Шампионският тандем – братя Асенови

Постижението на най-добрия български боксьор Даниел Асенов – спечелването на олимпийска квота и златен медал от квалификациите в Баку, отново постави фокуса върху успешния модел, който успяха да наложат неговите треньори Димитър и Тодор Мутафови. Те не само създадоха първия лицензиран селски боксов клуб „Априлец”, но и успяха да създадат шампиони на национално и европейско ниво и то от момчета от тунджанските села.
Най-голямото им постижение безспорно обаче са братя Асенови – Катин, Даниел и Боян от село Кукорево, които успяха тази година да постигнат категоричния успех всеки да е републикански шампион в неговата категория и възраст, а Даниел да представя България и на олимпиадата в Рио.
Няма начин да не се запитаме как се създават шампиони от трима братя и как се запалва искрата на победителите в тях, за да се трудят, да бъдат постоянни, да искат да продължават и да побеждават.
Любовта към спорта и тримата братя са наследили от баща си Пени Асенов, който е тренирал борба.
Димитър Мутафов открил за бокса първо най-големия брат – Катин, който сега е на 20 години, но е започнал да тренира бокс като малък.
Даниел също бил изявен спортист и видимо бил най-добър в училище точно в спортните прояви, но в началото започнал да тренира борба заради баща си, който го посъветвал да се насочи към този спорт, защото е по-дребничък. Успехите на брат му Катин обаче го спечелили за бокса и едва на 8 години той започнал усилено да тренира при Димитър и Тодор Мутафови и да печели. А постигнатите успехи го увличали все повече и повече: „Реших да се занимавам изцяло само с бокс и постепенно станах шампион на България, после шампион на Европа за юноши, после и за мъже, и така стигнах до тук (б. р. участие в олимпиадата в Рио) и надявам се това да са първите ми успехи, защото съм още млад, само на 19 г. Надявам се на олимпиадата да направя едно добро представяне, защото това е най-големия, най-високия форум”, разказва Даниел, който вече има опит и без притеснение и откровено разговаря със журналисти.
Семейството му е много щастливо от неговите успехи, гордеят се и с постиженията и на Катин и Боян. „Голяма радост е за нас, имат добри успехи и се радваме много, щастливи сме просто”, обяснява разтопен от щастие бащата. Майка им е по-срамежлива, но и тя преживява техните радости, а най-голямото щастие за нея е след успех да ги посрещне вкъщи и да им организира подобаващо празненство.
Тримата братя са успели да спечелят толкова купи и медали, че цялата секция в стаята на Даниел е осеяна с тях. Самата стая пък е боядисана като български трибагреник – бяло, зелено, червено, цветовете, които Даниел всеки път защитава, когато се изправи на европейския или световен ринг. На ринга Даниел успява да обезсърчи съперниците си с много енергия и добра техника. Макар едва 19-годишен вече е осъзнал каква е формулата му за успех: „Моята формула на успеха е много постоянство в залата и много зависи от треньорите. С моите треньори Димитър и Тодор Мутафови се занимавам от много малък и те са ме научили на това, което правя до момента. Винаги се стремя все повече и повече, сега се надявам най-малко на медал от олимпиадата”. Тази година Даниел завърши средно образование и дори успя да празнува и бала си с цената на това да не се подчини на треньора си в националния отбор, но благодарение на подготовката след това на Димитър и Тодор Мутафови на лагер на Бакаджик той бързо е влязъл във форма и дори е показал по-добри резултати. Макар и само на 19 години той си дава сметка колко много му е дал боксът: „Честно казано не знам откъде намирам сили, просто с това съм се занимавал от малък и не знам какво ще правя, ако не бях тренирал бокс, например, много пъти съм се замислял”.
Даниел е заобграден с шампиони по бокс. Приятелката му Розалия Пайчева също е републикански първенец при жените в категория 54 кг. По-големият му брат Катин спечели държавния шампионат в категория до 56 кг, а по-малкият му брат Боян държи първенството в две категории при младежи старша възраст за 52 и 56 кг. Пръв се запалил по бокса най-големият от тримата братя. Защото съм чувал, че боксът бил по-мъжки спорт, а пък аз съм мъжкар от малък и затова може би, разказва Катин и допълва: „Боксът е моят живот, казвам го, защото наистина така го чувствам, тренирам ли живея. Боксът те учи на възпитание, на култура, ставаш добър човек”. Катин продължава образованието си и учи във Факултета „Техника и технологии” в Ямбол.
Най-малкият брат тръгнал по пътя на по-големите: „Видях, че те тренират бокс и реших и аз да тренирам. По едно време бях се отказал, но след това реших пак да продължа, сега достигам по-големи нива в спорта”, обяснява Боян. И Катин, и Боян сега са си поставили за цел да достигнат и дори да надминат брат си Даниел, но мечтата и на двамата е насочена към следващата олимпиада. „Най-голямата ми мечта е вече наистина 2020 г. да сме тримата братя на олимпиада, туй ще е просто уникално – трима братя на олимпиада с три медала”, казва Катин.
На въпрос какво дава спорта баща им Пени Асенов отговаря: „Много, всичко, култура и самочувствие на човек, здраве и всичко. Много добре се чувстваш, когато спортуваш, а най-вече като постигнеш нещо повече”.
Треньорът на Даниел Димитър Мутафов не крие, че е видял големия боксьор у него още в пъвия му официален мач в Пловдив и затова продължил да го усъвършенства. Тази година той навърши 80 години, или както се шегува 20 олимпиади, но досега не е имал такъв прецедент като братя Асенови. За тях той разказва, че са някакво изключение, световно изключение, тъй като почти няма в България такива и допълва: „Има някъде по трима, но нямат тия успехи, а те сега започват с успехите”. Според Димитър Мутафовнай-ценното у тях е: „Те първо имат най-важното за един спортист талант, плюс труд, плюс родители, които ги насърчават да тренират. Това е според мен успехът”.
Тримата братя са намерили най-верния път към успеха – постоянство в спорта и в учението, за което си признават, че не е най-голямата им сила, но са упорити и не го оставят.
Другото важно нещо, което движи напред и тримата е желанието всеки да бъде по-добър и да постигне и дори да надмине другия, а това благородно съревнование може само да ги отведе до техните върхове.

Диана Иванова