Ямболската литература – опити за летене през 2017 година

БечевВървящата към залеза си 2016 година предостави на читателите край Тунджа много  и различни книги и автори. Някои от творбите бяха белязани с дарбата на създателите си, други се разминаха между желанието и възможностите, но така е в литературата – тя, по думите на възрожденския литературен критик Нешо Бончев, „не е бална зала, за да се четкаме и правим комплименти”.

Дебютните книги са винаги на особена почит – те ни срещат с непознати или малко познати автори, дават аванси или сриват, понякога, първият още допир на читателите към първата книга. През 2016 г. имахме среща с една опустошителна като чувство и изказ поетеса, Величка Русева, и с нейната дебютна книга „Ревизия на чувствата”. Един поетичен дебют от ешафода на емоциите, така бях озаглавил преди време рецензията си, а Русева дава не обещание, тя вече е присъствие в ямболската лирика. Което може бързо да се срути, защото и литературата не търпи грешни ноти, но това вече зависи от автора.

Величка РусеваПърва книга, пътувала дълго до книжарниците, издаде Добрил Бойлов. Автор, който вече не е в първа младост, едно познато от десетилетия чрез пресата име, не прибързало  да издава, за да събере зърното, а не плявата, в страниците на книгата си. В „Пътеки в зениците” Бойлов, известен на мнозина и като Пастърмаджиев, ни въвежда в многожанрова книга – стихове, афоризми, фейлетони, разкази. Има сполучени неща, има и слаби в дебютната книга на Бойлов, но той трябваше да направи този ход, защото има какво да ни покаже.

През есента се появи „Театрален гамбит” на Волен Митев, който е четвъртият му роман, и трети с основен персонаж частният детектив Крум Цеков. Белетристът отново ни демонстрира увлекателност, интрига в  сюжета на романа, който само привидно е криминален. В новата си книга Волен Митев прави своеобразна дисекция на Прехода, а романът му може да бъде и наръчник за нравите в провинциалните театри.

Малко преди премиерата на новата творба на Митев, представи пред читателите в Синия салон на читалище „Съгласие” в рамките на „Ямбол чете” новата си книга с хроники и Борислав Ненов. Тя носи името „Нови страници за стария Ямбол”, четвърта поред  е за автора и е своеобразно завръщане към неговата дебютна книга „Ямболските страсти – някога и вчера”.

Ако първата книга с хроники на Ненов бе интригуващ журналистически прочит на миналото на града ни, то новата му творба е базирана основно на документи от Държавен архив-Ямбол, преминали през увлекателното слово на Борислав Ненов, което не  пречи на историческата й стойност. Още повече че авторът е посветил най-вече страници на неизследвани, на неописвани или съвсем бегло описвани събития, от миналото на  Ямбол. За някои от  личностите, и фактите, намерили място в „Нови страници за стария Ямбол”, досега не е писан дори абзац.

Сред новите поетични книги е тази на Георги Дичев –  „В името на България – виновен!”. Гео е автор, който не бърза да издава, той е автентичен, а не просто екстравагантен, както си мислят някои. Росица Бакалова направи хубава предпремиера на новата си стихосбирка, наречена „Време за апостоли” в читалище „Зора”, където бе артистично представена от Валентин Вълчев, но и тази година не се стигна до издаването й, въпреки че има осигурен спонсор. Това вероятно е случай без аналог  в съвременната българска литература. Особена съдба има тази книга, и може би през Новата година, тя ще излезе… дори не смея да го изпиша, за да не урочасам таланта на Росица.

Бялата лястовица на ямболската литература, критиката, най-сетне стигна до нова книга. Ударът, опасен, в известна степен, направи директорът на Регионалната библиотека Димитър Бечев. Новата му книга носи името „Самотни илюзии”, с подзаглавие Литературни приписки. Бечев, който през годината бе и юбиляр, навърши 60 лазарника, е анализирал в книгата си основно произведения на автори, родени в Ямбол и региона, като Димитър Яръмов, Христо Карастоянов, Любомир Котев, Добромир Тонев, Чавдар Добрев, Иван Гранитски, Тенко Тенев,Димитър Кралев, Атанас Теодоров, проф.Иван Славов,но и белетристи, нямащи пряка връзка с Тунджалъка, като Людмила Филипова и Виктор Пасков, например.

Литературният критик ни демонстрира в „Самотни илюзии” познатата ни ерудираност, най-често неговите анализи са поднесени елегантно, далеч от профанизирането. Димитър Бечев обаче рядко посяга към рапирата, проблем, който има и като цяло българската критика.

Един поет, свързан дълбоко с вестник „Делник”, Илко Капелев, също бе в юбилейна година.  И той стигна до котата на 60-годишните, на която се озова като един от малкото ни самобитни, автентични, мощни поети.

Неочаквано се появи книга за живота и делото на Николай Лъсков, написана обаче от автор, който живее не в Ямбол, а в Поморие – Боян Чимов.  Документалната книга на Чимов е любопитна, но не успява да влезе в дълбочина в атмосферата на времето, в което Лъсков става личност. Авторът прекалява и с пряката реч, а тя прави несигурен източник на познание една историческа книга. И при тези кусури, „Повест за Николай Лъсков” на Боян Чимов е сред най-интересните книги на ямболска тематика през  2016 г.

Проф. Иван Славов, Бог да го прости, се завърна чрез мемоарната си книга „Живот в чакалнята”, чиято премиера бе в началото на  декември в НТС-Ямбол. Тези спомени на известния естет и културтрегер са доста обемни, 400 страници, но Славов не е имал житейското време да сложи последната им точка. Сред страниците има много страници посветени на родния квартал Каргона, прословутия Втори отдел на някогашния Ямбол, както и на родовата памет на професора, автор на „Кичът”, „Златната решетка”, „Дилетантизмът”. Иван Славов не е възхитен от града, по-точно от квартала, на своето детство, което е почти сензация за мемоарната литература, а в книгата му има не една и две страници, които  ни пращат в интересни маршрути.

Смъртта прибра през отминаващата година Димитър Ташакманов – спортният доайен на Ямбол, който е считан от някои и за ямболския спортен патриарх. Бате Митко съумя да издаде спомените си броени седмици преди на градския стадион да го застигне смъртта. Книгата му е любопитна, написана стегнато, нещо, което вероятно е заслуга на редактора, защото Ташакманов разказваше, и пишеше, малко разпръснато. За някои спортове, като боксът, Бате Митко е основоположник, за други има важна роля, така че бъдещите мемоаристи или изследователи на спорта в нашия град, ще трябва да се съобразяват задължително с написаното вече от Ташакманов – един колоритен, светъл образ.

Мемоарите на този ветеран, ме подсещат в навечерието на Новата година, че много любопитни, а и пикантни страници, би могъл да ни остави един друг деятел на спорта край Тунджа – Любен Драганов, но преди години смъртта го взе по-рано от очакваното. Без  да остави мемоари, или поне на мен не ми е известен такъв факт, ни напусна през пролетта на 2016 г. още една голяма фигура –Минчо Боев, а той също имаше много да напише за развитието на ямболския спорт, на който дълги години бе ръководител.

Отнесох се в мемоарната книжнина, вероятно защото тя ми е слабост, както и заради значимостта на личностите, които ни напуснаха през отминаващата година. Година, която бе плодотворна и за някои утвърдени имена като Любомир Котев, който, след като ни преведе през първата част на книгата си „Българинът според Йовков”, в която анализира сборника„Женско сърце”, през 2016 г. влезе в дълбочината и на „Вечери в Антимовския хан”. Котев сега е всъщност  в оная вълнуваща фаза на нова своя книга, наречена предпечат. Новата му творба, която е с фрагменти, но не е от типа на „Народопсихологиите” му, една запазена от Котев литературна територия, вероятно ще се появи на пазара още в първия месец от 2017 г. Същата е ситуацията и при Илко Капелев, но се надявам в близките седмици сам Капелев  да открехне завесата за читателите на „Неделник”, разкривайки каква книга е дал за печат.

Преди да сложа точката на този текст, влетя с новия си роман , наречен „Послепис”, Христо Карастоянов. Обрал почти всички награди с предходния си роман, „В една и съща нощ”, Христо качи много високо летвата, но той и никога не е бил белетрист на малките предизвикателства.

Неговата книга, както и някои други творби, обаче ще останат за „бележки по белите полета” през новата 2017 година.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply