Ямболска одисея с обществения транспорт

Закоравяла традиция е вече автобусите по линии 1 и 5 да се движат един след друг, а след това ямболлии да висят по спирките и да гадаят мрачно кога пак ще се появи обществен транспорт.

За да е транспортният хаос по-вълнуващ, към шофьорите на линиите № 1 и № 5, се включва и колегата им по линия  №20, който отива до жилищен комплекс „Д-р Димитър Дончев”. Това трио все пак се образува нарядко, защото по разписание автобус  № 20 е на 50 минути.

Кой автобус с какво разписание е, всъщност изобщо не може да се разбере в Ямбол, тъй като на спирките няма такива екстри. Проверката на „Делник” показа, че само на Старата автогара, откъм страната на аптека „Божилов”, е залепена хартия, на която има разписание. Дори и с мощни очила обаче, не може да се разчете толкова нужното транспортно разяснение, тъй като то е печатано вероятно още при правителството на царя.

Транспортна схема наистина има, но там, естествено, не е посочено разписанието на автобусите, обслужващи гражданите на Ямбол. Както ямболлии от доста време виждат и изпитват на гърба си, само павилионите по спирките са в ред. Тях преди две години ги пое, чрез разрешителни от общината, после и чрез концесия, фирма “Телеинфоцентър”.  Тогава още в деня на постъпването на искането за издаване на разрешение – 2 ноември 2012 година, то е дадено. Тази фирма, „Телеинфоцентър”,  не е избрана за да продава цигари, солети и прочие продукти, а да поддържа спирките на обществения автобусен транспорт.

Покритието на тези спирки обаче е такова, че през лятото не пази от жегата и слънцето, през есента и зимата – от дъжда, вятъра и студа. Хората, волю-неволю, чакат прави или се крият под дърветата, ако изобщо има такива наблизо. Освен кошмарното покритие, което само идиот би ползвал или завършен мазохист, много и от пейките не са удобни за хората. А и от тяхната направа се пести – две пейчици, на които могат да седнат максимум четирима души, и то при положение че са анорексици.

На спирката на ул. „Граф Игнатиев”, например, до тамошната поща, спасението идва от дебелите сенки на държавната сграда. Който приседне там, търпи и мръсотията, понеже не е почиствано зад импровизираните бетонни „пейки” ( всъщност там трябва да има цветя) от няколко години поне.

А мястото е свърталище на кварталните клошари, (всеки може да си представи техният гардероб, разпръснат щедро в това пространство) отделно чакащите автобусите хвърлят там пластмасови бутилки, чашки, хартия….

На спирката до Старата автогара също се пести здраво и от месеци няма кошче за отпадъци. Ако сме по-точни – поне от една година, защото проверката ни не бе инцидентна.

Всъщност, гражданите, които ползват обществения транспорт, няма и какво да се мотаят, защото не е ясно кога ще профучи автобусното трио 1,5, 20. Разписания на автобусите няма почти никъде – нито на спирката, обозначена като Учителски институт, нито на тая на срещуположната страна. Нищо подобно не се вижда и на площад „Боровец”. Същото е положението и на спирката пред гимназия „Васил Левски”. Все в централна градска част спирки, а да не говорим какво е в отдалечените квартали. Който пристигне на спирките, изобщо и не търси да види разписанието. Ямболлията си знае, че такова няма. И по тази причина широките народни маси почват анкета помежду си, относно това кой откога чака и какво чака.

Че не чакат тържественото пристигане на марсианците е ясно, но не е ясно кога все пак ще се появи автобус по съответния маршрут. Който е нервак, в крайна сметка прежалва 2-3 лева и отива към такситата. Този стил обаче бързо разбърква семейния бюджет и ямболлии и те след ден-два чинно се завръщат по спирките.

Ясно е кои ползват обществения транспорт – енергийно слабите, пенсионерите, които нямат нито пари за такси, нито сили да извървят един-два километра.

Движението е полезно, но не и когато е 37 градуса на сянка или когато вятърът се е разлудувал. Всъщност, при направата на автобусните спирки, както вече щрихирахме, фирмата не се е тормозила да мисли за атмосферните условия. За нея, изглежда, над България никога не вали, не духат силни ветрове, камо ли пък да падне сняг или да е свирепа жега.

От едната страна на спирките изобщо няма покритие и снегът или вятърът, директно те бие. За утеха обаче, можеш да прочетеш Хартата на гражданина на Ямбол.

Там са наредени красиви думички, но щом е Харта, това е сериозна работа. А не се е чуло такъв документ някога да е приеман от Общинския съвет.

Хартата има даже и послепис, което по-скоро подобава на гимназиално съчинение, отколкото за текст, приет от местния парламент.

Самото придвижване с обществения транспорт, също предлага неочаквани емоции. Някои от шофьорите запознават с цялата мощ на радиото или на магнетофоните си населението с чалга любимките си. Спира се за купуване на банички и каквото там се сетите. Скоростта на автобусите също е интересна – някои карат като костенурки, други пердашат сякаш имат не пътници, а чували с картофи. Разправиите между пътниците и  шофьорите не са екзотика, като традиционно съветът на водачите на МПС-то е пътникът да слезе, щом не му харесва.

Или му се изнася лекция колко евтино вози фирмата тук, в Ямбол, и каква е цената на билетите в другите градове. В случаите, когато пътниците се окажат по-упорити и посъветват шофьора да отиде да работи тогава в другите градове, обстановката става крайно задушевна. Но до бой, поне засега, не се е стигало.

Или поне не е съобщавано от органите. Органите многократно са „сезирани” за неспазването на разписанието, както и за неговата липса по спирките, но явно считат, че това са глезотии.

Ако трябва да сме точни, органът е общината. Според Наредба 1 за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на община Ямбол”, в нейния Раздел ІІ пише: ”организацията на транспортното обслужване и безопасност на движението – спирки, маршрути, разписания, начин и култура на обслужването се организира от общината”.

Фактът, че общината е отдала на концесия автобусните линии и спирките, не променя ситуацията. Кметът трябва да следи за нормалното „обслужване”.

Само че или не следи, или си затваря очите, воден, според някои проучвания, от особени интереси.

Тези, които ползват обществения транспорт, се приемат от мнозина като социални аутсайдери – нямат собствен автомобил, нямат пари за такси…

Аз поне не съм чувал в нормална държава да няма обществен транспорт, независимо дали това е Германия, Великобритания или джуджето Словения.

А и се печели добре от фирмите, навързани в транспортната схема. Ако не беше така, никоя нямаше да е в Ямбол.

Никой не ги е викал насила край Тунджа. И е време вместо желязна дисциплина в полза на общинската управа при гласуването на сесиите, общинските съветници да почнат да отстояват „досадните” претенции на съгражданите си, а не само да се разписват срещу месечните си възнаграждения.

Такива ми ти работи в героичния иначе Ямбол, един след друг вървят номерата № 1, №5 и  № 20.

А после се чака поне 20 минути, кмете…

Борислав Ненов