка на обекта в този доста мегаломански проект? И от къде ще бъдат покривани? Или няма да има пари във времето за издръжката и пилонът със знамето на „Боровец” в крайна сметка ще го сполети съдбата на паметника на Бакаджика. И тогава, а и днес, все си мисля, че ние българите трябва да носим националното ни знаме в сърцата си, а не да го гледаме „от километри”. Ако е заради мигрантите…? Определено то тях не ги интересува! Те и без това само преминават транзит през територията на България на път за Западна Европа. А дали целта не е ориентир за военна инвазия от юг или от изток? Тогава би имало смисъл. Нашествениците няма да се объркват къде са попаднали.

Шегата настрана! Признавам, че идеята звучи изключително патриотично, но щом се замислим поне малко изпъква на преден план ярко изразена популистка цел. Напомня ми за една друга история. По времето на кръстоносните походи Светата Христова Католическа Апостолическа Църква задължава коренното население, което с огън и меч е било приобщавано към „правата вяра”, да издига на новозаети от нейните кръстоносци и мисионери територии огромни християнски кръстове, които на места са надвишавали и тогава 50 метра. Всеки, който минавал покрай тях, трябвало да сваля шапка и да се кръсти. Е, питам: дали и ние ще трябва да сваляме шапка, минавайки покрай комплекс „Боровец” или кръговото по пътя за Елхово? Но както е казал мъдрият български народ прекален светец и Богу не е драг. Аз лично няма да свалям шапка, защото не нося и няма да се кръстя, защото не искам.

Националните символи трябва да се използват с уважение, но разумно, не самоцелно и в никакъв случай не като екстериорна украса. Такова изглежда решението на проектанта, поставил каменната стела и пилон за българския трибагреник на входа на алеята, която ни отвежда до спортната зала в парка. Позволявам си да предложа на Общинска администрация и Общински съвет Ямбол pro bono една идея, която ще превърне този кът от самоцелно решение във функционален. Ямбол се гордее с плеяда местни жители, които са дали много на града, на България и дори на света. Между тях има дори и кметове. Те заслужават да бъдат известни на поколенията, уважавани и запомнени. Изписването на техните имена на празната каменна стела ще придаде друг характер на мястото и то може да бъде използвано при определени национални или местни ритуали. Например на 1 ноември – Деня на будителите, на деня на Ямбол, при връчване на награди за спортни постижения и още много други събития. Би могло да се добави и втори пилон със знамето на Ямбол. Тогава националното знаме на България няма да виси на пилона тъжно и самотно и кой знае защо точно там.

Ямбол, кръговото на изхода за Елхово

Ямбол, парка, 2022 г.

 

Начинът, по който се ситуира вертикално знамето, също е често нарушение, допускано от незнание. Текстът в Закона е категоричен: При поставяне на националното знаме във вертикално положение на носещо тяло, цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето и по посока на движение. Важно е да се знае кое наричаме обърнато знаме и какво означава това не само у нас, а и в целия свят.

Разгледайте внимателно снимките по-долу на ул. „Д. Благоев”, Ямбол. Тя е с две платна, разделени от ивица зелена площ, в която са поставените стълбове за осветителни тела, допълнително доукрасени със знамето на Ямбол, националния флаг и разни указателни табели. Двулентовата улица е особено неудобна за поставяне на знамена по този начин. И докато това на града е поставено правилно, то до него националният ни трибагреник е обърнат. Веднага се вижда, че не бялата ивица, а червената е поставена в ляво. А за онези, които биха решили ,че издребнявам, отново ще цитирам текста изписан в закона – цветовете се подреждат от ляво на дясно – бяло, зелено, червено, гледано срещу знамето и по посока на движение. Общинска администрация Ямбол не се е съобразила с това, за мен необяснимо защо и е нарушила, съзнателно или поради незнание, основополагащ конституционно за националния ни флаг текст. В повечето от случаите по улиците и пътищата на България вертикалният вариант на националния ни флаг се монтира погрешно. Но това изобщо не означава, че и в Ямбол трябва да повтаряме чужди грешки. Решението на проблема в този случай е много елементарно. Знамената се премонтират хоризонтално.

Ямбол, ул. “Д. Благоев”

Ямбол, ул. “Д. Благоев”

Какво означава според вексилолозите обръщането на националния флаг, на която и да е държава.

Традиционно значението на обърнатото знаме винаги е код, който съобщава за нещо нередно. Така например в някои страни, се приема, че този, който го е поставил по този начин, е в сериозна опасност, било то за живота му, за имуществото му или преживява някакви катастрофични дни на страдание. Обикновено се възприема като сигнал за ужасно бедствие. В средните векове при пандемични вълни така са отбелязвали карантинираните градове в Европа. Обърнатият флаг е най-често символ на обявена война или на военно положение. И когато се замисля за България, прифронтова държава в една безумна война, смятам, че именно поради тази причина е важно да се спазват добре регламентираните правила за поставяне на националния символ на страната ни по правилния начин.

Нямах намерение да давам публичност на тези мои тъжни мисли за българските символи и се опитах на някои длъжностни лица в Общинска администрация по приятелски да обърна внимание за този проблем. Не бих споменала имена, защото не изпитвам желание да ги посоча с пръст и те да бъдат наказани за допуснатата грешка. Но смятам безхаберието и незнанието на овластени длъжностни лица сами по себе си за престъпления спрямо нас, гражданите. По улица „Д. Благоев” минават ежедневно чиновници от общинска администрация и общински съветници, на които този факт не прави никакво впечатление. И причината може да бъде само една. Не, не ги винете, че не са прочели нито Конституцията, нито Закона за държавния герб и националния флаг на Република България, нито текстовете в Държавен протокол.

Те предпочитат внимателния прочит на ведомостите за заплати и хонорари. А за другото нямат време.

 

* организация с нестопанска цел, която се занимава с издирването и развитието на българската хералдика и вексилология. Хералдиката е наука за гербовете и датира от XI – XII век. Вексилологията е наука  за знамена, щандарти, вимпели и флаговете – държавни, военни, общински, фирмени, спортни и други. Появява се официално в началото на 60-те години на XX век. Vexillum се нарича военното знаме, използвано от римските легиони.

About the Author :