Ямболските истории на Мария Качулева: България на три морета

Ямбол, 28.10.2022 г.Инициативата Три морета е политически проект на 12 европейски държави-членки на ЕС, на ниво държавeн глава, лансиран през 2016 г. В него участват Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения ,Унгария, Хърватска и Чешката република. Отскоро към тях се присъедини и Украйна. Стартира през 2015 г., по предложение на полския президент Анджей Дуда и хърватския президент Колинда Грабар-Китарович. Предполага сътрудничество на страните от региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море и свързаност по линията Север–Юг в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, информационните технологии, бизнеса. Предразполага към фалшивата надежда за една непреодолима преграда към Русия, блиндирана по американски. Любимият едновековен блян на Полша, поизтупан от прахта на времето и геополитическото си безсмислие .

Не случайно Полша е в основата на тази инициатива. Нейният първообраз, наречен Междуморие, е проект на полския военен маршал и държавник Йозеф (Юзеф) Клменс Пилсудски (1867 – 1935), водеща фигура от Полската социалистическа партия (ПСП) в тогавашната Руска империя, член на Централния работнически комитет и главен редактор на органа на партията в. Работник. В основата са мегаломанските интереси на Полша и идеята за стратегическо обединение, което след Първата световна война да привлече в съюз Германия, впоследствие Третия Райх, и Прибалтийските държави, за да ги противопостави на Руската империя. България, която помнещият Руско-турската освободителна война от 1878 год. маршал Пилсудски тогава пропуска в концепцията си, вероятно оценяйки я като неблагонадеждна, заради силно изразеното й русофилство, през 2018 год., вече с оглед значимото й географско местоположение, се оказва апетитна и с ключово значение част от новия пъзел. Така че ухажването, евроатлантическото ни превъзпитание и побутването ни към Триморие върви с пълна пара и по всички линии.

Този проект съвсем не е нещо ново невиждано и нечувано, но, странно защо, се приема като някакво продължение на Европейския съюз. А всъщност идеята да се изгради триморски съюз е опит една по-жизнена и по-добре финансирана структура на военен съюз да замести НАТО, за който все по-ясно става, че вече е една разбита организация, чийто живот няма да продължи много дълго. Затова и Полша прави опит да изпревари събитията и да реанимира една стара идея с ментор САЩ от позицията на основател на новата структура. А от 2017 година всички български политици и държавници вдъхновено рецитират оди как, видите ли, България ще има излаз на три морета, благодарение на европейската солидарност и глобално мислене на ЕС в перспектива. Всъщност идеята е антиевропейска. Под натиска на САЩ, който копнее да осъществи най-после една дълго лелеяна негова мечта за разделена и слаба икономически Европа, тя е готова да се предаде и самоунищожи. И след като номерът с Вишеградската четворка и Европа на две скорости не се увенчават с успех, кръг от 13 държави, 12 от които са от бившия Източен блок, са подтикнати да се обособят, за да изместят НАТО и в перспектива ЕС. За реализацията на това намерение мръсната работа перфектно могат да свършат известните с русофобията си Прибалтийски републики, Полша, Украйна, а от известно време и България. И неволно се натрапва не без основание асоциацията с Исус Христос и 13-те участници в Тайната вечеря, един от които се оказва предател. Големият въпрос в тази връзка е не кога, а кой ще го играе Юда Искариотски в Триморие-то.

Парадоксалното в случая е и още нещо. С такава идея България вече е изпреварила Полша с цели единадесет века. Още по време на Първото Българско Царство всеки един от тримата владетели Симеон І, Самуил и Иван Асен ІІ си поставят като първостепенна задача границите на България да достигнат до три морета и успешно я реализират. Те и така я наричат – България на три морета.

За първи път за излаз едновременно на три морета – Бяло, Адриатическо и Черно – може да се говори по времето, когато управлява цар Симеон І Велики (864-927). Освен Златен век за културата, тогава България се простира върху територии по Адриатическото крайбрежие. Някъде между реките Семени и Воюса (днешна Албания). На юг в началото на X век Симеон І прави успешен опит да завладее град Солун и така границата на България достига на разстояние 22 км северно от брега на Бяло море. Няколко години по-късно превзема още територии на запад по крайбрежната ивица на днешна Гърция, и си осигурява излаз на Бяло море.Там обаче няма нито едно пристанище. Но и данни за български морски флот от този период също няма. Мечтата на Симеон І България да се превърне в морска държава не се осъществява. От различни исторически източници е известно, че в края на управлението си той търси помощ от Египет, за да осъществи нападение с техния флот над столицата на Византия Константинопол. Мощта на една държава тогава се е измервала с възможностите й да води успешни морски битки и с могъществото на нейния морски флот. Няма курорти, плажове, палми и туроператори с примамливи предложения за круизи, нито бели платноходки да порят водите на Черно море.

Управлението на цар Симеон І бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България. Той оставя след себе си могъща държава и тя се простира от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Затова по времето на Симеон І може да се говори долу-горе за 10-годишно присъствие на България на три морета.

След 969 година Родината ни изпада във вътрешно и външнополитическа криза. Византия превзема и подчинява на своята власт днешна Северна България и Тракия. България се свива на запад, където управляват синовете на Комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Баща им прави стратегическата грешка да раздели българската територия между петимата си сина. Давид ръководи Тесалия (областта около Солун) и днешна Южна Македония, Мойсей се установява в Струмица ( град в Северна Македония), Арон поема властта над Средец (днес София), а Самуил отива във Видин. И докато четиримата братя неумело упражняват правата си на владетели и нанасят териториални щети на България, най-малкият брат Самуил присъединява нови области към владенията си. В опитите си да наложи върху по-голяма територия самовластието си Арон влиза в задкулисни договорки с Византия и след като Самуил печели битката при прохода Траянови врата на 17 август 986 год. дава нареждане цялото семейство на брат му да бъде избито заради държавна измяна. След смъртта на Арон цялата власт преминава в ръцете на Самуил и той става неудържим в битката за разширяване на територията. България отново се простира между три морета.

Йоан Асен II (ок. 1190 – 12 1) е владетел на България от 1218 г. до 1241 г. По време на неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Той е известен с виртуозната си дипломация, с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически, със затихване на вътрешните междуособици, а успешната политика му осигурява без военни операции нови териториални разширения.

През 1224 Теодор Комнин Дука Ангел (1180 – 1253), владетел на Епирското деспотство (в днешна Турция), сключва военен съюз с Йоан Асен ІІ, за да се противопоставят заедно на кръстоносците предвождани от Балдуин І Фландърски. Този съюз просъществувал за кратко, едва до 1230 год., когато многобройна епирска войска и наемници тръгват в поход срещу България. За това свидетелстват думите на гръцкия хроникьор Георги Акрополит: епирският деспот тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци и заварил неподготвен за битка българския владетел. Срещата между двете войски, както съобщава същият автор, става на 9 март 1230 г. при река Клокотница, недалеч от днешно Хасково. И тогава Теодор Комнин бил решително разгромен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните, заедно с всичките им вещи. От следващия текст, написан от същия автор се вижда, че българите пленяват и много обикновени войници. Явно, българската войска успява да обкръжи противника, отрязвайки пътя му за бягство и печели битката при Клокотница. Тя има важни последици за държавата ни. Без да срещнат каквато и да е съпротива след нея, войските на Иван Асен II започват настъпление по всички направления и за кратко време стават господари на Одринска Тракия, на Беломорската област от полуостров Галиполе до планината Олимп, на цяла Македония и на Албания от Пинд до Шкодренското езеро, а Сърбия от епирски става повторно български васал. България отново има излаз на три морета, но все още не разполага със собствен флот.

Йоан Асен II и Симеон са владетелите от Първото Българско Царство, при които държавата ни достига своето най-голямо териториално разширение,а в житейската им история има множество съвпадения. И двамата идват на власт след преврат срещу свой близък роднина. И двамата печелят по една паметна победа в своята кариера – Симеон І при Ахелой, а Йоан Асен II при Клокотница. И двамата побеждават маджарите на северната си граница. И двамата застават под стените на Константинопол с намерението да реализират мечтата на живота си – да го превземат. Но и двамата се оттеглят, защото Византия се съгласява да заплаща контрибуция на България. И двамата присъединяват Одрин към нашата държавна територия. И двамата успешно и по категоричен начин реализират идеята за България на три морета, докато при Самуил, един умен и последователен в действията си български владетел, тя се осъществява в резултат на стечение на обстоятелствата и просъществува за много по-кратко време.

В съвременен вариант идеята за Триморието или Междуморието не е променена, но е обогатена с амбициозен инфраструктурно-енергиен проект и Триинициативен инвестиционен фонд S.D.SICAV-RAIF, който едва година и половина след създаването си обяви първите си три инвестиции в енергийния сектор и откупи значителен дял от дружеството концесионер на пристанище Бургас, като пряка инвестиция според думите на Президента Радев. Това, естествено, съвсем не е изненада за наблюдателните. Бypгac e нaй-близĸoтo пpиcтaнищe нa Eвpoпeйcĸия cъюз дo пpoтoĸa Бocфop. To имa вaжнa poля зa cвъpзaнocттa нa Триморие-то c Близĸия изтoĸ и Aзия и щe имa вaжнa poля зa нacъpчaвaнe нa пo-нaтaтъшнaтa cвъpзaнocт и иĸoнoмичecĸo paзвитиe нa Европа в една нова структура. Що се отнася до енергийните проекти, резултатите от тяхната насоченост са вече на лице.

Това, което липсва днес в проекта Три морета, е признанието за България и имената на Симеон І Велики, Самуил и Йоан Асен ІІ, тримата владетели от Първото Българско Царство, чиято мечта е била границите на могъща и авторитетна България да достигат до три морета.