Художествена галерия „Жорж Папазов“ представя изложбата “10000 +”

Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, община Ямбол и Факултет по изобразително изкуство на ВТУ,, Св. Св. Кирил и Методий“  представят изложба на преподаватели от Факултет по изобразително изкуство на ВТУ,, Св. св. Кирил и Методий“. Тя ще бъде открита на 9 април от 17.30 часа  ще бъде експонирана в галерията до 25 април 2019 г.

За самата изложба доц. д-р Владимир Аврамов, зам. -декан на ФИИ, казва:

“Колкото и да звучи енигматично, декодирането на името на изложбата е съвсем простичко. Заложеният като императив минимален размер за формáта на творбите 100х100 см в математически прочит (умножение) прави точно 10 000. И тъй като по-голям от базовия размер е допустим, заложихме и ,,+“(плюс).

Живописта в големи размери в съвременни условия е трудна за комерсиална реализация. Но именно това я връща в онтологичната ѝ същност на безкромпромисност, неподправеност и органичност. В големия формат авторът влага истинското си отношение към парадигмата ,,изкуство“ – своите искрени естетически норми, потребности; страхове от незнайното, непроученото; обратната рефлексия от мащабното към малкото, частното. В голямото пространство усещането за полет и ,,отприщване“, което работния процес предоставя е неописуемо, незабравимо. Там някъде Икар се проявява като илюзорен спътник на твореца, като негово своеобразно алтер его.

От друга страна – във времето на плурализма и трансграничните художествени пространства дори и тематично фокусираните изложби са уязвими на центробежните сили на формалния вътрешен разпад (неорганизираност и липса на обща корпусна визия на една експозиция). Колкото и да е абсурдно, в подобни случаи форматът се явява единствения (макар и формален) събирателен фактор. Изложбата става по-хомогенна в своята хетерогенност, устойчива; превръща се в стабилен тектоничен ансамбъл, респектиращ с мощта на мащабните си параметри.

В нея е въплътен, разбира се, и индивидуалния фактор. Всеки авторов маниер е своеобразна рязка смяна на ритъма: от барабанен бой до последваща всепоглъщаща тишина. Всяка творба е феноменологичен знак, личен щемпел, визуална морфема на отделния артист… Но поставени под стандартизиращия контрол на формáта, произведенията алюзират цяло конструктивно пластично ,,изречение“ с неотразима витална мощ.

И така: ,,Големият кораб“ е на вода. Да се качим за едно голямо пътешествие!”