Ямболската минерална вода – митове и реалност

Минерална баня листовкаВсе­ки град, ка­к­то и все­ки чо­век, има сво­и­те мал­ки срам­ни тай­ни. За Ям­бол ед­на от те­зи тай­ни е по­я­ва­та на ми­не­рал­на­та во­да, ко­я­то ще го лю­ш­ка го­ди­ни на­ред ме­ж­ду еу­фо­ри­я­та и убий­с­т­ве­но­то чу­в­с­т­во за срам, тъй ка­то из Бъл­га­рия се раз­чу­ва за на­хо­д­ка­та, а се­т­не и за из­че­з­ва­не­то й, а то­ва по на­ши­те зе­ми ви­на­ги е при­д­ру­же­но с при­с­мех.

То­зи при­с­мех тръ­г­ва ня­къ­де от на­б­ро­с­ки­те на го­ле­мия Чу­до­мир, кой­то ски­ци­рай­ки ви­дя­но­то и чу­то­то из ро­ди­на­та не про­пу­ска да от­бе­ле­жи епи­зо­да с ям­бол­с­ка­та ми­не­рал­на во­да.

Ка­к­во то­ч­но ка­з­ва ве­ли­ко­ле­п­ни­ят ху­мо­рист, ху­до­ж­ник, на­ро­до­п­си­хо­лог Ди­ми­тър Чор­ба­джий­с­ки-Чу­до­мир? “Зло­ба­та на де­ня в Ям­бол е то­п­ла­та во­да, ко­я­то е про­те­к­ла то­ку до тур­с­ка­та ба­ня. Щом я от­к­ри­ха, обя­ви­ха я за ми­не­рал­на и мно­го ле­ко­ви­та и се юр­на­ха да я пи­ят бол­ни­те. Мно­зи­на оз­д­ра­вя­ха, до­ри и се от­б­ла­го­да­ри­ха в пе­ча­та. Не се ми­на мно­го, а ана­ли­за­та до­ка­за, че не би­ла ми­не­рал­на ле­ко­ви­та, а мръ­с­на­та во­да от ба­ня­та по­пи­ва­ла в зе­мя­та и из­ля­з­ла на­вън. Бол­ни­те се раз­бо­ля­ха на­но­во. Се­га на­но­во я ана­ли­зи­рат и ис­кат да я из­ка­рат ми­не­рал­на, но да­ли ще я пи­ят бол­ни­те пак, не знам!”

Ретро ямболКра­т­ко, яс­но, ха­п­ли­во, та­ка, ка­к­то са­мо Чу­до­мир умее. Иди след то­ва, та при­ка­з­вай на ня­ко­го как в гра­да ти има­ло ми­не­рал­на во­да…

Всъ­щ­ност, чак та­ки­ва аб­да­ли ли са би­ли ня­ко­га­ш­ни­те ям­бол­ци, за да про­въз­г­ла­сят мръ­с­на­та во­да, из­ти­ча­ща от тур­с­ка­та ба­ня за ми­не­рал­на? Ма­те­ри­а­ли по въ­п­ро­са има пре­до­с­та­тъ­ч­но, на­ча­ло­то на ис­то­ри­я­та е на­д­ле­ж­но до­ку­мен­ти­ра­но и мо­же да се ви­ди от къ­де и как се сти­га до тра­ги­ко­ми­ч­ния ре­зул­тат, на­п­ра­вил до­с­та ям­бол­ци за при­с­мех из стра­на­та.

Вси­ч­ко за­по­ч­ва с един про­то­кол, дър­жан в Об­що­г­ра­ж­дан­с­ко съ­б­ра­ние на 10 де­кем­в­ри 1933 г. по по­ка­на на вре­мен­ния ко­ми­тет за про­у­ч­ва­не на то­п­ла­та во­да, бли­к­на­ла в тур­с­ка­та ба­ня. Да­ва се ду­ма­та на гра­ж­да­ни­на Пе­тър Ки­чу­ков, кой­то обя­с­ня­ва при­чи­ни­те по­ра­ди ко­и­то гра­ж­дан­с­т­во­то тря­б­ва да се ин­те­ре­су­ва за то­ва “не­о­ча­к­ва­но бла­го, ко­е­то иде са­мо за гра­да”. Друг от при­съ­с­т­ва­щи­те, Иван Че­ш­ме­джи­ев, не ос­та­ва по-на­зад и да­ва се­бе си ка­то при­мер: “той ка­то от­да­в­на стра­дал от сто­мах е на­ме­рил об­ле­к­че­ние след ка­то е упо­т­ре­бил на ня­кол­ко пъ­ти от въ­п­ро­с­на­та во­да”.

Тол­ко­ва е тро­га­тел­но обя­с­не­ни­е­то, че ус­ми­в­ка­та ту­та­к­си при­пъл­зя­ва по ус­т­ни­те. Са­мо че в то­ва Об­що­г­ра­ж­дан­с­ко съ­б­ра­ние не при­съ­с­т­ват не­у­ки хо­ра, хва­на­ти от къ­ра или от та­ба­х­ни­те. Та­ка на­при­мер Вла­ди­мир Вла­с­ков, учи­тел по ес­те­с­т­ве­на ис­то­рия при ме­с­т­на­та гим­на­зия, енер­ги­ч­но се про­ти­во­по­с­та­вя сре­щу мне­ни­е­то, че во­да­та е то­п­ла, по­ра­ди то­ва, че се е ото­п­ля­ва­ла от кюл­ха­на при ба­ня­та. Ци­ти­ра­ме до­с­ло­в­но про­то­ко­ла: “съ­щи­ят с про­фил на те­ре­на око­ло из­во­ра до­ка­за, че ве­ро­я­т­но­ст­та да е ми­не­рал­на во­да­та е го­ля­ма”. Лю­бен Бръ­не­ков пък, юрист, лю­би­тел по ар­хе­о­ло­ги­че­с­ко­то де­ло на гра­да, ка­к­то са го за­пи­са­ли в то­зи про­то­кол, с ис­то­ри­че­с­ки дан­ни до­ка­з­ва, че ня­ко­га е има­ло ми­не­рал­на ба­ня край Ям­бол, на ко­я­то во­да­та впо­с­ле­д­с­т­вие се е из­гу­би­ла и до­пу­ска, че се­га е от­к­ри­та тая съ­ща­та во­да.

Има и пре­д­с­та­ви­тел на ле­кар­с­ко­то съ­с­ло­вие, д-р Ге­ор­ги Щи­ли­я­нов, кой­то на­с­то­я­ва час по-ско­ро да се из­ви­кат хо­ра ком­пе­тен­т­ни, ка­то до­ба­вя, че ли­ч­но за не­го во­да­та е ми­не­рал­на и с го­ля­ма стой­ност. При­съ­с­т­ва­щи­ят на съ­б­ра­ни­е­то по­мо­щ­ник-кмет Ми­ха­ил ха­джи Ми­тев обе­ща­ва да по­в­ди­г­не въ­п­ро­са и в Об­щин­с­кия съ­вет. То­ва Об­що­г­ра­ж­дан­с­ко съ­б­ра­ние из­ли­за и с ре­ше­ние: “Кон­с­та­ти­ра с при­с­кър­бие, че до тоя мо­мент об­щин­с­ки­те вла­с­ти по не­по­ня­т­ни за съ­би­ра­не­то при­чи­ни  не са на­п­ра­ви­ли ну­ж­но­то за ед­но се­ри­о­з­но про­у­ч­ва­не”. “из­би­ра ко­ми­тет в съ­с­тав от 10 ду­ши и въз­ла­га на Лю­бен Бръ­не­ков да вле­зе в кон­такт с об­щин­с­ко­то уп­ра­в­ле­ние.

От­тук за­по­ч­ва енер­ги­ч­на­та дей­ност по из­дир­ва­не­то на ми­не­рал­на­та во­да, а на­вяр­но усе­щай­ки ка­па­ни­те, на сле­д­ва­щия ден още се из­би­ра по­с­то­ян­но при­съ­с­т­вие и Ко­ми­тет е на­и­ме­ну­ван Ко­ми­тет по про­у­ч­ва­не­то на тер­мал­на­та во­да.

За­бе­ле­же­те, кол­ко­то и да са би­ли по­не­се­ни от ви­хъ­ра на ме­с­т­ния па­т­ри­о­ти­зъм съ­г­ра­ж­да­ни­те ни, те не го­во­рят на то­зи етап за ми­не­рал­на, а за тер­мал­на во­да. Пре­ли­с­т­вай­ки про­то­кол­на­та кни­га на то­зи Ко­ми­тет, не­пре­ду­бе­де­ни­ят чо­век се из­не­на­д­ва от раз­ма­ха и все­о­т­дай­но­ст­та, с ко­и­то вър­шат ра­бо­та­та си уча­с­т­ва­щи­те в не­го. Сбир­ки­те са твър­де че­с­ти, не се до­пу­ска ни­ка­к­ва ле­ност, тър­сят се пре­ки­те пъ­ти­ща, за да се свър­ши по­ле­з­но за гра­да де­ло.

Са­мо че­ти­ри дни след ос­но­ва­ва­не­то на Ко­ми­те­та, има ве­че вто­ро не­го­во съ­би­ра­не, къ­де­то се за­по­з­на­ват с пи­с­мо­то на съ­г­ра­ж­да­ни­на ни Же­ко Ге­ор­ги­ев, ми­нен ин­же­нер, жи­ве­ещ в Со­фия, на ко­е­то пи­с­мо ре­ша­ват да не се да­ва гла­с­ност, до­ка­то се про­у­чи За­ко­на за ми­не­рал­ни­те во­ди. Яв­но пи­с­мо­то е би­ло об­на­де­ж­да­ва­що, за­що­то на 16 де­кем­в­ри 1933 г. се ре­ша­ва  след два дни да за­по­ч­не пър­вия про­бив на сон­да, ка­к­то и да се на­пе­ча­ти въ­п­ро­с­но­то пи­с­мо на инж. Ж. Ге­ор­ги­ев в 1 500 ек­зем­п­ля­ра, към ко­е­то да се при­ба­ви и ста­ти­я­та на Вла­с­ков и се раз­про­да­де ме­ж­ду гра­ж­дан­с­т­во­то.

… По­не­се­ни от вдъ­х­но­ве­ни­е­то да на­п­ра­вят не­що за гра­да ни чле­но­ве­те на Ко­ми­те­та за тер­ми­нал­на­та во­да не се раз­мо­та­ват и съ­в­сем ско­ро имат ре­ал­ни ре­зул­та­ти. Та­ка на­при­мер още на 1 яну­а­ри 1934 година в про­то­кол № 5 е впи­са­но, че са би­ти пет сон­ди в гор­ния двор на ба­ня­та, къ­де­то се по­лу­чи­ла и най-ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра – 29 гра­ду­са. Те­зи де­се­ти­ма мъ­же, съ­с­та­в­ля­ва­щи Ко­ми­те­та, яв­но са има­ли съ­в­сем дру­га пре­д­с­та­ва за ек­с­пе­ди­ти­в­ност в сра­в­не­ние с дне­ш­на­та и по­ч­ти вся­ка се­д­ми­ца пра­вят сво­и­те сбир­ки, вдъ­х­но­ве­ни от иде­я­та, че во­да­та е ми­не­рал­на.

В ак­ци­я­та се вклю­ч­ва и Мо­дер­ния те­а­тър, со­б­с­т­ве­ност на бра­тя Ка­чу­ле­ви, “за да­ва­не на ед­но но­щ­но ки­но”, при­хо­ди­те от ко­е­то да бъ­дат в по­л­за на Ко­ми­те­та, а на Ка­чу­ле­ви да се за­п­ла­тят са­мо 1300 лв. от при­хо­да.

До­тук до­б­ре, оба­че во­да­та ле­ко­ви­та ли е? На 18 яну­а­ри от Со­фия са при­с­ти­г­на­ли да по­ма­гат в ра­бо­та­та ин­же­не­ри­те Ви­чев и Пе­нев, на 22 яну­а­ри ид­ва сту­ден душ от стра­на на око­лий­с­кия лекар, за­я­вил че во­да­та е за­мър­се­на. Яв­но по тая при­чи­на в Ко­ми­те­та са по­ка­не­ни ня­кол­ко ле­ка­ри и се про­ве­ж­да ди­с­ку­сия да­ли да се пие во­да­та. При­зо­ва­ват се слу­жи­те­ли­те на Ес­ку­лап да не вла­гат тол­ко­ва пе­дан­ти­зъм, на ко­е­то сле­д­ва за­бе­ле­жи­тел­ни­ят от­го­вор на съ­щия то­зи око­лий­с­ки ле­кар: “Ние ще си при­ло­жим мер­ки­те, а вие си кон­т­ра­бан­ди­рай­те во­да­та”.

На 7 фе­в­ру­а­ри се по­лу­ча­ва пи­с­мо от ин­же­нер хи­ми­ка Спи­ров спо­ред ко­го­то во­да­та спа­да­ла към гру­па­та на ал­кал­ни­те ми­не­рал­ни во­ди. Во­ден най-ве­ро­я­т­но от те­зи оку­ра­жи­тел­ни твър­де­ния, про­во­де­ни­ят от ми­ни­с­тер­с­т­во­то инж. Пе­нев пре­д­ла­га ду­ма­та тер­мал­на да бъ­де за­ме­не­на с ми­не­рал­на в име­то на Ко­ми­те­та.

За­бе­ле­же­те, до то­зи мо­мент чле­но­ве­те на въ­п­ро­с­ния Ко­ми­тет са до­с­та­тъ­ч­но пре­д­па­з­ли­ви и не са сме­ня­ли на­и­ме­но­ва­ни­е­то на сдру­же­ни­е­то, ся­каш пре­ду­се­щай­ки че ка­че­с­т­ва­та на та­зи во­да ще бъ­дат те­пър­ва мно­го­к­ра­т­но ос­пор­ва­ни, та чак ще се сти­г­не до Чу­до­ми­ро­вия при­с­мех.

До­там оба­че има твър­де мно­го вре­ме. Ме­ж­ду­в­ре­мен­но яв­но за на­ши­те съ­г­ра­ж­да­ни по­би­ва­не­то на сон­ди­те ще да е би­ло съ­щин­с­ка ат­ра­к­ция, за­що­то се на­ла­га инж. Ва­си­лев да ис­ка да се за­б­ра­ни пу­ща­не­то на пу­б­ли­ка вър­ху ша­х­та­та да­же и на чле­но­ве на Ко­ми­те­та. На съ­щия то­зи 7 фе­в­ру­а­ри се при­с­тъ­п­ва и към из­бор на но­во на­с­то­я­тел­с­т­во, ка­то еди­но­ду­ш­но, с по де­сет гла­са са из­б­ра­ни: Ди­ми­тър Ха­джи­ев, Ми­ха­ил х.Ми­тев, инж. К. Ва­си­лев, инж. Д. Са­пун­джи­ев и Пе­тър Ки­чу­ков. За кон­т­ро­лен съ­вет, пак с пъл­но еди­но­ду­шие, са из­б­ра­ни: Иван Да­ов, Иван Че­ш­ме­джи­ев и Ди­ми­тър х.Же­ков.

От по пре­ди е има­ло идея да се ис­ка кон­це­сия за ми­не­рал­на­та во­да от тър­го­в­с­ко­то ми­ни­с­тер­с­т­во и Ко­ми­те­тът да се пре­об­ра­зу­ва в юри­ди­че­с­ка еди­ни­ца, но то­га­ва то­ва не се при­е­ма. От про­то­ко­ла, во­ден на 15 фе­в­ру­а­ри 1934 г., се раз­би­ра че все пак са на­п­ра­ве­ни по­с­тъ­п­ки за про­мя­на в ста­ту­та на Ко­ми­те­та, го­во­ри се, че е да­де­но за­я­в­ле­ние за ут­вър­ж­да­ва­не на Ус­та­ва и че е об­ра­зу­ва­но де­ло. По по­вод на то­ва кме­тът, а по то­ва вре­ме на­че­ло на гра­д­с­ка­та уп­ра­ва е со­ли­д­ни­ят Сто­ян Ми­тев, сви­к­ва Об­щин­с­кия съ­вет. “За да ни об­ви­ня­ват”, ка­к­то са за­пи­са­ли ра­де­те­ли­те на ми­не­рал­на­та во­да.

Още от са­мо­то съ­з­да­ва­не на Ко­ми­те­та ли­чи, че не­що не е на­ред ме­ж­ду не­го­ви­те ос­но­ва­те­ли и кме­та на Ям­бол, но ка­к­во то­ч­но и за­що е не­до­лю­б­ва­не­то, по-ско­ро тря­б­ва да га­да­ем. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват и ду­ми­те на д-р Щи­ли­я­нов: “С те­зи дан­ни на ръ­ка кме­тът ще бъ­де мно­го же­с­ток спря­мо нас”. Чле­но­ве­те на на­с­то­я­тел­с­т­во­то Ми­ха­ил х.Ми­тев, кой­то при ос­но­ва­ва­не­то на Ко­ми­те­та е по­мо­щ­ник-кмет и Ди­ми­тър Ха­джи­ев, съ­що имат се­ри­о­з­ни при­те­с­не­ния от по­я­ви­ла­та се у кме­та за­ин­те­ре­со­ва­ност спря­мо та­зи ис­то­рия с во­да­та. За­то­ва Ми­ха­ил х.Ми­тев пи­та: “Ако Об­щин­с­ки­ят съ­вет ре­ши той да по­е­ме ра­бо­та­та на Ко­ми­те­та, ние ка­к­во по­ве­де­ние ще дър­жим?”. А Ди­ми­тър Ха­джи­ев до­пъл­ва: “Че Сто­ян Ми­тев ис­ка да се ре­а­би­ли­ти­ра – то­ва е факт”.

За ка­к­во да се ре­а­би­ли­ти­ра то­га­ва­ш­ни­ят кмет – за то­ва, че не се е вклю­чил от­на­ча­ло в на­чи­на­ни­е­то и, оче­ви­д­но, е ос­та­нал изо­ли­ран от тво­ря­що­то се, или пък про­с­то  Сто­ян Ми­тев при­е­ма за кьор­фи­шек ис­то­ри­я­та, че ви­ди­те ли бли­к­на­ла на­с­ред гра­да ми­не­рал­на во­да?

Чак на 22 март 1934 г. кме­тът Ст. Ми­тев бла­го­во­ля­ва да стъ­пи при чле­но­ве­те на Ко­ми­те­та. При то­ва съ­би­ра­не ста­ва яс­но, че има по­да­де­но за­я­в­ле­ние от со­б­с­т­ве­ни­ч­ка­та на тур­с­ка­та ба­ня до I ми­ро­ви съ­дия про­тив Ко­ми­те­та и за спи­ра­не по­с­т­рой­ка­та на па­ви­ли­о­на. Гра­до­на­чал­ни­кът ка­з­ва бу­к­вал­но сле­д­но­то: “Ха­нъм­ка­та е хва­на­ла ад­во­кат за спи­ра­не па­ви­ли­о­на и от­с­тъ­п­ва­не ми­не­рал­на­та во­да на нея”. Сле­д­ва раз­п­ра­вия да­ли да не се из­ме­с­ти па­ви­ли­о­нът и в та­зи раз­п­ра се спо­ме­на­ва, че се строи без раз­ре­ше­ние. Из­г­ле­ж­да кра­мо­ла­та си я е би­ва­ло, тъй ка­то кме­тът за­к­лю­ча­ва: “Щом Ко­ми­те­тът стои твър­до на ре­ше­ни­е­то си да не спи­ра па­ви­ли­о­на, за нас мя­с­то ту­ка ня­ма и ни ос­та­ва да си взе­ма­ме ша­п­ки­те и си оти­дем”.

Ви­ж­да се, че ста­ва ду­ма за до­с­та се­ри­о­з­ни про­ти­во­ре­чия и за­то­ва пре­ди та­зи сре­ща, чле­но­ве­те на Ко­ми­те­та сви­к­ват об­що­г­ра­ж­дан­с­ко съ­б­ра­ние, на ко­е­то при­съ­с­т­ва­ли по­ве­че от 1000 ду­ши.

На тая гра­д­с­ка сбир­ка съ­б­ра­ни­е­то ос­во­бо­ди­ло Ко­ми­те­та от от­го­вор­ност. Има на­ме­ци, че кме­тът Ми­тев яв­но имал на­ме­ре­ни­е­то по юри­ди­че­с­ка­та част да опе­т­ни Ко­ми­те­та и ка­то кон­т­ра чле­нът на на­с­то­я­тел­с­т­во­то Ди­ми­тър Ха­джи­ев пре­д­ла­га ос­та­в­ка­та на Ко­ми­те­та, тъй ка­то той се счи­тал ос­кър­бен от об­щин­с­ка­та власт.

Съ­б­ра­ни­е­то оба­че еди­но­ду­ш­но ре­ши­ло: “Ак­ла­ми­ра Ко­ми­те­та за до­се­га­ш­на­та му дей­ност и го на­то­вар­ва да до­вър­ши окон­ча­тел­но ра­бо­та­та по ка­п­ти­ра­не­то на во­да­та”. Ска­ра­ни с об­щин­с­ка­та уп­ра­ва, чле­но­ве­те на Ко­ми­те­та пе­че­лят бор­ба­та чрез въ­в­ли­ча­не на гра­ж­дан­с­т­во­то в на­чи­на­ни­е­то, но тря­б­ва да при­по­м­ним, че ям­бол­лии  са в по­д­к­ре­па на то­ва де­ло от са­мо­то му на­ча­ло.

На по-ран­ш­на сбир­ка е ре­ше­но да се по­с­т­рои па­ви­ли­он, от къ­де­то да се сна­б­дя­ват съ­г­ра­ж­да­ни­те с во­да, оп­ре­де­ле­на е и при­б­ли­зи­тел­на­та су­ма за из­г­ра­ж­да­не на то­зи па­ви­ли­он – 100 000 лв.

Не­ща­та се дви­жат ше­ме­т­но, на 24 март ве­че се раз­ме­нят ми­с­ли за бъ­де­щи­те ми­не­рал­ни ба­ни и оп­ре­де­ля­не на мя­с­то­то им. Д-р Мом­чи­лов за­я­вя­ва: “Во­да­та е ле­че­б­на и тря­б­ва още то­ва ля­то да се на­п­ра­вят ба­ни за къ­па­не. Д-р Ив. Бо­я­джи­ев по­т­вър­ж­да­ва съ­що­то, д-р Щи­ли­я­нов не са­мо не про­ти­во­ре­чи на ко­ле­ги­те си, а до­ба­вя, че тря­б­ва да се бър­за със стро­е­жа на ба­ни­те.

Как, от­къ­де те­зи от­лъ­че­ни от об­щин­с­ка­та власт хо­ра ще на­ме­рят па­ри за стро­еж, кой­то не е джа­с­та пра­с­та ра­бо­та?

Ами има­ло е бан­ке­ри в Ям­бол, и един от тях – Иван Зла­та­ров, ка­з­ва те­ж­ка­та си ума: “Щом во­да­та е ле­ко­ви­та спо­ред ле­ка­ри­те, по­пу­ляр­на­та бан­ка е го­то­ва да от­пу­с­не ми­ли­он и по­ло­ви­на ле­ва за ба­ни”. Сти­га се оба­че пак до про­б­ле­ма е ли ми­не­рал­на та­зи во­да или на­и­с­ти­на съ­д­ба­та си бие май­тап с на­ши­те пре­д­ци. На сбир­ка от 26 март 1934 г. при­съ­с­т­ват ле­ка­ри­те от Ям­бол и гла­в­ни­ят ин­с­пе­к­тор на ми­не­рал­ни­те во­ди д-р Би­с­т­ров, спо­ред ко­го­то во­да­та е имен­но ми­не­рал­на. Око­лий­с­ки­ят ле­кар Сте­фа­нов един­с­т­вен твър­ди, че не­ща­та не са в ред, ка­з­вай­ки бу­к­вал­но сле­д­но­то: “За нас во­да­та не е из­с­ле­д­ва­на ба­к­те­ри­о­ло­ги­че­с­ки и аз ня­ма да по­з­во­ля да се пие. Д-р Мом­чи­лов го ре­п­ли­ки­ра: “Ве­ч­ни­ят бю­ро­к­ра­ти­зъм пре­чи на во­да­та”, след ко­е­то ле­ка­ри­те ос­та­ват на тай­но за­се­да­ние с д-р Би­с­т­ров.

/Следва/

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply