Христо Христов, председател на УС на БК „Тунджа“-Ямбол: Целта ни е за 4-годишния мандат да върнем водещите позиции на ямболския баскетбол

На 6 януари 2020 г. Общото събрание на Баскетболен клуб “Тунджа”-Ямбол избра нов Управителен съвет с председател Христо Христов, след като представителният ни мъжки отбор достигна най-слабото си представяне, вероятно откакто съществува. За старши треньор беше привлечен специалистът Тони Дечев. За задачите, които си подставя новото ръководство през своя мандат, за средствата, с които възнамерява да ги постигне, разговаряме с председателя на УС Христо Христов.

-Лесно или трудно приехте предложението на станете председател на УС на баскетболния клуб?

-Започнах да работя като общественик в областта на баскетбола през 1976 г. и кажи-речи без прекъсване до преди последната една година съм бил близо до баскетбола и съм работил в изборните органи. Знам за какво става дума, знам какво очакват хората от ръководството на баскетбола. Имам самочувствието, че познавам нещата и мога да бъда полезен. Така че нямаше колебания дали да приема. Знаех, че имам едно предизвикателство през мен и бих могъл в известен период от време да помогна нещата да тръгнат към по-добро.

 -Как се стигна до сегашното тежко положение на клуба?

-Вероятно доста са факторите. За мен един от основните е това, че ямболската общественост по различни причини се отдръпна от грижата за баскетбола. Това, че общината осигурява някакъв минимум средства, в известна степен постави под зависимост общественото начало управлението на баскетбола и това като че ли вместо да стимулира, се обърна срещу баскетбола. Изискванията към този спорт растат, НБЛ се развива, осигурява на отборите си по-сериозен ресурс за тяхната изява и ние изостанахме в това отношение, защото ако не се лъжа, последната година освен общината само двама спонсори са дали определени суми, докато в предишни години, може с по-малко средства, но са участвали значително повече фирми освен със средства и по други начини.

– В какво финансово положение заварихте клуба? Постижимо ли е до края на сезона да се изчистят задълженията му?

-Все още нямаме окончателния отчет за финансовото състояние. В момента се подготвя отчета към общината, към Министерството на младежта и спорта, затова не форсираме нещата. Така или иначе ще излезем с реалните задължения. Не искам да коментирам нещо, за което нямам точна оценка, но считам, че наистина при една добра организация ние бихме могли да компенсираме това, което е като изоставане в заплащането в рамките на приключването на спортно-състезателната година.

-Община Ямбол в момента финансира ли по някакъв начин клуба?

-Схемата, по която е работено досега – януари месец общината няма плащане до приемането на бюджета, въпреки че има постановка, че се плаща 1/12-та. Предишните години през януари месец не са давани средства и според финансовите правила общината дава толкова средства, колкото е давала през миналата година. Така че ние реално ще получим средства през февруари, но опитваме се сега с възможности, които УС има, да покриваме част от разходите. Всеки в УС се е ангажирал по някакъв начин да подпомогне. Тъй като не виждаме на хоризонта да дойде сериозен спонсор, считаме, че можем да разчитаме на много фирми по малко, за да решим този проблем, който стои пред нас и да помислим по-сериозно за новата спортно-състезателна година за един по-добър бюджет, който ще даде възможност за по-добра селекция, организация и по-равностойно участие в първенството на НБЛ.

-Имаше призив към феновете да дадат, ако могат и искат, някакъв вид допълнително дарение съм цената на билета. Мислили сте и за това – дори редовите граждани, които подкрепят баскетбола, да участват във финансирането?

-Аз изразих на общото събрание една такава позиция, която е позиция и на членовете на новия УС – първото нещо, което искаме да направим е да разширим членския състав на клуба. Той се движи от порядъка около 40 човека от 1993 г. досега и почти няма нови хора, приемани през последните години. А силата е в това, което ние искаме да използваме като енергия – всеки член на клуба да допринася с нещо за развитието на баскетбола. Който може със средства, който има възможност – с подпомагане на организацията. Вниманието на всички е насочено към представителния отбор, но спортът е социална дейност и това означава, че ние трябва да привлечем максимален брой хора, които да упражняват този спорт, да възпитаваме чрез него, т.е. да се организират и повече подготвителни групи, и повече първенства при подрастващите, да включим и аматьори, да възстановим аматьорската лига, която бяхме създали тук, в нея участваха представители на различни фирми, събрани на приятелски начала групи. Това е нещо, което засилва интереса към баскетболната игра, привлича баскетболната общественост и може да бъде фундамента, на който да се гради едно положително отношение към играта. Идеята ни е да направим баскетболна секция във всяко училище в града. Да се даде възможност дори между класовете да се провеждат състезания. Оттам да се продължава между училищата. Трябва да привлечем младите хора веднъж да спортуват, второ – да се любуват на това, което като професионално майсторство е постигнало в нашия клуб.

-На пресконференцията казахте, че трябват кадри. Какво имате пред вид?

-Имаме възрастови групи, които не са покрити, грубо казано. Има нужда от още треньори. Имаме един щатен треньор към клуба. Останалите специалисти, които работят, упражняват своята професия някъде другаде и на втори трудов договор се занимават с някой от отборите в рамките на няколко часа седмично, което не е достатъчно, за да стане своевременното израстване на децата в спорта. В този смисъл има нужда да увеличим треньорските кадри, които да работят пряко и изцяло.

 -Доколко представителният ни мъжки отбор ще разчита на ямболската школа?

-Ямбол винаги е разчитал на своята школа и е дал не малко кадри, в т.ч. и на национално равнище. И сега имаме няколко подрастващи, които участват в националните обори. В т.ч. имаме трима души, които участват в националния отбор до 17 г. Те ще участват на световно първенство тази година, което се провежда в България, отделно и в европейско първенство. Тези момчета ние считаме, че е редно да намерят място от следващата година вече по-сериозно и в представителния отбор, защото те имат качества, след като са стигнали до това равнище и трябва да се търси реализация на тях. И в момента има няколко момчета, които са в отбора, на този етап те са стигнали своя максимум в развитието. За съжаление, напуснаха ни сравнително млади състезатели на позиции 4 и 5, където нямаме достатъчно състезатели. Това е положението – кадрите за тези позиции са дефицитни в страната. Доброто е, че все още имаме кадри, които бихме могли да ангажираме в тази дейност, работят на друго поприще, но имат квалификацията да бъдат полезни. Вероятно ще засилим работата с подрастващите.

-Как си обяснявате, че имаме добър детско-юношески баскетбол, а представителния ни отбор е в незавидно положение?

-Може би със закъснялото развитие на момчетата в школата. Не се работи достатъчно интензивно с тях, така че в по-ранна възраст да бъдат включени в представителната гарнитура. След това – когато излезе качествен състезател, неговата цена става висока. Да – ние имаме клаузи, в началото те правят първите професионални договори с нас, но идва един момент, в който ние или ще ги изпуснем, без да получим някаква компенсация за това, че сме ги изградили, или трябва да ги пуснем срещу някаква цена в други отбори, които имат по-големи възможности. Можем да ги ползваме година – добре, но повече – трудно. Примери имаме достатъчно – Димитър Ангелов, и Павел Маринов, и Павлин Иванов са минали през нашата школа. Сега Андрей Иванов и Николай Михайлов. Това са хора, някои от които играят в чужбина, други тук в България, но в отбори, които са с по-големи финансови възможности от нас.

 -Управителния съвет има ли някакви виждания за залата?

-За съжаление, изпуснахме възможности, когато ни бяха предоставени средства за реконструкцията на зала „Диана“ и привеждането й според съвременните изисквания. Имаше много политика.

 -Надежда има ли?

-Надежда винаги има, друг е въпросът по какъв път ще се тръгне, защото държавата помогна да се построят много зали в България, които за съжаление не се използват рационално. Направи се сравнително голяма зала в Ботевград, но тя може би веднъж или дваж в годината се доближава до капацитета, който има, включително когато националният отбор играе. По същия начин стоят нещата в Пловдив.

Капацитетът на нашата зала е задоволителен на този етап, друг е въпросът, че тя вече не отговаря на критериите за провеждане на състезания от висок ранг и затова е належащо да се търси решение, ако искаме да бъдем средище на баскетбола в България. Има готов проект, който е за 11-12 милиона лева. Обещания има, но… правят се опити, но това не е от възможностите на клуба ни, това е нещо, което общинското ръководство трябва да опита да реализира.

-Без държавна помощ не може да мине?

-Едва ли това може да бъде приоритет при ресурсите, с които разполага община Ямбол. Ако успее да се пробие на национално равнище да бъде осигурено финансиране, както неколкократно е било обещавано, това ще бъде едно добро решение. Тъй като тук не става дума само за баскетбола, а и за други спортове, като скокове на батут, напр., – няма дължина и височина залата за този спорт. В този смисъл ще се обединяват усилията не само на общинското ръководство, но и на федерациите, в които членуваме, заедно да търсим развитие на този проблем. Това е пътят. Паралелно може да търси и по-леко решение, с по-малко средства чрез реконструкция на залата, защото специалистите казват, че тя е едно уникално съоръжение и има много живот в нея, ако може да се направи съответната реконструкция.

За нас е важно в 4-годишния мандат на този УС наистина да върнем ямболският баскетбол към челото в комплексното му представяне – говоря и за подрастващите, и за представителния ни отбор. Това е период, в който могат да израснат местни състезатели, да се стабилизира финансовото състояние, да се подобри базата. В изминалите десетина дни съм се срещнал с хора, които са свързани с баскетбола и с удоволствие посрещат нашата амбиция, да се включат активно. Това ми дава надежда, че нещата могат да се случат.

-Обещахте УС да дава брифинги почти всяка седмица?

-Мисля, че това е важно, защото е налице жив интерес у хората и затова УС създаваме организация всичко, което се решава, да получи гласност. Няма неща, които да не могат да бъдат казани пред обществеността на Ямбол. Така че това ще бъде в посока към повече вяра, в това което се върши и повече подкрепа.

Разговора проведе: Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply