Хълмът „Боровец”, новата Мрежа, братята

 DSC00333A  Десет без 22 минути е, денят е 12 януари, малко преди подножието на хълма „Боровец”. Дънки, запретнати крачоли, боса. Първо по тревата, после по асфалта-млада жена. Един кучкар –на първото колело нищо друго. Мъж слиза от хълма, по „централната алея” – стълбите, които водят към върха. Боклуци около кошчетата, но пейките са все още здрави.
Оградата от мрежа е масивна.
Пожарът обаче съсипа всичко далеч преди тя да се появи…Голо е. От шосето към комплекс „Д-р Д. Дончев” се вижда лесно едва ли не до върха. Изкоренявани са дървета, съсипани в големия пожар, най-големия в историята на лесопарк „Боровец”. Стърчат остатъци от детската площадка, намираща се от страната на поделението. Военното поделение също е на път да се срути.
Кучкари разхождат упорито домашните си любимци. Оградата е масивна, висока е повече от метър и осемдесет, трудно е да прережеш мрежата. На всяка пътечка, водеща към хълма, има оставено място за врати. Не се вижда никъде табелка в колко ще се затварят-отварят тези врати. По една от най-зашумените пътеки-нищо. Никаква растителност-дърветата отсечени, дънерите изкоренени. Не навсякъде, все пак.
Черно-от пожара. Дърветата до мрежата, също черни, овъглени.
Пълно запустение. Мрежа, мрежа, мрежа. По протежението на мрежата тук-там оцелели дървета, но повечето са отсечени до корените. Много рядко преминават коли. Асфалтовият път продължава да е в ужасно състояние, така е от много години.
Мрежата обаче е нова. Прелетява птица, тихо, безшумно, като призрак. И пак дънери, пак пустош, пак изсечено.
Тези пролуки, които трябва да са врати, още не са врати. Но ще станат-кога, вероятно до пролетта.
На едно място има няколко оцелели иглолистни дървета, неправдоподобно е сред тоя черен пейзаж. Малко по-нагоре от тях, пак обгорели дървета, широколистни. И пак е сечено, но е поне малко по-зашумено. Продължавам по асфалтовия път към к-с „Д-р Дончев”. Към бившето военно поделение има много повече дръвчета, ала те отдавна са оставени на самотек и нямат нищо общо с идеята за лесопарк. Две едри кучета са приятно послушни и си вървят до дамата, извела ги да потичат. Още една просека, вероятно и тук ще има врата. Самотни едно-две елхови дървета, повалени и захвърлени иглолистни клони. На пет метра от тях пак изсечено, черно,обгоряло, голо.
Двайсет метра по-нагоре-пак изсечено, изсечено, изсечено. Може би това бе мястото, на което вилня един друг пожар.
Слънцето се опитва да изгрее. Комплекс „Зорница” се вижда вече през мъглата по-отчетливо. Виждам все по-ясно първото блокче, зад него, измамно близо, знаменитата Нова болница. И пак голо и пусто. Сякаш съм се телепортирал преди 90 г., когато този хълм не е бил никакъв хълм, а просто Кърклар баир. Тогава почва неговото залесяване.
Вдясно нахвърляни стари дрехи. Мърляво яке, червено пуловерче, всякакви дрипи. Никакво движение към момента. Вижда се вече ясно и Старческият дом – някои от сегашните му обитатели сигурно са залесявали „Боровец” в ученическите си години.
Какво ли си мислят, като виждат този черен, пуст хълм?
Мрежата продължава, общинарите са успели да свършат доста работа по Оградата. „Боровец”, на който някога са провеждали ученията си воините от Четвърти конен полк. Това е водело до дрязги с местната управа, която в крайна сметка е съумяла да забрани нашествието из наскоро засадените дръвчета.
Идва отклонението към к-с „Д-р Дончев”, мрежата продължава, но само още няколко метра и спира похода си. Вижда се вече по-отчетливо и Къщата на сеизмолозите, има ли всъщност някой някога в нея, или стои забравена и от властта, и от Господа.
Вдясно, от другата страна на шосето, се виждат поставени няколко бетонни кола, но мрежа още няма. Някога тук ни водеше да играем на народна топка или просто да скитаме, учителката ни от ОУ „Страшимир Кринчев” Радка Иванова.
Един разкошен учител и храбра жена, която роди три деца. Това място се посещаваше всъщност много в ония години, средата на 70-те, след това буреняса, никой не поддържаше нито полянките, нито дърветата. И сега е диво и неприветливо.
Клошари и роми все пак се появяват тук-има пластмасови бутилки, кофички от мляко, строителни отпадъци. И там обаче е изкоренявано, може пък и нещо добро да е минало през главите на общинарите.
Никакво движение в тази част от Боровец – нито хора, нито автомобили.
Мъртвило. А е 10.30 часа, прекрасно време за разходка. За джогинг. Ако ямболлии обичат утринното бягане, явно поддържат формата си далеч от тук.
Този хълм е заминал. След 90 години, след толкова усилия, толкова вложени в него пари, след разчетено и извършено от някогашния кмет инж. Апостол Петров и Руси Хайдутов. След великите ямболски илюзии, че от този баир ще стане алпийска местност.
Комплекс ”Д-р Дончев” се е избистрил вече от мъглата, вдясно, на Боровец, обаче няма какво да се избистри. Към подхода за жилищните блокове, мрежата става все висока, вероятно за да попречи на следващ пожар да стигне до хората.
Една седмица по-късно – 19 януари. Малко преди 11, пак плътна мъгла. Този път катеря от към улица „Сливница”. Улицата, по която мина знаменитият тласкателен водопровод, изграждането на който продължи цяла вечност, и в тая вечност половината град често оставаше без вода. Веднъж броени часове преди Нова година.
„Сливница” е българска улица или поне по-голямата част от нея. Вдясно от мен са оглозганите сгради на някогашната детска градина.   Прозорците са отдавна избити, вътре не останаха никакви мебели, но сградите са с масивни конструкции и могат да издържат още много години. Ако общината им намери най-сетне предназначение. Не мога да повярвам, че масивни сгради в самото подножие на „Боровец”, няма за какво да послужат.
Напредвам по „Сливница”, на една от пресечките и надпис-снек бар „Паралии”. Има и такива в махалата, особено след като избухна пазарната икономика и гешефтите станаха много повече от почтените сделки. Асфалтът е в добро състояние, така и бе следвало да бъде след като за тласкателния водопровод държавата инвестира десетина милиона. Надпис „Къщата се продава”. Не е  лоша къщата, има голям двор, вътре още една къща, малка, но къща, ала са едноетажни и може би имат ред недостатъци, които я правят трудна за харчене. Сигурно има-вижда се външна тоалетна, което подсказва за много неща, в двора-две седалки от гуми. Българският Плюшкин също обича да събира всичко. По „Сливница”, всъщност, има няколко луксозни къщи, направиха ги в годините на Прехода.. Някои все още са недостроени. Но личат големите пари-дограмата е златен кестен, вратите са огромни, целите от инкрустирано желязо, с пищни тераси.
Вече съм стигнал улица „Ресен”. Тя е зад гърба на някогашния детски дом.
Часът е 11,10, но мъглата упорито не се вдига. Окаяни къщи се редуват с наскоро санирани, с врати от хубаво дърво, направени във възрожденски стил. В края съм на „Ресен”, съвсем близо до хълма. Има известно движение. Съвсем близо до хълма, боклуците се появяват. Почва да се чува и яка музика, гърми, ромите са вече в бойна готовност. Виждат се множество бетонни колове, няма обаче още поставена мрежа, само тел за първия ред е положен. Стигат някъде из мъглата. Почват обаче да изчезват-не заради мъглата, ромите са ги съборили, на някои места направо са ги пречупили. Махалата продължава да е потънала в почти непрогледна мъгла.   Коловете са надлежно бетонирани в основите си, това вероятно е разгневило смуглите ни съграждани, и те са пречупвали коловете.   Може би оттук някъде е тръгнал страшният пожар, опустошил не само бар „Валентин”, а и почти целия лесопарк. Виждат се още пречупени колове. И още, и още, някой се е забавлявал по доста странен начин. Колкото повече навлизам в мъглата, толкова повече бетонните колове оредяват.
Музиката все така здраво дъни. Къщите, които все пак се виждат – те са от първата редица – са със сателитни чинии. Всички, някои имат даже по две. Качвам се десет метра още, този асфалтов път би трябвало да извежда до хотел ресторант „Боровец”. Тук няма бетонни колове, но вероятно са предвидени, защото иначе „упражнението” няма да свърши нужната работа. Освен ако идеята на общинарите не е да затворят цялата ромска махала с мрежа и вратите да се отварят и затварят в определен час.
Дори и такава да е идеята, тя пак няма да свърши работа.  Страшният пожар стана посред бял ден, а е абсурдно махалата цял ден да е под ключ.
Кучешки лай и хора, които са призрачни в мъглата. Дребните отпадъци около мен няма защо да се броят, но малко след това се натъквам на масивно сметище от строителни отпадъци. Тоя номер го зная – плащаш 7-8 лева на циганин с талига, той нахвърля отпадъците след ремонта или строежа в талигата, и изчезва. Не се интересуваш къде точно – нали си се отървал от строителната смет. Сметището е на трийсетина метра от една от луксозните къщи на българи под колелото на „Боровец”.
Стигам на паркинга на хотелския комплекс. Край него има дървета и храсти, но няма още никаква мрежа. Чува се шум от брадва. Един млад циганин сече на десетина метра от мен.
„Работи”. Колко километра трябва да е дълга тази новоизграждаща се мрежа?
И колко полицаи денем и нощем трябва да бдят около нея?…

Борислав Ненов

About the Author :

Comments are closed.