Щедро дарение в Дневен център Дъга” направиха ученици и шефът на „Язаки”

В петък след обед под един покрив се събраха различни поколения. Част от тия, които ще правят оттук насетне от България нещо по-добро – тийнейджъри от класа на учителката Снежа Рускова,  ръководител на 12 „Б” в ГПЧЕ” Васил Карагьозов” , с които бе дошъл в Центъра за услуги за деца и възрастни  и директорът на Езикова гимназия Йордан Милков.

Идеята за това посещение възниква още преди Рождество Христово, когато учениците на Рускова, правят благотворителен ретро бал в клуб „Валентин” в лесопарк „Боровец”. Интимната мисъл, да я наречем така, е да се съберат пари на тоя ретро бал, и с тях да се закупят пособия за Дневен център „Дъга” към Комплекса за социални услуги за деца и възрастни .

Същият комплекс, за който навремето по европроект бяха вложени 5 милиона лева, и така вместо да бъде заличено още едно голямо училище в града ни, ОУ „Страшимир Кринчев”, се появи голям Комплекс за социални услуги.

Учениците събрали на 22 декември в клуб „Валентин” около 2000 лева, но тази сума не стигала, за да направят това, което искали – да подарят на  децата от „Дъга” уред за физиотерапия. Този уред е незаменим за деца с церебрална парализа,  и в петък едно от момичетата в Дома, Дани, имаше щастието да се качи на новата ”машина”.

Сумата, събрана от момчетата и момичетата от класа на Снежа Рускова, не стигнали – тия уреди са доста скъпи, и така се наложило да се търсят хора и фирми с добри сърца в Ямбол.

Кой какви пари  е дал, аз лично, признавам си, не можах да разбера вчера , докато вървеше „церемонията” по дарението. Една изискана дама, Рома Будриене, се оказа в епицентъра на закупуването на уреда за болните от церебрална парализа. Дамата е управител  на японската компания „Язаки” в града ни, и е от Литва. По някои данни, тя за втори път поема шефския пост на „Язаки” в Ямбол, което не е направило, все още, владеенето й на българския език по-добро.

Хубавите жестове нямат нужда от много думи, нямат нужда и от особен превод, макар че от „Язаки” имаше български служител, който се опитваше да обясни словото на Рома Будриене.

Словото бе всъщност пределно кратко – литовският директор на японската фирма край Тунджа пожела на учениците да бъдат все така граждански активни, а класната на 12 „Б” Снежа Рускова още отсега я покани на абитуриентския им бал.

Сумата, нужна за закупуването на уреда, който прави поне за известно време приемлив живота на децата, се оказа 4250 лева. От дневен център „Дъга” имаше и благодарности, и малки подаръци, направени от децата в социалното заведение, дари ги Атанаска Бонева.

Приз получиха и момчетата и момичетата от 12 „Б” клас – призът е за креативен благодетел и им бе връчен от Центъра за комплексни услуги за деца и възрастни.  Аз поне бих предпочел тая идиотска чуждица – креативен, да я нямаше, но всеки си решава сам езиковата култура.

Дали управителят на „Язаки” литовката Будриене пак ще прави подобни финансови жестове, не стана ясно – все пак фирмата не е благотворително дружество. Дамата стоя и далеч от „микрофоните”, явно знаеше какво е тежка болест, а  знаеше и друго – че с доброто не бива да се парадира.

При такова дарение е нелепо да има степенуване кой какво точно е дал. Още повече че онова момиченце, Дани, бе качено на чисто новия уред и си поигра спокойно с тенис топка.

А при церебрална парализа, това е нещо огромно.

Остава да не се забрави едно нещо – не говоря за чудесата по Коледа, много ми сладнят, а за онова, което се случва към края на месец май. За абитуриентския бал, на който трябва да присъства и една жена, която говори твърде лош български – Рома Будриене.

Борислав Ненов

Б. р. На снимката е Рома Будриене