Ямболската култура – село без кучета или по следите на над 500 000 лева от европейска програма „Регионално развитие”
Преди години се чудех защо ония българи толкова са наблягали на поговорката „Намерили село без кучета”. И не ми харесваше, че там, където ходех на гости, имаше кучета из дворовете.
През деня – нищо, крастите се излежават или лавнат ей така, за разнообразие, но нощем не бяха стока. Разбира се много-много преди моя милост, вездесъщият Захари Стоянов са го лали безмилостно псетата, докато Джендо пердаши пеша към Русчук. Псувал псетата, и се бранил от тях – външен човек по ония места, какво да прави, но със сигурност е знаел, че селище без кучета, кучета го яли.
В последните дни, колкото повече „прелиствам” един монументален културен проект на община Ямбол, в който ту като партньор, ту като съорганизатор, се явява световно неизвестното, даже в Ямбол, Сдружение „Гайтани”, оная поговорка ми и все по-бистра. Тя може и да е сред десетте божи заповеди на оня българин, живял според него под турско робство, а след век и нещо оказал се просто под османско владичество.
И негови люде, вместо заточение в Диарбекир, правели до оня смъртоносен затвор екскурзия. Доста дълга била дестинацията, и като път, и като времетраене, но имали време и пари, спретнали си екскурзия.
Та по нашите, ямболските работи.
Най-напред ще оставя да говорят за онова село, дето няма кучета, самите автори на културния проект. Ето какво точно са написали те: „Сдружение “ Гайтани” партньор на Община Ямбол в проекта “Долината на Тунджа – палитра от цветове, музика и танци”. Проектът е на стойност 522 025 лева и е подаден в края на февруари, а основно събитие в него е организирането на арт фестивал “Отворени пространства” с участието на всички културни и институции и аматьорски клубове и формации в Ямбол. Проектът предвижда основната част от събитията във фестивала да се проведат в градския парк, който предстои да бъде обновен по друг проект на общината. Финансирането е по схема за безвъзмездна помощ “Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития”, оперативна програма “Регионално развитие”
Край на цитата, въпреки че ми искаше да няма край – толкова е покъртителен.
Никога не съм бил привърженик на езиковото чистофайничество на Иван Богоров и проф.Александър Теодоров-Балан. На пресни години, на моменти ми идваше в повече и патосът в тази посока на Николай Хайтов. Писателят искаше да бягаме всячески от чуждиците, но залиташе свирепо по родопския говор, а това също не беше добра топка. Днес, когато за хиляден път чуя, че някой, някъде, ще ПРОМОТИРА културен проект, ми призлява. За капак, този проект е и ИНОВАТИВЕН. И пак за капак, е ПРОВОКАТИВЕН. Когато крайно недалновидно, и дори с културен цинизъм към ямболската култура, усвоиш над половин милион лева европейки пари (любопитно е, че при Сдружение „Гайтани” пише 522 000 лева и стотинки, а в последната работа с компютърния калем, сметката е паднала на 501 000 лв. и стотинки/ , това няма как да не е ПРОВОКАЦИЯ. В истинското си значение тази дума има негативен смисъл. Когато сме тръгнали да си сваляме гащите без никой да е искал от нас това, най-малкият проблем е да изпъстрят българската си реч с чуждици, въпреки че те нямат никаква дълбочина.
Преди повече от десетина лета всеки ден, и по много, се пишеше за хай-тек. Без хай-тек нямаше да имаме никаква пазарна икономика, бе заклинанието. Хай-тек така и няма, но пък всички клакьори твърдят, че не само има пазарна икономика, но тя цъфти и връзва.
Икономическата полиция на Европейския съюз, наречена ОЛАФ, само пречи да се разгърнем напълно, както и други навлеци, какъвто бе първият зам.-шеф на Европейската комисия Франс Тимерманс, довлякъл се преди две седмици в страната ни. Нашите властници му казват ясно, как всичко върви точ в точ, той пак има съмнения. Бойко Борисов трябваше да му отвърти един по мусурата. Щеше да е ИНОВАТИВНО за все по-скучния Брюксел. Да не говорим колко ПРОВОКАТИВНО би се възприело.
А каква е била фундаменталната идея на община Ямбол и Сдружение „Гайтани” по „Отворени пространства”, помните ли? Я пак да си припомним: ”…с участието на всички културни институции и аматьорски клубове в Ямбол.” Прекрасно, даже чудесно. Имам обаче няколко питания: Кога, къде, колко пъти, са събирани в община Ямбол тия ямболски културни институти, и ония другите, аматьорските клубове, за да знаят, и да запретнат ръкави, пардон, клавиатури? И да затрупат и „Гайтани„ и общината, с проектите си. И този арт-фестивал, за който са получени „скромните” половин милион лева от ЕС, дали не пази слабите, блудкави, глупави проекти на местните културни институции? Ако ги пази, ще отидат тутакси да ги видя. Както го беше казал класикът:”Проверката е висша форма на доверие”.
Макар да опитах да опресня паметта на тия наши културни „свърталища”, никой в тях не можа да си спомни да е имало такова чудо. Явно само кретени се раждат, и живеят, край Тунджа. По тази причина, може би, авторите на културния проект „Отворени пространства: Долината на Тунджа – палитра от багри, танци и ритми”, са взели цените, на които този или онзи изпълнител ще акостира край реката, ще изпълни своето творение, ще прибере хонорара. И повече я дойде тук, я не дойде.
Всъщност, защо да не дойде – щом по проект „Долината на Тунджа…” канят групи и солови изпълнители от Добруджа и от Шоплука, там сме. По миналата неделя, вече при последните акорди на арт-фестивала, хем Провокатативен, хем промотивен, един от джентълмените питаше ямболската публиката как казват на жената в нашия край, че я обичат. Туземното население мълчеше.Тогава оня джентълмен показа огромната си етноложка култура и рече две изречения: едното беше на родопски. Много красиво говорили там за любовта…
Искаше ми се да му тегля една майна, но у дома пак щяха да кажат, че ми липсват не 7, а 17 години от възпитанието. Село без кучета. Това е Ямбол. Не от вчера, от много време. Тук вече никой не знае нищо за ония, които са правили не само местната култура, а и националната. Като оня нещастник, Страшимир Кринчев, за който дори дядо Вазов пише хвалби. И друг нещастник, Матвей Вълев, загинал за България в Отечествената война. За Вълев също знае културна България, и то само след появата на един негов сборник с разкази. Ако не е знаела, е чувала – не всеки се радвал на обятията на Багряна. А любовните вести се разчували бързо, нищо че нямало 200 жълти вестници и клюкарски телевизии. Кринчев, апропо, също бил убит, само че в Междусъюзническата война. Когато се разхождам по улица „Матвей Вълев”, или виждайки вече бившето училище „Стр.Кринчев”, съм все по-изумен от общественото лицемерие. И на ямболци, и на всички сънародници. А тая година, на 24 май, бях и вбесен, след като от трибуната на Народното събрание ВСИЧКИ парламентарни групи се лигавеха дълго и предълго, обяснявайки КОЛКО ВАЖНА, КОЛКО НАСЪЩНА, е българската култура. Че ТЯ е Бъдещето на нацията. ЗАЛОГ за просперитета.
Село без кучета. Свирепо социално лицемерие спрямо културата. Та всеки бакалин получава многократно повече, дори и от най-качествените български творци.
…Преди време предложих да се спре с глупавата практика да се наименуват на хора на културата улици в Ямбол. А и в почти цяла България. Всяка гавра трябва да има предел. Не можеш да убиеш норката, за да е на палтото ти, а да си защитник на животните.
И продължавам да настоявам за публикуване на сайта на общината на пълна разбивка кога, за какво и колко пари са давани за Арт-фестивала „Отворени пространства-Долината на Тунджа – палитра от багри, танци и ритми”. Това, удивително е, но явно трябва да го припомняме, не са пари от частни фирми, които са посочили изрично, че не искат да финансират проекти на ямболската култура, а обществени пари.
И трябва да се знае всичко за тяхното харчене. Нищо че проектът бил ИНОВАТИВЕН , че и ПРОВОКАТИВЕН.
Спомних си нещо – някога, което от и историческа гледна точка е вчера, никак, ама никак не уважавали провокаторите. И правели-стрували, убивали ги. Странна „опция”, може да я наречете и възможност, ако ви е втръснало по време на целия футболен двубой коментаторът да ви залива с опциите пред Роналдо или пред Бербатов.
А до хай-тек така и не стигнахме в родината. Освен ако краденето на пари от европейските фондове не е българския хай-тек…
Борислав Ненов
