Христо Карастоянов представи търсещата и променящата се Милена Фучеджиева в „Ямбол чете”

DSC08437В една нетрадиционна литературна вечер се превърна представянето на Милена Фучеджиева на „Ямбол чете”. Литературният домакин Христо Карастоянов беше избрал диалогичната форма между двамата и между авторката и публиката, за да ни представи по-добре търсещата и променящата се Милена Фучеджиева. Формално вечерта беше за представянето на двете й книги „Сексът и комунизмът”, но се превърна във вечер на пишещата Милена Фучеджиева, която разказа откровено за себе си като творец: „Аз непрекъснато прескачам в различни жанрове и съм си свикнала така отдавна. Започнах да пиша проза 1997 г., но на английски език в Америка. Първата по-сериозна книга с проза беше „Кефер. Цветовете на малката Ида”, но тя е приказка, тя не е традиционната проза, тя е фентъзи, роман на ужасите”.  За другите си романи тя допълни: „Всъщност „Сексът и комунизмът” е първата ми може да се каже истинска проза. За мен тя е съвършено различна от „Кефер”, писана е 8 години по-късно. „Кефер” е писана 2007 г.  Те нямат нищо общо, нито като стил, нито като нищо, все едно са писани от различни хора”.

DSC08449За „Сексът и комунизмът” Милена Фучеджиева разказа: „Писането на тези две книги е повлияно чисто структурно, като начин на разказ от сериалите, от писането ми на сериали. Преди това бях много по-поетична, тук станах много действена и по-повествователна по някакъв начин. Аз съм се стремила да бъде така, защото исках тези книги да стигнат до максимално много хора, за мен това беше важно, защото това, което имам да разкажа, просто искам да бъде чуто. А дали ще се хареса, или няма да се хареса това е отделен въпрос и няма никакво значение. Просто моето желание беше да бъда възможна за разбиране от максимално много хора”.  Като съпоставка между двете творби авторката обясни, че „Кефер” не е книга, която може да бъде четена, защото не е лека литература и не е комерсиална книга, докато „Сексът и комунизмът” е такава и допълни: „Аз съм си направила сама корицата, аз съм си снимала момичето на корицата, аз съм си го избрала, аз съм си я облякла, аз съм си поръчала да ушият престилката, купила съм шапката, купила съм петолъчката, всичко съм си го измислила, дори дизайна на книгата – казах, че искам сексът да е с червени букви отгоре, а комунизмът да е отдолу. Това е изцяло мой продукт, дори като визия. Аз обичам така да работя”.

DSC08473Литературният домакин Христо Карастоянов изрази мнение, че заглавието на романа е много подвеждащо, макар едновременно с това да е и точно. „Става въпрос за секса и комунизма, но не като режим, а комунизмът във всички нас. Става въпрос за омразата, която представлява комунизмът, омразата между хората, разделението между хората. Този комунизъм, който присъства в заглавието е много точно казан, но това е комунизмът вътре в нас, от който не можем да се отървем”, каза още той, а Милена Фучеджиева заяви, че това разделение продължава да си съществува. Според нея то се дължи на липсата на Бог.

DSC08463„Аз не съм религиозен човек, но аз съм вярващ човек и това някак си в мен седи като номер едно, нещо през което прекарвам всичко, сподели тя и обясни:  „Това е загубено в хората, благодарение на комунизма. Когато нямаш в себе си усещане за връзка с Бог, която да те спира, да те е страх, че ако направиш лошо, ще те удари някаква сила през ръцете, или ако направиш нещо добро, ще получиш някакъв шанс за по-добър живот, колкото и да е илюзорно, колкото и да изглежда невъзможно. Ако не се самозаблуждаваме за някакви такива светли неща, животът е безкрайно груб и безсмислен. Поне аз съм такава и си мисля, че българският народ тотално се е лишил от някаква самозаблуда. Това може да се търси назад в езическото ни време и в това, че сме православни, защото католиците са по-събрани заедно”. Веднага след това обаче Милена Фучеджиева тъжно констатира, че всички вече са в конфликт и разделението е навсякъде.  Според нея въпросът е Защо така освирепяхме?. „Аз нямам отговор, но е много тъжна ситуацията и тази тъга съм си я вложила в тези две книги „Сексът и комунизмът”, сподели тя, като обясни, че втората е по-модерната част.

DSC08479На въпрос в какво вярва Милена Фучеджиева отговори, че вярва в сила, която движи света. Вярва, че космическа сила е направила така, че тъмното да не може без светлото и сподели:  „Чувствам го по себе си – когато нещо ме мъчи, то е като чернилка, когато нещо е хубаво, то е светлина”.

На въпрос за писането и критиката, тя отговори, че според нея писателите пишат въпреки критиката. Според нея златното сцепление на пишещия е „По-широката публика да те хареса без да й се навеждаш”. Тя сподели откровено, че не знае как като писател се остава във времето, защото „ако напишеш нещо по-трудно за четене от много хора, не можеш да стигнеш до тях” и заключи, че трябва пишещият да се движи по ръба.

DSC08450На въпрос за какво мечтае, тя отговори, че мечтае да има възможност да напише книга без да мисли за пари и то да си пише с години.

Писателката разказа увлекателно и интересно и за историята на другите й творби -„Аз бLогинята”, „Белият негър”, за пиесите си, а на въпросът дали няма да напише роман „сексът и демокрацията” отговори, че това на секундата ще стане чалга, а не литература. „Обичам да пиша нещо, което се продава, но все пак имам някаква хигиена на писане, защото за мен хигиената е важна” сподели още Милена Фучеджиева.

DSC08440 DSC08444 DSC08446 DSC08451 DSC08493

Диана Иванова

About the Author :