Художничките Инна Рогова и Наталия Корчемкина: Сред природата в Стефан Караджово живееш ценно
-Живеете в Стефан Караджово, а сте от Русия. Как се случи така?
И.Р.: -Това е доста дълга история. Всичко стана случайно. Пристигнах при своя приятелка, с която не бях се виждала 35 години, сега живее в Лондон. Намери ме по интернет. А тя има дом в България. Пристигнахме, много ни хареса тук – и климата, и слънцето е изобилно, прекрасна страна, много хубави, доброжелателни хора. И когато ние проучихме нашите възможности – оказа се, че не на морето, а на село можем да купим къща, след като продадохме нашата кола в Русия.
-Постоянно ли живеете тук?
И.Р.: – Живеем през по-голямата част на годината, но за 2-3 месеца заминаваме за Русия през зимата.
-От колко време сте в Стефан Караджово?
И.Р.: -Трета година.
-Успявате ли да се включите в живота на художническата гилдия тук?
И.Р.: -Да, успяхме. Първо направихме студио, ателие, ремонтирахме помещението, купихме керамична пещ, глина и сега постоянно участваме в такива изложби като тази тук със своите работи или ходим да гледаме какво ново се е появило. Постъпихме в Съюза на българските художници и се оказа, че сега имаме твърде много приятели и познати тук. И това стана така стремително, бързо, което е много приятно.
– Какво работите в Караджово?
И.Р.: -Занимаваме се с керамика и това е постоянното ни и любимо занимание. Смятаме, че и за по-нататък ще е така, защото всичко при нас се получава много компактно – живеем на прекрасно място, през цялото време сме заобиколени от природа – цветя, плодове, гроздето зрее, птиците пеят отдалече и всичко това е около дома ти – тук можеш да работиш, можеш да живее. Много е удобно. В големия град през цялото време си заобиколен от суета, през цялото време те занимават някакви дребни неща и грижи, а тук се получава така, че живееш ценно.
-Наталия, на Вас какво ви даде участието в пленера “Певецът на Тунджа”?
Н.К.: -Първо се запознахме със забележителни хора, с художниците, с които бяхме и с които ще продължим да поддържаме творчески отношения занапред. Изпробвахме нов материал, тъй като ние сме керамички основно, а сега пробвахме с акрил, големи размери с каквито никога не сме работили. В този смисъл за нас това е начало на нова работа, която също ще бъде продължена.
-Как ви се стори ямболската природа, която трябваше да рисувате по време на пленера?
Н.К.: -Ямбол много ми харесва. Действително досега не съм имала възможност особено да се разхождам – само парка, хотела, много малко беше времето.
-Благодаря ви за разговора!
Интервю на Светлана Чамова
