Църква „Света Троица” в Ямбол

Началото на строителството на църквата „Св. Троица” в Ямбол свързваме с първите векове на османското робство и създаването на Каргона, като българска част на града.

Ямбол пада под османска власт след шестмесечна обсада през 1373 г. Завладяването на града и региона близо четвърт век по-рано от останалите български земи поставя жителите на града в особено неблагоприятно положение. Ямболци изпитват с най-голяма сила ударната вълна на чуждото нашествие.

Асимилаторската политика на завоевателя и стремежът за утвърждаване на господство над покорените българи се стоварват с цялата си тежест и над вярата им. Дискриминацията се осъществява чрез: унищожаване на църкви и манастири, забрана да се строят нови, превръщането на храмовете в джамии, преследване на християнското духовенство, забрана или ограничаване на църковните процесиr. От втората половина на ХVІ в. всички църкви и манастири в Ямбол и Ямболско вече са разрушени, според изследователи върху руините на една от църквите в ямболската крепост е построена внушителна и впечатляваща джамия – Софуларската. Споменът за тях остава единствено в преданията и топонимията на 36 селища в областта.

Исторически сведения за първоначалния вид на църквата „Света Троица” в Ямбол няма. Според някои автори от 30-те години на ХХ век тя наподобява раннохристиянска катакомба.

Единственият веществен паметник, доказващ съществуването на църквата през ХVІІ век, е съхраняваният във фонда на Регионален исторически музей Ямбол сребърен дискос. Той представлява кръг с диаметър 190 мм. Крачето за поставка липсва. Има надпис в полукръг на гръцки език: „Моление. Раб Божи Алекси подарява на църквата „Света Троица” 1692”. По дискоса липсва всякаква украса, нещо характерно за църковно – обредните предмети от ХVІІ в. Не разполагаме със сведения къде е изработен дискосът. Сравнително ранната му датировка предполага да бъде поръчан и донесен от някой от многото таксидиоти от Атон, посещавали Ямбол. Името на дарителя „раб божи Алекси” насочва вниманието към една група от по-заможни вече българи първенци, които постепенно се налагат и започват да играят ръководна роля в обществения живот на българите в Ямбол. Може дори и самият „раб божи Алекси” да е бил търговец – поклонник, който сам е закупил и дарил на храма този сребърен дискос.

В своите спомени Черньо Георгиев от Ямбол описва първоначалния архитектурен вид на църквата „построена на 50-60 см дълбочина в земята и в нея се влизало по 304 стъпала”. Църквата била широка 7 метра и дълга около 16 метра. Цялата постройка нямала прозорци и се осветявала само от пламъка на восъчните свещи, които богомолците палели на два малки железни свещника. В църквата тип катакомба имало обособени две почти равни отделения за мъжете и жените. Украсата на църквата също била примитивна – на иконостаса имало шест икони, а по стените били зографисани само няколко светци и пророци.

Съществуването на църквата „Света Троица“ от началото на ХVІІ в. ни подсказва и посещението на Ерусалимския патриарх Хрисант Нотара в Ямбол от м. юни 1720 г.

Целта на посещението в Ямбол, както и в някои други градове в южнобългарските земи, е да се събират средства за манастирите на Божи гроб. Това си посещение описва в един доста просторен пътепис. Патриархът пристига в Ямбол на 7 юни 1720 г. и остава тук почти месец. Установява се в българския квартал Каргон /Карвуна/ в дома на божигробския наместник в Ямбол свещеника от другата българска църква в Каргона Аврам Лефтери. В пътеписа си патриархът регистрира две енории в града: тази към църквата „Света Троица” и другата към църквата „Свети Георги”, която той отбелязва като по-голяма. 228 ямболци от двете енории даряват една доста прилична сума пари за издръжка на божиите места. Те са доказателство за икономическия просперитет на ямболските християни, за развитието на еснафите и търговията в града и за доминиращата роля на българския етнос в Каргона.

И през следващото ХVІІІ столетие църквата „Св. Троица” заедно с църквата „Св. Георги” за християните от града са единствените обществени места, където в делник и празник на кръщенета, сватби и погребения, редовно се събират едноверци, които търсят и намират в църквите опора за своето народностно и верска съхранение.

Те са основните места, около които се разпалват и развиват борбите на ямболци срещу гръцкото духовенство и влияние.

Ямболци на няколко пъти гонят от храмовете си одринския владика Кирил. Кулминацията в борбата срещу гръцкото влияние в града е акцията около Великден през 1862 г. когато за пореден път владиката е изгонен от града. Църквите се отварят и за първи път свещениците извършват богослужението на български език. В църквата „Света Троица” ямболските младежи дори заличават всички гръцки надписи по стените и по иконите. Вестник „България“ от 21ъмай 1862ъг. Съобщава: „Ямболските младежи изгорили гръцките книги, защото не са потребни, не четат в тях по черковните и да не се търкалят или късат на парчета, изгорили ги. Тия младежи направили едно дело угодно на Бога и похвално от хората”.

След фермана за учредяването на българската екзархия /1871 г./ на мястото на старата църква се строи нов храм с голямо кубе. Устабашията, който ръководи строителството, е прочутият майстор-строител Цаню от Трявна.

По време на Освободителната руско – турска война от 1877-78 г. храмът е опожарен.

След Освобождението през 1884 г. е построена сградата на сега съществуващата църква „Света Троица” .

Към църквата „Света Троица” съществува и килийно училище, но датата на неговото откриване не е известна. Известно е, че в него за първи път в Ямбол се прави опит за въвеждане на български език в обучението. Това е дело на калугера- учител Терапион, попаднал в Ямбол на път за Света гора и успял за краткия си престой в града да въведа българския език в обучението в килийното училище към църквата „Света Троица”.

Около 1870 г. за църковен надзирател на църквата „Св. Троица” е избран Вълчо Главчев / известен като епитроп Вълча/, по чиято инициатива всяка година на празника на Свети дух при църквата се урежда голям църковен събор.

Тази традиция в новото време се приема като празник на град Ямбол.

В спомените на старите ямболци църквата „Света Троица” е известна като „Голямата църква”.

Църквата е Паметник на културата от местно значение.

Христина Женкова

About the Author :

Leave a reply