Христо Христов, член на УС на Баскетболен клуб „Тунджа”: Баскетболът ще направи опасен завой без обществена подкрепа

???????????????????????????????

Христо Христов е роден на 5 януари 1948 г. в село Ситово, община Болярово. Завършил е Софийския университет, специалност „Физика”.

Бил е първи секретар на ОК на ДКМС в Ямболски окръг. Дълги години е председател на Обединен спортен клуб „Тунджа” на обществени начала.

От 1975 г. е в ръководството на ямболския баскетбол. Вече няколко мандата е член на УС на баскетболен клуб „Тунджа”.

-Г-н Христов, случаят зала „Диана” какви измерения има? Направи се от общината конкурс, проектът, който спечели, обаче е твърде скъп. И кметът Георги Славов счита, че този милион и половина, даден от Министерския съвет, не върши работа?

-Зала „Диана” имаше вече разработен проект, който е също в по-голям мащаб. Той бе направен с активното съдействие на един наш съгражданин, председателят на Федерацията по скокове на батут Стоян Димитров. От Комитета за младежта и спорта беше поета инициативата, беше разработен проект, който включваше реконструкцията на сега съществуващата зала „Диана” и изграждането на една нова зала, за която се говореше, че ще бъде Национален център за скокове на батут.

-И тогава пристигна в Ямбол Весела Личева, която бе шеф на Комитета за младежта и спорта. И тя направи край зала „Диана” първата копка. Нали така беше?

-Да, тя направи първата копка. За този проект, който включваше и реконструкцията на зала „Диана”, и построяването на този Център за батут, има одобрен проект. Има и реализирана част от този проект – главно в частта, където трябваше да се развие новата зала. Когато говорим за зала за батут, тя, всъщност, щеше да бъде многофункционална зала. С игрално поле 36 на 31 метра, тя позволяваше да има игрални полета по всички видове спорт – волейбол, хандбал, баскетбол. Позволяваше да има и три корта.

-Но този проект решаваше ли проблема със стандартите на терена, заради който зала „Диана” не може да приема баскетболни мачове на международно равнище?

-Решаваше и този въпрос. С премахването на три колони, чрез които игралното поле се удължаваше до 34 метра, така че да се вместят в стандартите на баскетболния терен. И в широчина имаше възможност да се махне един ред от седалките, за да се получи максималното отстояние от терена, което се искаше.

-Случаят зала „Диана”, така да го наречем, имаме милион и половина лева, отпуснати на общината от Министерския съвет. Община Ямбол трябва да задвижи нещата.

-Да, община Ямбол е собственикът на зала „Диана” – никой друг не може да работи по нея, без санкцията на общината. Мисля, че първата грешка стана през 2007 г., когато се спря проектът, за който говоря.

– Когато Весела Лечева беше тук и направи първата копка?

-Да. След това имаше избори, стана смяна в управлението на Ямбол. Новата общинска управа дойде с по-различна концепция и счита, че този проект не решава проблемите на зала „Диана” и на спорта в нашия град. Това бе виждането на новия по онова време кмет Георги Славов, който наследи на Кирил Тодоров. И така се стигна до спирането на този строеж. Въпреки че, както ви казах, имаше реализация, имаше гласуван бюджет. Бюджетът не беше кой знае колко голям, но и проектът не струваше много пари.

-Аз съм правил интервю с шефа на Федерацията Стоян Димитров и той потвърди, че парите от Комитета за младежта и спорта са осигурени за строежа на тази зала. Да излезем на по-широка писта, г-н Христов. Вие познавате много добре материалната спортна база, дълги години бяхте председател на ОСК „Тунджа”. Използваме ли сега максимално този ресурс?

-За всяка човешка дейност е ясно, че базата и кадрите определят нейното развитие. Спортът не прави изключение от това. И ако можем да говорим за постиженията на ямболския спорт, те в голяма степен се базират и на това, че в Ямбол във времето е изграждана добра спортна база. И тези спортове, които са имали добри условия, са постигнали своите върхове.

-Много върхове…

-Така е, много върхове. Тези неща са взаимно свързани – развитието на спорта води до развитието на базата и обратното. Показателно е, че голяма част от базата в Ямбол е строена на доброволни начала, с участието на ямболските граждани. Така е изграждана и площадка „Георги Дражев”, така е започнато и строителството на стадиона.  С активното участие на гражданите на Ямбол е построена и зала „Диана”. Идеята за нея изниква през 1959 г., когато се е оформил Ямболски окръг.

-А от 1960 г. започва строителството на „Диана”…

-През 1959 г. е възникнала идеята и е получила подкрепата на ръководните органи в Ямбол и на централно ниво. Интересно е и е много показателно, че проектът на зала „Диана” е направен безплатно. Авторът му, професор Дамянов, не е взел нито лев за тази си работа. Той е получавал само командировъчни, когато е идвал тук да контролира как върви хода на изграждането на залата.

– А той имал ли е някаква сантиментална връзка с Ямбол?

-Не, аз поне не зная за такава връзка. Тогава, когато възниква въпросът за построяването на залата, в града не е имало капацитет, който да проектира такова съоръжение. По тази причина ръководните органи в Ямбол се обръщат към централата на спорта в страната ни и тя ги свързва с проф.Дамянов. Всички специалисти, с които съм говорил във времето, казват, че този проект е на границата на идеалното. Всичко е изпипано много детайлно.

-Ако поставим зала „Диана” в контекста на 1964 г., когато тя е построена вече, какво имаме в България като подобни обекти. Само зала „Универсиада”, нали?

-Точно така е, единствено „Универсиада” е голяма като мащаб. Зала „Диана” е първата провинциална спортна зала, и то толкова внушителна.

-Нейният  капацитет е за близо 2700 зрители…

-Да, когато се използва и игралното поле, иначе са 2500, когато има спортна проява на терена. При това тя се строи със самооблагане от гражданите. На централно ниво са дадени 300 000 лв., от Ямбол са половин милион лева. По 100 000 лв. на година са идвали от самооблагането на гражданите.

-А има ли нещо вярно в приказките, че „Диана” е била строена незаконно, че била правена по документи за склад, за да минат нещата пред съответните органи?

– Не, няма такова нещо. Има си нужната документация, има съответните разрешителни. Но строителството е вървяло изключително трудно. Защото, вие знаете, тя се намира на острова на двата ръкава на Тунджа , подпочвените води са много високи и това прави фундирането изключително трудно.

-Заслужавало си е трудностите обаче. Мястото е прекрасно…

-Прекрасно е и понеже е и общинска собственост, това ни е дало предимството пред другите градове, защото по същото време още няколко града са кандидатствали за такова строителство. Но поради липса на петна, които да са техни, а и процедурите по отчуждаване по онова време са били много тежки и са изисквали много време, Ямбол е изпреварил. И това е дало предимство във времето, за да може спортът в града ни да се развива успешно и да бъде един от лидерите в региона в това отношение.

-Да си припомним едно име – Минчо Боев.

-Да. Това е човекът от когото тръгва идеята и той става двигателят при реализацията на този обект. Разбира се, при съдействието на всички ръководни органи в Ямбол.

-Така е, няма как един човек да реши нещата, но някой трябва все пак да бъде нещо като локомотив.

-Изключителни заслуги има и тогавашният председател на Окръжния народен съвет Николай Гагамов.

-Няма как в ония години да се мине без ОК на БКП, нали? Иван Тенев е бил първи секретар към онова време…

-Иван Тенев се завръща тогава от Стара Загора в Ямбол  (и той, така да се каже, е дал благословията: ”Действайте младежи”). Те са били млади хора – Минчо Боев и другите около него.

-А останалата част от материалната ни база ? Имам предвид и градския ни стадион, и базата във Веселиново . Имахме и конна база, но тя изчезна?

-Конна база, за съжаление, вече нямаме.

-Продадохте я?

-Не, аз не съм я продавал.

-Не вие, имах предвид Обединения спортен клуб „Тунджа”.

-Голямата ни болка е стадионът. Защото, навремето, той имаше една от първите зебранови писти. Знаете успехите на ямболската лека атлетика през 70-те и 80-те години.

-Да, а сега тази писта е ужасна.

-Така е, за съжаление. И считам, че е дори по-наложително от реконструкцията на зала „Диана”, направата на лекоатлетическата писта. Там се направи една отсечка, но тя е едва 100 метра. Там големият проблем е, че идеята да се направи хубав стадион, ни хвана в процеса на преустройството. Закри се Ямболски окръг и преминахме към Бургаска област.

-Говорим за идеята стадионът да има козирка?

-Козирка да има, да има осветление, да стане един от най-добрите стадиони в България.

-Не искам да съм черноглед, но тази козирка едва ли някога ще стане.

-Основите и са положени. Ръководството на Ямбол, още когато бе окръжен град, бе осигурило средства, за да бъде извършено необходимото по този проект. Но преминаването към Бургас прекъсна нещата, после пък дойдоха промените след 10 ноември. Дойде икономическата криза, липсваха инвеститори.

-Появиха се спонсори, някои доста мощни, но за полусезон, за един сезон, като Димитър Савов с неговата фирма „Елпида”. И други имаше, но всеки идва и си отива. Дали перат пари, дали има нещо друго, но стадионът не мърда.

-Така е. А залата във Веселиново изигра също много важна роля преди години. И в известна степен тя сега спасява леката атлетика, защото все пак има място, където може да провеждат част от своята подготовка. Там навремето се готвеха за олимпиада националните отбори по борба и по бокс. Там идваха отборите на „Левски” и ЦСКА. И имаше идея там да стане един голям спортен комплекс. Но всичко в един момент замря, държавата се оттегли от проблемите на спорта.

-Вие сте в ръководството на баскетбола още от 1975 г. Имам усещането, че сега има разнобой между членовете на Управителния съвет на БК „Тунджа”, така ли е?

-Не бих казал, че има разнобой. Няма какво да делим, напротив, единни сме в стремежа си да помогнем на баскетбола. Сериозният въпрос е в каква посока ще се развива този спорт. И как той ще се финансира във времето. Фактът, че много спортове отпаднаха се дължеше на това, че при тях нямаше обществена подкрепа. И държавата се оттегли, а в страната ни все още няма спорт, който да може да се самоиздържа. А ямболският баскетбол съществува на базата на много силната обществена подкрепа. Тя е градена дълги години. Но всяко нещо трябва да се развива във времето. Ако ние очакваме само на това, което е било, в един момент нещата ще вземат опасен завой. Именно поради това трябва да засилим тази обществена подкрепа. Да направим така, че клубът да има сериозна членска маса. И не на книга, а с хора, които работят за развитието на клуба.

Интервю на: Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply